Миколог: Не изчезват напълно, но може да се "скрият" в почвата и за 10 г.
Внасят от Румъния, берачи и търговци се молят да вали силно през есента
Ако се появи манатарка, изкупната цена ще удари 20 лв. за килограм
Неблагоприятните климатични условия през лятото доведоха до драстичен спад в добива на диви гъби, което поставя под въпрос успеха на настоящия сезон за гъбарите. Специалистите все пак дават надежда с прогнози, че есенните валежи ще създадат благоприятна среда, което може да компенсира загубите и да осигури богат добив през следващите месеци.
“Валежите бяха много нередовни тази година, поне в повечето части на страната и всъщност сезонът като цяло е доста безгъбен. Ако през август и септември се случат някакви по-обилни дъждове, през есента гъбите ще се появят”, казва микологът доц. д-р Борис Асьов от БАН.
И добавя, че с негови колеги установили, че за нашия южен регион на Европа трябва да се натрупат валежи от близо 20 литра на квадрат за сравнително кратък период, примерно няколко дни до седмица. И чак тогава -
около 20 до 30 дни след такъв валеж, може да се очаква появата на гъби
Микологът обяснява, че и в такива неблагоприятни условия няма как да се говори за изчезването им напълно, тъй като те са много издръжливи създания, просто прекарват това време под повърхността на почвата.
“Има видове, които може да излязат веднъж на 10-15 години. Не можем да кажем, че са на изчезване, просто седят и чакат да дойде подходящото време за тях”, добавя той.
Най-слабата за последните 30 години реколта от диворастящи гъби и билки отчитат търговците на гъби в Смолянска област.
Заради продължителната суша от юни досега почти не се изкупуват гъби, тъй като в горите в района те липсват.
Пунктовете за изкупуване са затворени и не търгуват.
“Заради лошите метеорологични условия тази година съм изкупил около 20-ина килограма гъби в края на май. В други години за един сезон съм стигал до 150 тона”, казва Алекси Келешев, който е един от най-дългогодишните брокери.
Той изкупува в районите на Момчиловци, Хайдушки поляни, Кутела и Виево.
Според Келешев все още има шанс гъбите да тръгнат през септември и ноември, ако валят напоителни дъждове.
Прогнозира, че изкупната цена на манатарката ще бъде около 15–20 лв. за килограм.
“Растежът им ще е масов. Тогава обаче ще възникне друг проблем – няма да има кой да ги обере. Намаляват гъбарите. По-старите вече не могат да ходят в гората, а младите са или в чужбина, или не считат за престижна подобна работа. Когато вали и има мъгла, а през деня температурите са високи, гъби има навсякъде. Дори обаче атмосферните условия да са налице, ако гъбарите са кът, стоката, която храни много хора, ще си изгние в гората”, коментира той.
По думите на Келешев
реколтата е слаба из целия Балкански полуостров
“Карам гъби в момента от Румъния, защото в България и в района на Доспат няма. В северната ни съседка реколтата от манатарка е прилична, защото валяха обилни дъждове. Румънската гъба дори е по-качествена на външен вид, защото е по-студено и насекомите и червеите я нападат по-рядко. Колкото даден район е по̀ на юг, качеството пада. Няма обаче по-вкусна гъба от тази в България - и контрагентите на Запад го знаят добре”, разказва Салих Ферев.
Фамилията му има предприятия във Велинград и Доспат за преработка на около 50 тона годишно. Докараната гъба от Румъния ще бъде преработена в предприятията им и след това пласирана в Западна Европа - бланширана, сурова, сушена и замразена.
Около язовир “Доспат” всяка година идват много хора от страната, които, освен че си почиват, използват времето, за да направят някакви пари. Между печенето на плажа и хвърлянето на въдици в язовира хората скитат из планината и събират гъби и боровинки. Те обаче не са основни доставчици на продукта като местните берачи, а само допълнение.
Само преди 15-20 години
основни доставчици на диворастящи гъби на пазара в Европа бяха България и Сърбия
И печалбите са били големи. Тогава цели къщи се вдигнаха с приходи от бране на гъби. Сега се берат в Румъния, Сърбия, Полша, Франция, в Русия също. През последните години и Турция се намесва мощно в търговията. В дъждовни години на ден там се берат по 300-400 тона, но това лято и турската реколта е много слаба.
Според Ферев, който изнася директно гъби в западноевропейските държави, заради транспортните разходи, електроенергията и заплатите търговията става все по-трудна. В бизнеса има прослойка, която работи само в пикови моменти – наемат някакво хале и хора за по 5-6 дни, за да почистят и сортират гъбите, и им плащат на ръка. След това чакат отново следващия пик.
Микологът Борис Асьов споделя и друго. Наблюденията му като цяло сочат, че българите сме гъбофобна нация.
“Говорим за диворастящите, защото има народи като поляците, чехите и словаците, които много добре познават диворастящите гъби, много хора ги събират и консумират. Нас ни е страх от тях, просто защото знаем много малко”, споделя доц. Асьов.
През последните години по пазари и магазини се забелязва все по-голямо разнообразие от гъби, набрани от гората, но като цяло нямаме културата да ги консумираме.
“Реално погледнато, огромната част от диворастящите гъби, които се събират за търговия в България, отиват за износ. За нашия пазар количествата, които могат да се реализират, общо взето винаги може да се осигурят. Сега въпросът е на каква цена ще е, тъй като в години, в които реколтата от гъби е слаба, цените се покачват.
Друг проблем е нерегламентираният от държавата пазар. Изкупвачите на гъби не си плащали таксите към държавата и не могат да издадат изрядни документи за произход. Нямали банкови сметки, за да е всичко открито. Фабриките обаче имат персонал на заплати и разходи за съхранение на продукцията.
От миналата година берачите на гъби, билки и горски плодове вече трябва
да плащат задължително осигуровки,
данък и такса Само така те могат да получат позволително да влязат в гората. С въвеждането на новия режим за издаване на позволителни брането на гъби в гората се превръща в професия, за която се осигуряваш.
“Осигурителните и здравноосигурителните вноски са в размер на 129 лв. и 69 ст., алтернативен данък в размер на 30 лв. и съответно месечна цена за ползване на гъби и плодове - 36 лв. Това са сумите, които се внасят всеки месец, предхождащ месеца, в който лицето ще събира гъби. Ние сме натоварени със събирането на тези суми, но те не са за нас - внасяме ги по сметките на лицата в НОИ и съответно в държавния бюджет”, каза инж. Асен Карабов, зам.-директор на ЮЦДП със седалище в Смолян.
От горското предприятие уточняват, че всеки би могъл да иде в гората и да си набере гъби за собствена консумация. Но ако реши да ги предаде в изкупен пункт, трябва да има съответното позволително.
“Тези суми се внасят само от хората, които берат гъби с търговска цел. Основният контрол е на пункта, където търговците изкупуват гъбите. На тях им е забранено да изкупуват гъби от хора, които нямат такова позволително, и ако го направят, ще бъдат санкционирани”, допълва Карабов.
За миналата година позволителните са били към 150, през тази година тенденцията се запазва, но през последните месеци заради сушата няма желаещи.
Преди това изкупвачите на гъби плащаха такса за откриване на пункт за изкупуване на гъби - 360 лв. на година. Те трябваше да имат и поименно издадено удостоверение за професионална компетентност за “Специалист по диворастящи гъби и плодове”. Удостоверенията се издават от Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и плодове, а контролът е от горските стопанства.
