В Европа, като изключим Женева и Цюрих, има само още четири града, в които се плащат под 40% от дохода
В София, ако човек получава средната за столицата заплата, ще харчи половината от нея, за да плаща наем за жилище с една спалня в центъра. Но Европа и светът са пълни с големи градове, в които разходът за жилището поглъща още по-голям дял от доходите, а понякога дори една заплата не е достатъчна.
Най-близкият до нас такъв град е Истанбул. В него средната заплата не стига, за да се плаща среден месечен наем за прилично жилище в центъра, защото съотношението между наема и средната заплата е 102%.
Друг такъв град в Европа е Лисабон, където съотношението е 116%, а в Кайро дори е 125%. Това показват изчисления на Deutsche Bank Research Institute в новия доклад Mapping the World’s Prices, който сравнява нетните месечни заплати и наемите за апартамент с една спалня в 69 града по целия свят. София изобщо не е спомената в изследването, но данните на НСИ за март 2025 г. показват, че
средната заплата е 3628 лв., а средният наем
за жилище в центъра е 1728 лева
Класацията отчита само съотношението между заплата и наем, поради което традиционно свръхскъпи за живот градове не се оказват чак толкова зле откъм разход за жилище.
Типичен пример е Женева, където стандартът е доста над средния за Европа и животът е много скъп. Но средната заплата, преизчислена в евро, е 7307 евро, докато средният наем за жилище в центъра е 2132 евро.
Почти същото е и в Цюрих с лека разлика в цифрите (виж инфографиката). Швейцарец без собствено жилище, но получаващ средната за тези градове заплата, ще изразходва трийсетина процента от нея. Съотношението на практика е равно на най-разпространените банкови стандарти за това какъв дял от месечните приходи би трябвало да покрива една ипотечна вноска, когато се тегли заем. И обяснява до голяма степен защо в тези държави с висок стандарт на живот притежаването на собствено жилище не се смята за чак такава необходимост, както е в Източна Европа и у нас.
Има вариации и изключения на тези съотношения, които се дължат повече на местни причини. Например в Лисабон, който е столица на държава от Европейския съюз,
средната заплата не стига, за да
се плаща наем
В Португалия положението се влоши през последното десетилетие, като цените на жилищата се увеличиха за последните 5 години с невероятните 137%, а наемите – с 65%.
Причината е процъфтяващият туризъм, който докара бум на апартаментите за краткосрочно наемане. Освен това последните две португалски правителства въведоха и поддържаха доста време т.нар. златни визи за граждани на трети страни, които вложат пари - най-често в купуването на имоти, както и специална програма за привличане на дигитални номади. Цените на имотите, естествено, полудяха, а стандартът на живот не се е вдигнал чак толкова и това докара през последната година до редица протести в големите градове за правото на жилище.
Туризмът, освен ако не е съчетан с осезаемо увеличение на средната заплата, винаги докарва цените на имотите до възможния максимум. Например в Европа, като изключим Женева и Цюрих, има само още четири града, в които жителите дават под 40% от средната заплата за наем. Това са Люксембург, Франкфурт, Хелзинки и Виена. И четирите имат развити финансови услуги и друг бизнес и изобщо не разчитат на туризма да им пълни хазната.
Рим и Милано са доста по-нагоре в подреждането на градовете по съотношение между наем и заплата. Копенхаген и Осло са
две столици със свръхвисоки цени, но
туристите са рядкост
и местните дават съответно 43 и 42% от средната заплата за наем. В Стокхолм, който е в същата група градове, съотношението е 46%.
Подреждането показва, че най-зле в световен мащаб е положението в Кайро, Богота и Мексико Сити. Общото между тях е, че и трите града имат хаотично развитие и застрояване, а предлагането на жилища, дори да е голямо, не може да задоволи търсенето, следователно цените на имотите са свръхвисоки.
В големите световни столици – Ню Йорк, Москва, Лондон, Буенос Айрес, положението също не е много добро, но все пак на човек му остават някакви пари, след като си плати наема. Ню Йорк обаче не е много показателен за САЩ, защото там жилищата са свръхскъпи и нито един друг американски град не успява да влезе в класацията, т.е. очевидно там за наем харчат под 20% от средната за града заплата.
При големите градове като Лондон и Париж има още една особеност – те са разположени върху големи пространства и
наемите там често варират в
големи граници
между градското сити и периферията. Това прави тези градове твърде неудобни за хора, които не са от там, а примерно са поканени да работят дори на позиции с високи заплати. Те трябва непременно да си намерят жилище под наем в района, в който работят, защото в противен случай може да изразходват до около 4 часа дневно за придвижване до работното място и обратно.
Цените в столицата се удвоиха за 10 г.
Наемите в София са се увеличили с над 100% за последните десетина години, показват данните на големите имотни сайтове. Основното покачване стана факт главно в годините след пандемията, а по време на локдауните имаше осезаемо спадане.
В момента нивата на наемите са се възстановили, но средната доходност от даването на имот остава същата, каквато беше и преди 10 години, и дори намалява. Например през 2015 г. брутната доходност от отдаването на жилище под наем в София бе 5%, докато сега е 4%.
Малко по-висока - около 4,8 на сто, е за квартали, в които има голямо търсене, като “Манастирски ливади”, “Кръстова вада“, “Малинова долина” и навсякъде другаде, където има ново строителство.
Наемите за идентични като площ и обзавеждане жилища в София може да се разминават в пъти в зависимост от местоположението, като най-високи са в центъра, а най-ниски – в периферията, особено в панелните комплекси.
Рядкост е да има 5 и повече процента доходност от наем и това важи преди всичко за много луксозни или уникални имоти, в които обаче и инвестицията е твърде голяма за покупка и обзавеждане.
