Пътуването в най-натоварения месец на годината е истинско изпитание за нервите

Закъснения, отменени полети и часове чакане стават всекидневие

Рекорден брой полети и претъпкани терминали правят август най-тежкия месец за авиацията. Десетки хиляди пътници се сблъскват с дълги опашки, забавяния и отменени полети, докато летищата в Европа работят на ръба на капацитета си.

Експерти предупреждават, че за да избегнете излишен стрес, трябва да планирате пътуването си внимателно и да се въоръжите с търпение.

През август традиционно е пикът на летните ваканции, но през 2025 година

натоварването в европейските летища достига

рекордни нива

Броят на полетите само над Европа надхвърля 37 000 дневно, а най-натоварени са петъците и неделите.

Пикът идва след дни и се очакват закъснения, отменени полети и чакащи изнервени пътници.

Ситуацията ще е по-натрегната от предишната година, прогнозира генералният директор на държавното предприятие “Ръководство на въздушното движение” Георги Пеев. Той смята, че закъсненията тази година ще са още повече. Че август е най-стресиращият месец за пътуване със самолет, показва и проучване сред 9 милиона пътници от 50 страни.

В Западна Европа основните генератори на закъснения са Франция, Германия, Испания, Италия и не на последно място Унгария. На Балканите проблеми има при гърците, сърбите, албанците, хърватите.

Причината - липсват ръководители на полети, имат стари системи, които не позволяват да приемат повече трафик. По време на пандемията много предприятия за ръководство на въздушното движение, летища и авиокомпании са съкратили хора с намерението да ги върнат на работа, но това не се е случило. А подготовката на нови кадри отнема поне година и половина - две.

Така проблемите във въпросните държави, вместо да се решават, се задълбочават. Заради тях страда цялата мрежа, защото, ако някой не може да приеме самолети, те няма къде да отидат и стоят на земята, което води до закъснения.

Пеев посочва, че Турция и България са врати за полетите от Далечния и Близкия изток към Европа, а страната ни е и разпределител на трафика. Но България и Турция не създават проблемите в европейското и световното небе. Ако те го направят, полетите ще бъдат блокирани. Но българската авиационна индустрия има достатъчно обучени ръководители на полети, както и инвестира в годините в съвременни технологии.

Според Пеев след пандемията

ръстът на полетите в българското

небе е 30%,

като принос имат и войната в Украйна и напрежението в Близкия изток. И Европа използва 20% по-малко въздушно пространство, отколкото при нормални обстоятелства, и то трябва да приеме този увеличен трафик. Прелитането над Украйна е забранено, има буферни зони и в Русия, както и други ограничения.

През 2024 г. прелитащите в небето ни самолети са били 1,060 млн., прогнозата е тази година да са 1,2 млн. Българските ръководители на полети разпределят трафика през Румъния към Унгария и към Европа, другият маршут е през Сърбия. Очаква се август отново да е най-стресиращият месец - пълни самолети и закъснели полети и чакане по терминалите на летищата.

Очаква се август отново да е най-стресиращият месец - пълни самолети и закъснели полети и чакане по терминалите на летищата.

Паралелно с увеличения трафик проблем създават и перманентните стачки в авиацията. На 3 юли ръководителите на полети във Франция блокираха европейското небе. По данни на Евроконтрол щетите от тази стачка се изчисляват на над 1 милион засегнати пътници и около 120 милиона евро за авиокомпаниите. След блокирането на небето от френските ръководители на полети редица авиокомпании поискаха от ЕК реформи във въздушния трафик-контрол. Те включват гарантиране на минимални екипи по време на стачки.

Миналия уикенд имаше протест на авиационния бранш в Италия и Португалия, който спря работа. В пика се прогнозират още стачки в авиацията, които още повече ще нажежат лятото.

Причината за протестите са, че след пандемията ЕК иска от предприятията за ръководство на въздушното движение свиване на разходите и намаляване на таксите за прелитане, излитане и кацане. Но в същото време са изисква увеличаване на капацитета на въздушния трафик. Това няма как да стане, защото са несъвместими изисквания.

На този фон

авиокомпаниите са увеличили цените на

билетите двойно,

изчисляват авиоексперти. Но нито горивото, нито таксите за аеронавигационно обслужване са се вдигнали толкова, последните имат увеличение с 5%. Георги Пеев смята това за порочен кръг и настоява за баланс на интересите в авиацията.

Климатичните промени внасят допълнитени проблеми за авиацията. Преди се е знаело, че например през май е времето на градушки и след тях има ясно и синьо небе.

В последните три-четири години се наблюдават промени - супервисоки температури, интензивни фронтове, гръмотевици, валежи през юни, юли и след това отново започват през септември и октомври. И това е близо половин година, и то с най-висок трафик във въздуха.

България обаче много рядко налага

ограничения - само при много лошо време

РВД има системи, които позволяват например, ако има гръмотевици над Варна, да не се забранява летене над София.

В посока север-юг покрай Черно море GPS сигналът често заглъхва. А проблемите с него водят до още по-големи затруднения за ръководенето на полети. България обаче е осигурила цялата нужна наземна инфраструктура, така че навигацията да може да се води по нея, независимо дали има GPS сигнал, или не.

Недостигът на самолети също оказва негативно влияние на пътуванията. Пътниците се увеличават, но машините не са достатъчни, защото “Боинг” и “Еърбъс” не успяват да ги произведат. Напоследък се оказа, че превозът  на пътници с автобус от самолета
до терминала създава проблеми.

Напоследък се оказа, че превозът на пътници с автобус от самолета до терминала създава проблеми.

Донякъде успокоително е, че поне в България не се очертават особени проблеми. Летище “Васил Левски” - София, очаква през 2025 г. между 8,4 и 8,5 милиона пътници, през 2024 г. те са били над 7,9 милиона.

Софийското летище се отличава с това, че

няма ясно

изразени пикове

Това означава, че има почти еднакъв трафик през цялата година.

В предишни години най-много пътници е имало от и до Великобритания, след първото тримесечие на годината този пазар е вече на трето място. Първото е заето от Германия, второто е на Италия. Голям ръст правят и дестинации като Испания, Турция, Франция.

Цяла континентална Европа отчита ръст, което означава, че българинът все повече пътува, а от друга страна, София като туристическа дестинация се превръща в едно добро място за почивка.

По-добрите условия на столичното летище се оценяват от авиоационния бранш, но

проблем се оказват

наземните оператори

- заключени пътници на терминал, престои с часове в самолета заради липса на автобуси, а последният груб скандал бе с пътничка на “Райънеър”, която не бе допусната до самолета, защото ръчният ѝ багаж бил по-голям от разрешеното.

Летището в Бургас пък очаква в близките дни - вероятно на 31 юли, едномилионния си пътник, а Варна го посреща на 5 август. От “Фрапорт”, които са концесионер на морските летища, казват, че правят анализ на пътникопотока и имат система как да посрещат пика с по-малко напрежение.

От 250 до 600 евро обезщетение при проблем с пътуване

Нови правила за правата на пътниците се подготвят

Пътуването със самолет невинаги върви по план. Случва се полетът да закъснява, да е отменен или да има повече продадени места, отколкото са седалките в самолета.

Авиокомпанията, която ви е продала билета, е длъжна да ви осигури грижи. Какви са те, зависи от разстоянието, на което летите. При премаршрутиране например е длъжна да осигури храна и напитки, хотел, когато се налага престой за една или повече нощи, трансфер до летището и 2 телефонни разговора.

Компенсацията при анулиране зависи от разстоянието на полета и причината. Ако той е до 1500 км, дължимата сума е 250 евро, при 1500 - 3500 км и за всички полети от Европейския съюз над 3500 км е 400 евро. При разстояние над 3500 км става 600 евро. В случай че въздушният превозвач може да предложи премаршрутиране до крайната цел, компенсацията се намалява с 50%.

При закъснение с два до четири часа на къси, средни и дълги разстояния авиокомпанията ви информира писмено каква помощ и съдействие трябва да ви окаже. Грижите са същите като при премаршрутиране.

Ако полетът закъснява над 5 часа и пътникът го откаже, компанията е длъжна да предложи връщане на пълната стойност на билета или възстановяване на частта, която не е била осъществена.

Обезщетението за закъснение над 3 часа за къси разстояния е 250 евро на пътник, на средни - 400 евро, на дълги - 600 евро.

Ако багажът е повреден, трябва да подадете иск след откриване на повредата на съответното летище и да се свържете с авиокомпанията не по-късно от 7 дни от датата на получаване на багажа. А в случай на закъснение искът трябва да бъде подаден не по-късно от 21 дни, считано от датата, на която багажът ви е предоставен. Може да заведете и дело.

Повече от десетилетие правата на пътниците с въздушен транспорт не бяха пипани. Преди по-малко от месец евродепутатите от транспортната комисия дадоха зелена светлина на промени.

Една от тях е какъв багаж може да се качи на борда, без да се плаща. Няма такса за малка чанта или раница и ръчен багаж с максимални размери от 100 см (сумата от дължина, ширина и височина) и тегло до 7 кг. За да няма объркване, са публикувани и дефиниции какво са личните вещи и ръчният багаж. Първите са с размери 40/30/15 см, а вторите може да са с максимум 120 см. Този текст обаче вероятно ще доведе до по-високи цени на самолетните билети, защото авиокомпаниите ще включат тази такса в билета.

При закъснение на полет за повече от 3 часа пътникът получава попълнен формуляр, който да подаде до авиокомпанията за обезщетение. Не се дължи обезщетение само при извънредни ситуации, които са описани детайлно, за да няма объркване.

Ако билетът е купен през посредник парите трябва да му се възстановят до 14 дни. Първата информация за отменен или закъснял полет се подава не по-късно от 30 мин преди планираното излитане.

За деца под 12 г. безплатно се осигурява място до родителя. В момента някои превозвачи таксуват мястото на детето допълнително. Евродепутатите гласуваха и безплатно пътуване на придружител на хора с намалена мобилност. Предстои дълъг път, докато тези промени станат факт - приемане в зала в Европарламента, одобрение от ЕК, както и от Съвета на ЕС.

Най-щастливият ден за летене - вторник, неделя е най-стресиращият

Най-напрегнатият месец за пътуване по въздух е август, а най-спокойният - февруари. Това показват анализи на над 9 млн. отговора на пътници от 50 страни, направени за лятото от платформата HappyOrNot.

Февруари е добър поради по-тихите летища и потенциално по-добрите оферти, докато август е най-стресиращият месец. Най-подходящ ден за летене е вторник, 84,2% са го заявили. А най-малко е неделя.

Най-доброто време за полети са ранните сутрини. В часовете 4 и 8 сутринта предлагат по-малко стресиращо преживяване поради по-чистите терминали, по-късите опашки и по-свежия персонал. Най-малко вероятно е полетът да бъда отменен, проблемите на авиокомпаниите се натрупват с напредване на деня.

Най-лошото време за полет е полунощ. Това може да се дължи на комбинация от умора, по-малко персонал на смяна и ограничени удобства, налични в този час – магазините, салоните и ресторантите често са затворени.

На самите летища най-високо са оценени от пътниците храната и напитките, паспортният контрол и обслужването на клиентите. На средно ниво е оценката за охраната, паркинг успугите и любезността на персонала. От подобрение се нуждаят тоалетните, регистрацията и предлаганите удобства.