Загубите са над 60% и това остава трайна тенденция, посочва КЕВР в решение
Вода за близо 300 млн. лева се прахосва всяка година в България - това става ясно от решение на КЕВР за това как ще се определят цените за периода от 2027 до 2031 година. В същото време данни на МРРБ показват, че в момента 156 000 души у нас са на воден режим. За месец бройката им се увеличила с 26 000.
Оказа се, че ВиК секторът в България продължава да търпи огромни загуби. Над 60% от подадените количества вода не достигат до крайните потребители, а се губят. Тези загуби се делят на два вида - вследствие на аварии, течове и амортизирана мрежа и търговски заради неточни измервания, незаконно ползване и несъбрани приходи.
Поне 120 млн. куб. м за водоснабдяване и 79 млн. куб. м за канализационни услуги не се заплащат.
Посочва се, че при по-добро управление може да има допълнителни 134 млн. лева годишни приходи, което би намалило натиска за повишаване на цените за крайните потребители. Това са средства, които могат да отидат за подмяна на тръби, нови водомери и модернизиране на мрежата. Вместо това огромни количества вода изтичат в земята или се ползват незаконно, а сметката плащат всички потребители чрез постоянно нарастващите цени.
Данните показват още, че едва 32,8% от водоснабдителните системи имат постоянно измерване на налягане и дебит, а само половината от водомерите са технически изправни.
Това са и причините КЕВР да реши за периода от 2027 до 2031 г. методът, по който да се смятат тарифите за вода и да се изготвят бизнес плановете на ВиК дружествата, да е на принципа на горна граница на цените.
При него водният регулатор определя тарифи за ВиК услугите за първата година и одобрява цени за всяка от следващите пет. Те се коригират в края на ценовия период с инфлацията, а тя е намалена с коефициент, който се пресмята по формули. Той отчита как е подобрена ефективността на ВиК операторите, разликата между одобрените и действителните разходи, както и прогнозните и реалните харчове за ток, наслагват се и инвестициите за постигане на годишните показатели за качеството на услугите към прогнозните.
Смята се, че по този начин комисията осигурява предвидимост на цените както на ВиК операторите, така и на потребителите през тези пет години. Методът се използва през последните два регулаторни периода и е натрупана практика по неговото прилагане.
КЕВР посочва, че има и други методи. Единият е според нормата на възвръщаемост на капитала. Той е бил приложен в периода 2006-2008 г., тоест за три години. Според комисията обаче не може да бъде прилаган за петгодишен период, тъй като дава възможност за утвърждаване на цени всяка година, което къса връзката между одобрения бизнес план и утвърдените тарифи.
Другият метод е за горна граница на приходите. При него комисията едновременно утвърждава приходи на ВиК оператора за първата година от регулаторния период и одобрява за следващите години. В края на ценовия период ги коригира с инфлация и два коефициента. Този метод в момента се прилага единствено за сектор “Електроенергетика”, в който има високо ниво на достоверност на данните за количествата електрическа енергия на входа и изхода на системата.
Според комисията във ВиК сектора данните за количествата вода на входа и изхода са с много ниско ниво на достоверност. В обосновката си за неприложимостта му комисията всъщност разкрива слабите места в целия сектор.
Ако цените се смятат по горна граница на приходите, КЕВР няма да може да зададе намаляване на тези търговски загуби, а водните компании няма да са мотивирани да го правят, защото това щяло да увеличи количествата, които се фактурират, спрямо предвидените в бизнес плана им. Това ще доведе и до намаляване на приходите им.
КЕВР смята, че методът горна граница на приходите може да се приложи едва когато се реши проблемът с точното измерване и надеждната информация от операторите, когато се въведат изисквания за управление и експлоатация на мрежиге и се намалят търговските загуби.
Паралелно с това комисията прие и указания към наредбата за качеството на ВиК услугите за следващия период.
Те предвиждат бизнес плановете да минават обсъждане със заинтересовани лица и с потребители, което не се приема от доста от операторите.
Регулаторът ги задължава още да предвидят разходи за системи за производство на ток, с което да намалят харчовете си за помпите. И срещу това са повече от операторите, тъй като това изискване нямало законово основание и щяло да намали инвестициите им за подобряване на мрежите.
