Трите й основни елемента са присъствие, сила и сърдечност
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Днес „Точният човек" ви предлага втори откъс от книгата на Десислава Каменова "Чуй, докато гледаш", публикувана от Книгоиздателска къща "Труд".
Тя е полезна за всеки, които се грижи за личностното си развитие и професионалния си успех. (Първият откъс - Първото впечатление се създава само за 2 секунди общуване)
Книгата е 160 страници и струва 23 лв./11,75 евро. Можете да я намерите в добрите книжарници или да я поръчате на сайта на КК "Труд" тук.
Харизма – вродена или придобита е тя?
Думата "харизма" произлиза от гръцката дума charisma, от kharis, което означава в превод "благоразположение, благоволение и дар".
Първоначално терминът е свързан с религията. "Според тези представи харизмата е особен Божи дар, който се изразява в това, че неговият носител има съответните способности, качества или власт, без да има съществени лични заслуги за тях, това са свръхестествени способности, дар свише."
След това, през 20. век, понятието започва да се използва и по отношение на личности, които не са свързани с религията.
Днес се приема, че харизмата не е вродено човешко качество, а осъзнат или неосъзнат, но отработен сбор от поведенчески характеристики, които оказват определено въздействие върху останалите.
Понятието преминава дълъг път през вековете от мистичното и загадъчното до научното схващане, че това са социални умения, които подлежат на усвояване и усъвършенстване.
Германският социолог Макс Вебер употребява понятието "харизма", като формулира концепция за харизматичното господство като власт, която се базира на изключителните качества на даден човек, а не вследствие на заеманата от него висока държавническа длъжност или упражнявани функции на власт. Харизматичният вожд е длъжен да се грижи за харизмата си, която формира преданост и поддържа властта.
Не съществува еднозначно мнение по въпроса дали харизмата се учи или не. Някои учени приемат, че това са лични качества, с които харизматичната личност се ражда, а други смятат, че може да се развие.
Вероятно е възможно едно компромисно становище, според което индивидуалните заложби по рождение са екзистенц-минимум, за да може едно лице да развие тези си способности, които да бъдат възприети като харизма.
Виждала съм хора, които са прочели много книги във връзка с харизмата, т.нар. "меки умения", лидерство и т.н., на които това прави само лоша услуга, защото нямат никакъв усет и резултатът е по-скоро обратен. Има и други, които сякаш са родени така – всичко си е на мястото и на нас ни остава само да ги наблюдаваме и да им се радваме, а и да ги изучаваме. Както всичко мисля, че уменията следва да се прилагат постепенно и с мярка. Всичко е в дозата!
За други учени, като Оливия Кабане, някои индивиди още в ранна детска възраст усвояват уменията и след това ги използват, а други имат нужда от научаване на по-късен етап от своето развитие.
Оливия Фокс Кабане, автор на книгата The Charisma Myth, поддържа тезата, че харизмата се учи, а не се раждаш с това магическо качество. "Харизмата е резултат от специфично поведение и поради това е динамично понятие, което може да го има в един момент, а в друг да изчезне, както и да се регулира, което я прави приложна наука."
Според нея харизматичното поведение се състои от три основни елемента, които се проявяват в различни пропорции при отделните индивиди:
1. Присъствие – основно поведение, което е съществено за харизмата. Това означава да бъдеш изцяло в момента и човекът, който говори, да усеща, че не си разсеян. Неавтентичността може да навреди най-много на доверието и харизмата. "Харизмата се отнася не толкова до това как хората те усещат, а как те се усещат, когато си с тях."
2. Сила – "Не като действителната сила, а усещането, което има човек по отношение способността да променя нещата около себе си, като някои от средствата за това са: чрез пари, интелигентност, влияние, знания, висок социален статус и други. Тук особено важна е невербалната страна на единния комуникативен процес.
3. Сърдечност – "е усещането, което имаме, колко ни харесва някой друг и дали биха използвали това благоразположение в наша полза." Ние възприемаме това почти изцяло чрез поведението и невербалните знаци и сигнали на другите. Изключително е трудно за човек да се преструва на сърдечен поради изтичането на невербални сигнали, което на подсъзнателно ниво ни издава, и другите много бързо улавят и разпознават като неавтентично. Ние манипулираме другите, но е много важно с какво намерение. Харизмата е също средство за въздействие, както интелигентността, приятната външност и други. Те са като нож в ръцете на престъпник или хирург, и много зависи с какви намерения се използват.
Съществуват няколко вида харизматични стилове:
1. Съсредоточен – хората са напълно убедени,че са чути и разбрани и че слушащият е напълно съсредоточен в казаното;
2. Визионер – кара другите да се чувстват вдъхновени и да вярват;
3. Доброжелателен – способността да се излъчва пълно приемане на другия и топлота при комуникацията;
4. Авторитетен – това е да караш другите да вярват, че можеш да променяш света чрез влияние, сила и други.
Самоувереността и самонаблюдението са от особена важност за развитие на харизмата. Кабане предлага и много практически упражнения, които могат да доведат до развитие на качествата, които са характерни за харизматичните личности.
Харизмата е комплекс от развити и осъзнати поведенчески умения, които въздействат на другите така, че да искат да бъдат водени, въодушевявани и да се чувстват специални в присъствието на последните.
Една от задачите на книгата е да обоснове и евентуално докаже нуждата от развитие на невербална чувствителност, като освен това появата и на социални умения, които са така характерни за харизматичните личности, биха били от голяма полза в ежедневието. Голяма част от усещанията и начинът, по който ни възприема някой, се дължат на невербалното ни поведение.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Първото впечатление се създава само за 2 секунди общуване
Японският метод 5С вдига 8 пъти професионалната продуктивност
Правило в преговорите за по-висока заплата: Докато не ви кажат "не", искате малко
5 стратегии помагат за овладяване на конфликти
Тримата най-ценни колеги за професионалния ви успех
Как да разпознаете колега от опасния тип "тъмен емпат"
Техники да се справяте, ако шефът ви е маниак на тема контрол
Шансове и капани да работите с шеф визионер
Законът за принудителната ефективност на работа
Какво е мобинг и как разрушава професионалното благополучие
Упоритостта краси успеха, инатът го грози
