Химическата промишленост и транспортът са двата стълба в икономиката на града

През юни тази година средната заплата във Варна достигна 2348 лева, съобщи преди дни Националният статистически институт.

С това ниво морската столица изпревари не само Пловдив и Враца, 

където открай време високите заплати в АЕЦ "Козлодуй" вдигат средното ниво, но дори София-област с нейните 2343 лева средна заплата. Пред Варна е единствено област София-град, където средната заплата през юни е от несравнимите 3467 лева.
Причините за това Варна да изпревари Пловдив по заплати, което не се случва често, могат да се търсят в няколко посоки. На първо място икономиката на тази област от Северното Черноморие е доста диференцирана.

Това позволи на Варна да не преживее толкова зле пандемията, колкото Бургаска област, защото просто в нея туризмът, който претърпя много ограничения по време на локдауните,  не заема чак толкова съществен дял.

Във варненската икономика с най-голяма относителна тежест са всъщност услугите, следвани от транспорта и логистиката.

Но има и друго – Варненска област има доста силно развит индустриален сектор, като особено се отличава  в това отношение близката Девня, където има голямо съсредоточаване на чужди капитали и инвестиции.

Девня всъщност е национален лидер по привлечени чужди инвестиции и по ръст на разходите за дълготрайни материални активи, които само за периода от пандемията до днес са се повишили три пъти.

Затова и икономическият растеж на Варна е доста впечатляващ - БВП на човек се повишава от 12,2 хил. лв. през 2014 г. до 27 хил. лв. през миналата година, което е над средния за България темп.

На общинско ниво икономиката на Варна е съсредоточена предимно в областния град, индустриалния център Девня, както и в малката община Аксаково. Девня, благодарение на относително малкото си население и многото приходящи работници, е и общината с най-висока добавена стойност на човек в страната.

За Варна напълно важи правилото, че само който не иска да работи, няма работа. Тя е сред областите с най-ниска безработица в страната, като дори в предишното дъно на пазара на труда в началото на предишното десетилетие делът на търсещите работа според данните а Агенцията по заетостта не е надхвърлял 10%.

Показателят намалява със значително по-бързи темпове - до 3,5% през 2019 г., а ефектът от пандемията е бил видим само и единствено през 2020 г., когато има еднократно повишаване с два процентни пункта.

За сметка на това днес е на равнище под стойността преди ковида - едва 3,3% от населението в трудоспособна възраст.

Освен това ниската безработица е съчетана с висока заетост

Според данните на НСИ Варна е областта с най-висока заетост след пандемията - 83% при 20-64-годишните.

По отношение на демографските процеси може да се каже, че Варна почти не страда от никакви проблеми. Това е областта магнит за населението в трудоспособна възраст от цяла Североизточна България. Докато при повечето области миграционните процеси претърпяха обрат чак след началото на пандемията, Варна има положителен механичен прираст през целия период между 2015 и 2024 г.

През 2024-а Варна дори се оказа с най-високия механичен прираст в страната след Кърджали. Естественият прираст на населението, разбира се, е отрицателен като навсякъде в България, но все пак на фона на средното за страната не е чак толкова нисък. Варна на практика е сред областите с най-малък дял на възрастното население и най-висок дял на трудоспособните.

Делът на варненската икономика в БВП на страната е 6,3%. Сред индустриалните сектори изпъква най-вече химическата промишленост, тъй като в Девня се намират "Солвей Соди", "Агрополихим" и "Девня цимент", но енергетиката също има немалък дял, тъй като тук са ТЕЦ "Варна", а и седалището на "Енерго-Про", която продава тока в цялата североизточна част на страната.

Морската индустрия е значително развита – тук се намират Navibulgar, кораборемонтният завод "Одесос" и Варненската корабостроителница, а пристанище Варна дори само по себе си обработва товари, колкото всички останали морски и речни пристанища.

Фармацията също е застъпена в местната икономика – тук са седалищата на "Аптеки Марешки" и на "Чайкафарма". А най-голямото промишлено предприятие е "Елдоминвест".