При батериите продуктовата такса е 2800 евро на тон, в Румъния е 300
В следващите десетина години в България ще започне подмяната на соларни панели, инсталирани при първия бум на такива централи през 2010-2012 г. И понеже не могат просто да бъдат закарани на сметището, е нужно да бъдат рециклирани.
Но соларите в България се оказват с най-високата продуктова такса, която инвеститорите плащат. У нас тя е между 5 и 11 пъти по-висока от тази за сходни компоненти в други европейски държави, казва Никола Газдов, председател на Acoциaциятa зa пpoизвoдcтвo, съхранение и търговия с електроенергия (AПCTE).
За рециклиране на фотоволтаични панели
у нас се плащат около 460 евро,
в Нидерландия - 40 евро
При батериите за съхранение на електроенергия рециклирането е с цена от 2800 евро на тон. В Дания се плащат 860 евро, в Унгария - 600, в съседна Румъния - 300 евро.
Газдов уточни, че наскоро тази тема е била обсъждана с Министерството на околната среда и водите. От ведомството обяснили, че високата такса е избрана да се плаща към държавното предприетие за рециклиране (ПУДОС) с цел бизнесът да се насочи към колективни схеми.
В средата на годината обаче частните сдружения рязко вдигнаха продуктовата такса за електроника - между 700 и 900%.
Организациите на производителите на зелена енергия обаче пресметнаха, че новите такси оскъпяват соларните панели с 35%, а батериите с 19 на сто. От това има и последващ ефект -
увеличаване на цената на
слънчевия ток
А при батериите, на които се разчита да уравновесят енергийната система, като пускат съхранената енергия в сутрешните и вечерните пикови часове, поскъпването означава и увеличение на тарифите за енергията, която ще вкарват в мрежата.
Румен Радев, който в момента като председател на АИКБ оглавява ротационно Асоциацията на организациите на българските работодатели, изпрати от името на всички организации на бизнеса писмо до премиера Росен Желязков, до министрите на околната среда и на енергетиката Манол Генов и Жечо Станков за тази непредвидена тежест.
В него те се обръщат към премиера, че несъразмерно високите продуктови такси водят до изкуствено оскъпяване на ефективни и устойчиви технологии в момент, в който България има спешна нужда от модернизация на енергийния сектор и стабилизиране на цените.
Работодателите предлагат да има временна дерогация на задължението за заплащане на продуктови такси за фотоволтаични панели и батерии за срок до 24 месеца. През това време да бъдат изработени устойчиви и работещи промени в нормативната рамка. Освен това искат междуведомствена експертна група с участието на МОСВ, Министерството на енергетиката, работодателските организации и браншовите асоциации. Тя трябва да изготви предложение за въвеждане на прозрачен и разходоориентиран механизъм, съобразен с реалните параметри на дейностите по оползотворяване.
Третото предложение е за създаване на гаранционен механизъм, за да има предвидимост за държавата и инвеститорите, че заплатената продуктова такса покрива реалните отговорности на задължените лица и води до действително оползотворяване на излязло от употреба оборудване.
Работодателите напомнят, че през последните три години във ВЕИ сектора са привлечени над 6 млрд. лева инвестиции и по данни на Електроенергийния системен оператор са инсталирани около 5000 мегавата фотоволтаични мощности, които вече покриват голяма част от дневното потребление с ниски цени.
Същевременно нараствало и търсенето на покривни фотоволтаици, съчетани със системи за съхранение на електроенергия - предимно от домакинства и малки и средни бизнеси.
Несъразмерната продуктова такса
е асоциална мярка,
препятства достъпни решения за намаляване на енергийно бедните у нас и допълнително затруднява създаването на граждански енергийни общности, се казва в писмото на бизнеса. Румен Радев, който е и бивш енергиен министър, казва, че сред временните мерки е и понижаване на държавната продуктова такса, събирана от ПУДОС, а не тя да е по-висока, както е сега, за да се насърчи бизнесът да отиде при частниците.
В енергетиката се коментира и отражението на високата такса върху търговете за батерии и солари, финансирани по плана за възстановяване. Само по двете процедури до средата на 2026 г. в страната ще бъдат инсталирани около 12 гигаватчаса системи за съхранение на електроенергия, или около 80 000 тона батерии.
Продуктовата такса върху това количество води до
440 млн. лв. допълнителни разходи, които
не са предвидени
в проектите, финансирани по плана. Според бизнеса това създава риск за тяхната реализация и поставя под въпрос бъдещи инвестиции в батерии. А те са ключови за управлението на електроенергийната система и за намаляването на цената на тока за индустрията и битовите потребители.
Има и още едно нелогично задължение, което произтича от наредбите. Газдов казва, че се изисква годишно да бъдат рециклирани уреди, които се равняват на 25% от внесените в предишната година. Тоест ако тази година са вкарани на пазара 100 тона батерии, то догодина трябза да бъдат рециклирани 25 тона. Той казва, че през 2026 г. се очаква да влязат около 80 000 тона, което означава да се рециклират 20 000 тона, но такова количество не може да се намери в цяла България. Това означавало, че въпросното изискване няма как да бъде изпълнено.
Преди да бъде изпратено писмото на работодателите до премиера, Асоциацията на индустриалния капитал е сезирала КЗК за съмнения за картел при частните организации, които се занимават с оползотворяване на отпадъци от електрониката.
