С 800 000 км/ч Pulsar има шанс да реализира мисията в
рамките на 10 години

Единствено термоядрена ракета може да стигне до външната за Слънчевата система планета Седна и да опознаем свят, който за последно е бил близо до Земята преди цели 11 400 години. Причината е, че след 51 години, или през 2076 г. Седна ще се доближи максимално и учените отсега трескаво кроят планове какви технологии трябва да използват, за да не пропуснат шанса, който е веднъж на 163 живота (ако приемем, че продължителността е около 70 г.).

И тъй като никой не иска да "проспи" това събитие, което не се е случвало от каменната ера насам, учени от Италия и САЩ публикуваха подробен анализ как трябва да изглежда мисията до Седна.

За самата планета е известно, че е три пъти по-малка от Луната, че има тясна и елипсовидна орбита, но фактът, че е далечен "пратеник" - "пришълец" за кратко в нашия свят, обсебва съзнанието на учени поне от 30 години насам.

Затова и в анализа на технологиите, с които човечеството разполага, сегашните ракети автоматично отпадат от надпреварата, защото са твърде бавни, разстоянието ще им отнеме 30-ина години и те не са в състояние да пренесат дори необходимото гориво до Седна, да не говорим за някаква по-сериозна апаратура.

Технологията със слънчеви платна също не е удачна, защото няма да е в състояние да транспортира научния инструментариум и единствено ще обикаля около Седна.

Така остава последната възможност - ракета с термоядрен двигател, тъй като само по този начин полезният товар с 1500 кг изследователска апаратура може да бъде пренесен до планетата пришълец.

Засега компанията Sunbird с нейната ракета Pulsar има най-голям шанс да се включи в тази надпревара, защото термоядрената ракета скоро ще бъде тествана в орбита, а през 2027 г. има планирана мисия.

От компанията смятат, че тя ще е напълно завършена и готова за полети след около 5 години. Концепцията е да има влекачи, които да бъдат постоянно базирани в Космоса. Те ще се скачват с космически кораби и ще ги задвижват с висока скорост на огромни разстояния.

За разлика от сегашните термоядрените двигатели се нуждаят от малки количества горивна смес деутерий и хелий-3, необходими за изстрелване. Но това дава възможност да се реализират мисии дори до Плутон, без да е необходимо презареждане по време на полет.

Двигателите използват ефекта на Хол и благодарение на революционната разработка компанията сключи споразумение с американската Princeton Satellite Systems през 2023 г. Идеята е с помощта на изкуствен интелект да проектират супербърза космическа ракета и от потенциалните около 500 хил. км в час двигателите да развият 800 000 км/ч.

При подобен сценарий до Седна би могло да се достигне за 10 години или много по-малко, което ще е истински хиперскок за човечеството в тази наситена с предизвикателства мисия. Но единствено тя ще ни осигури безпрецедентната възможност да разберем как функционират онези непознати светове извън Слънчевата система.