8 от всеки 10 корпорации в престижния списък Fortune 500
създават цели отдели за това
Помните ли времената, когато хората се разбираха без пари - ти ми даваш яйца, аз ти давам домати. Оказва се, че тази уж прашасала система, наречена бартерна търговия, пак оживява, и то не само на село, а в глобалната икономика. Звучи като анекдот, но е съвсем реално - едни
държави дават чай, за да
получат петрол,
други заменят шамфъстък за автомобилни части. В свят на инфлация, санкции и несигурни валути старият позабравен бартер отново се завръща. Тази форма за разплащане често е спасителен изход за фирмите. Решава проблема с липсата на свежи пари и едновременно с това помага да се освободят от залежали стоки в склада.
Между 20 и 30% от световния обмен вече се реализира по този начин. А когато 8 от всеки 10 корпорации в престижния списък Fortune 500 създават цели отдели за бартер, това говори само едно - размяната стока за стока е част от голямата икономика, а не от миналото. В съседна Сърбия например тази форма на търговия заема до 20% от общия оборот. След близо тридесет години пауза Русия поднови отново бартерните си преговори с Китай. В Обединеното кралство близо 470 хиляди компании вече въртят бизнеса си по този начин.
Бартерът е най-древната форма на търговия. Още преди да има златни монети и банкноти, хората са си разменяли зърно за добитък или риба за сол. Днес обаче бартерът вече не е на честна дума на мегдана, а
сложна сделка, в която често участват велики
икономики и големи компании
Когато световните пазари ти затворят кранчето и доларите или еврото спрат да вършат работа заради санкции и ограничения, на ход идва бартерът.
Инфлацията обезценява парите с високи темпове. Днес една сума стига за пълна кошница в магазина, а утре може да е само за половината. При бартерните сделки подобни колебания отсъстват. Когато размениш стока за стока – зехтин срещу продукция или гориво срещу материали, стойността остава стабилна независимо от валутните сътресения. Точно тази предвидимост прави бартера по-сигурен и защитен от хартиените пари, които губят тежест ден след ден.
Има и още нещо - достъпът до ресурси. Не всеки има пари кеш, но почти всеки има нещо, което другият иска. Една фабрика в Анадола “бълва” шамфъстък, а друга в далечен Китай – автомобилни части. И изведнъж сделката се подрежда.
В държави, където инфлацията расте и парите все по-трудно вършат работа, бартерът често се превръща в спасителна алтернатива. Сърбия е ярък пример - там размяната на стоки и услуги без пари е в подем, особено сред фирми, които изпитват недостиг на ликвидност. Интересно е, че такъв вид сделки се осчетоводяват като стандартни парични операции и
във фактурата се отбелязва
плащане чрез компенсация
Подобни операции създават широки възможности за сива икономика особено когато разменяните продукти не са отчетени като част от официалната складова наличност.
Когато става дума за международен обмен, правилата са по-строги. Всяка стока трябва да бъде придружена от митническа декларация, а разплащанията се извършват единствено по банков път. Въпреки строгите правила държавите имат възможност да договарят и официални бартерни споразумения. В такива случаи разплащанията минават през централните банки, които работят с националните валути, а накрая сметките се изравняват в предварително договорена валута.
На вътрешния пазар бартерът се среща в най-различни сектори и често звучи по-скоро като житейска хитрост, отколкото като бизнес стратегия. В строителството фирми заменят машини срещу материали. Работници понякога получават не заплата в пари, а стоки от склада на работодателя си. В имотния сектор собственици на земя предпочитат вместо кеш да получат апартаменти в бъдеща сграда. Земеделието също не остава назад – там машините и услугите се разменят срещу продукция. Дори държавата влиза в схемата, предлагайки килограм тор срещу 1,3 килограма жито или 1,5 килограма царевица от резервите си.
Русия разменя пшеница за китайски автомобили
Русия има наложени над 25 хил. санкции от САЩ и ЕС след началото на войната с Украйна. Това ограничава достъпа на Москва до свежи финанси. Към това трябва да се добавят и изключването на руските банки от системата SWIFT, ограничения на плащания в долари и евро и заплахи за вторични санкции срещу китайски банки.
И макар руският президент Владимир Путин да твърди, че икономиката на страната е нараснала значително повече от останалите държави в Г-7 за последните две години, руските власти са издали ръководство за бартерна търговия. С него се препоръчва местните компании да използват модела за заобикаляне на ограниченията, тъй като е значително по-трудно проследим.
Наскоро агенция Ройтерс съобщи, че китайската компания Hainan Longpan Oilfield Technology се опитва да търгува със стомана и алуминиеви сплави в замяна на корабни двигатели. Агенцията посочва осем подобни сделки. Една от тях включва размяна на китайски автомобили срещу руска пшеница. В други случаи се разменят ленени семена срещу битова техника и строителни материали от Китай. Някои бартери дори са дали възможност за внос на западни стоки в Русия въпреки санкциите.
Руската митническа служба потвърждава, че бартер се извършва с различни държави за широк кръг от стоки, но според институцията размерът на тези сделки е незначителен в сравнение с общия обем на външнотърговските договори.
Ръстът на бартерната търговия е симптом на дедоларизация, санкционен натиск и проблеми с ликвидността сред партньорите, коментира пред Ройтерс Максим Спаски - секретар на генералния съвет на Руско-Азиатския съюз на индустриалците и предприемачите. По думите му обемите на бартерните сделки вероятно ще продължат да растат.
Според публични данни излишъкът от външна търговия на Русия през януари-юли е намалял с 14% спрямо година по-рано до 77,2 млрд. долара. Износът е спаднал с 11,5 млрд. долара до 232,6 млрд., докато вносът се е увеличил с 1,2 млрд. долара до 155,4 млрд.
