България почти като богатите в ЕС - минималната заплата стигна 42% от средната (Графика)

Нито една страна членка не е успяла да стигне съотношението между двете, както изисква евродиректива от 2022 г.

Минималната заплата в България, която към момента е 1077 лв., представлява 42% от средната към момента и този показател нарежда страната ни в златната среда на ЕС. От двайсетте страни членки, в които съществува понятието “минимална работна заплата” и правила за нейното определяне, ние сме на десето място. На първо е Словения, където най-ниската възможна заплата е 52% от средната, а на последно – Латвия, където съотношението е 34%. 

Данните са анализирани в последния доклад на фондация  Eurofound, който разглежда

как държавите в ЕС са приложили директивата от 2022 г. за определяне на минималната работна заплата

Според нея препоръчителното съотношение е минималното заплащане да е 60% от медианната заплата или 50% от средната. 

Само че не са много държавите, които успяват да стигнат до тези съотношения постоянно поне по отношение на средната заплата. Основната причина е, че тя расте с бързи темпове.  

Не така стои въпросът с медианната заплата. Според доклада в 9 държави минималната заплата вече е преминала границата от 60%. България не е сред тях, но все пак съотношението е 49,56%, т.е. на по-малко от 11 процента от изискването. 

Директивата обаче не указва кой точно критерий за сравнение да се избере. Когато през 2021 г. започна дебатът за евродирективата, КНСБ поддържаше становището, че трябва да настояваме минималната заплата да е 60% от медианната. Скоро обаче синдикатът изостави това становище и после претендираше за процент от средната заплата, защото иначе минималното заплащане не само нямаше да се увеличи, а напротив – щеше да намалее. 

Защото медианната е разликата между най-ниската и най-високата, докато средната е средноаритметично между всички заплати. 

При всички изчисления, които се правят,  медианната заплата винаги излиза по-ниска от средната.  Според действащите в момента у нас правила минималната работна заплата се определя веднъж годишно за следващата година. Това се прави до 1 септември на предходната, като минималната трябва да е 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата. 

Това, че у нас в момента съотношението е 42%, не е разминаване между Кодекса на труда и действителността. Моментната стойност отчита сегашното съотношение на минималната заплата към актуалната средна, а в кодекса изискването е да се взема средната за предходните 12 месеца. Така че, докато тя в България расте със сегашните сравнително високи темпове,

минималната винаги ще изостава

и това задълго ще бъде обект на спорове между работодатели, правителство и синдикати.  Според КНСБ догодина минималната заплата трябва да се вдигне на 1210 лв., за да е 50% от средната.

Любопитното в доклада на  Eurofound е, че ние попадаме в сравнително малка група от държави, в които през последните две десетилетия съотношението между минимална и средна заплата не се е увеличавало, а напротив – в някои години е намалявало, за да си остане към днешна дата почти същото каквото е било преди 25 г. 

Например през 2000 г. у нас минималното заплащане е било 40% от средното. 10 години по-късно става 39%, през 2020 г. е 41%, а през 2023 г. отново пада до 36%, за да бъде 42% към днешна дата. 

В подобно положение са само Ирландия, Люксембург и Литва, навсякъде другаде минималното заплащане расте плавно като дял от средната заплата. Най-благоприятно е това съотношение в Португалия и Румъния. То се увеличава за последните 25 години с 12 процентни пункта в Португалия, а в Румъния дори с 21 пункта. 

И като абсолютни суми минималните заплати в двете държави са по-високи от българските – в Португалия в момента е 1015 евро, а в Румъния – 814 евро. Приравнена към единната европейска валута, у нас минималната заплата е

550 евро и е най-ниската в целия ЕС Най-висока е в Люксембург – 2638 евро. 

B  големите икономики на ЕС обаче съотношението между минимална заплата и средна далеч не е толкова високо като в Португалия. Например в Германия е 48,4%, във Франция е 47,4%, а в Нидерландия – 45,3%. Поради това България е по-скоро в тази група.

Страната ни не стои никак зле и в подреждането на държавите според това какъв дял от работещите получават минималната заплата. И тук тя попада в златната среда с 6%, докато има държави като Португалия, в която 14% от работещите са на минималната. В Словакия са 13%, а най-малко са в Чехия и Белгия – по 3%. Освен това у нас делът на заетите, които получават минималното заплащане, намалява през последната година. 

Докладът разглежда как минималната заплата се отразява на разходите за жилища, които в повечето страни заемат доста по-висок дял в сравнение с България. Анализът показва, че

през последните 15 години минималното заплащане е нараствало по-бързо, отколкото средното,

а към 2024 г. разходите за жилища в ЕС са се увеличили по-бързо, отколкото общата инфлация. Но работещите, които получават минимални заплати, са били непропорционално по-силно засегнати в сравнение с останалите заети, защото за тях разходите за жилище представляват 34,8% от разполагаемия доход в сравнение с 26,2% за останалите. 

Домакинствата с един възрастен, получаващ минималната работна заплата, са по-склонни да възприемат разходите за жилище като тежко бреме - 35,6%,  в сравнение с 21,7% сред останалите.  Младите на възраст 16-34 години, които получават минимална заплата, са по-склонни да живеят с родителите си в сравнение със своите по-добре платени връстници. Техният дял е 48,9%. Така излиза, че

настоящите нива на минималната заплата може да са пречка за самостоятелния живот на младите хора, се казва в доклада.  

Но в подреждането на държавите по този критерий България отново не стои зле явно поради твърде големия дял на притежаващите собствени жилища. Най-лошо е положението в Португалия. Там едва 17% от получаващите минимално възнаграждение имат собствени домове, докато в България са 38%.

А в Люксембург 84% от хората, които получават минималната заплата, имат собствени домове, докато сред тези, които получават по-високи заплати, този процент е наполовина по-малък - само 40%. 

91 950 българи вземат над 7000 лева месечно

Над 1,2 милиона българи работят по трудов договор със средни месечни доходи между 933 и 2470 лв., показват официалните данни, публикувани на сайта на НАП за първото полугодие на 2025 г.

Анализът включва разбивка по месечна данъчна основа, върху която се начислява данък върху доходите. Статистиката включва както базовата заплата, така и допълнителните възнаграждения, обхванати от трудовите правоотношения.

Най-много хора (803 733 души) попадат в диапазона между 1210 и 2470 лв. На второ място по численост са работещите със заплата между 933 и 1077 лв. – 391 100 души. Третата група са тези с доходи между 2470 и 3750 лв. – 351 469 души

Групата на работещите с доход до 933 лв. месечно, която доскоро доминираше, е спаднала с над 370 хиляди души спрямо 2024 г. – от близо 890 000 до около 516 000. Причината най-вероятно е повишаването на минималната работна заплата, но и естествено нарастване на доходите в редица сектори.

През 2025 г. 91 950 души на месец получават доход над 7000 лв., като ръстът спрямо 2024 г. е над 8 хиляди души.

Работещите със заплата между 4430 и 7000 лв. също се увеличават

- от 102 хил. на 120 хил. души.

Според НСИ с най-високи заплати са хората, работещи в сектори като разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения - 5305 лева, следвани от тези, заети във финансови и застрахователни дейности - 3520 лева. Най-нископлатени са били заетите в хотелиерството и ресторантьорството - 1510 лева, и селското стопанство с 1675 лева.

От други данни на НАП става ясно, че

милионерите у нас продължават да се увеличават

През 2024 г. 1156 души са обявили годишен доход от над 1 млн. лева. Прави впечатление, че те са почти два пъти повече от тези, които имат доход между 750 000 и 1 000 000 лв. През 2023 година хората, които обявиха доходи над 1 млн. лева, бяха 927 души.

От данъчната администрация уточняват, че не могат да посочат професиите им, защото това са лични данни, с които те могат да бъдат идентифицирани. Обичайно обаче това са свободни професии като адвокати, консултанти, одитори, нотариуси, частни съдебни изпълнители, оценители, медицински специалисти, архитекти и други.

Рекордьор по приходи като физическо лице през миналата година е българин, който е изкарал 70 млн. лева. Парите са дошли от сделки с акции и други финансови активи. Същата сума бе обявена от един и през 2023-а, което предполага, че става въпрос за един и същи човек. Над 10 000 до 50 000 лв. годишно са заработили 244 377 души. Тези, които са имали доход над 100 000 до 250 000 лв., са 26 412 и тяхната бройка се увеличава с над 6000 човека.