След 12-годишен тотален застой в строителството на ветрогенератори, започва леко оживление и интерес от инвеститорите
3000 мегавата вятърни паркове и още 2000 мегавата соларни централи ще заработят през 2027 г. в България. Прогнозата е на Никола Газдов, председател на АПСТЕ (Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия).
Експертът заяви, че перфектният микс е ток от слънце и вятър плюс батерии, които да покрият колебанията и така да се осигури близка до базовата енергия, тоест - постоянна доставка на електроенергия.
Над 6 милиарда лева частни инвестиции са привлечени във ВЕИ сектора в България след 2021 г. Голямата част от тях са свързани с изграждане на близо 4000 мегавата нови соларни мощности и свързаните с тях присъединителни съоръжения, заяви Газдов.
Той анализира, че цената на фотоволтаичните технологии намалява устойчиво през последните 15 години. Към днешна дата инвестицията е под 600 хил. лева на инсталиран мегават. Същото се случва и с батериите за съхранение на енергия. Към днешна дата, изграждането на 1 мегават фотоволтаична система с прилежаща батерия с капацитет за съхранение и разреждане от 1 мегаватчас струва толкова, колкото през 2023 г. струваше само соларът.
Газдов припомни, че първите фотоволтаици - 10-20 мегавата, са били въведени в експлоатация през 2007 г., последва бумът от 2011-2012 г., който беше стимулиран от преференциалните цени на зеления ток, когато и цените на фотоволтаичните панели бяха високи.
След поскъпването на тока за бита, въвеждането на нови зелени мощности почти замря до към 2021 г. Инвестициите във ВЕИ бяха стопирани със законови и административни бариери, които поетапно през годините бяха вдигнати. Новият ръст на фотоволтаици доведе от 2022 г. досега до над 5000 мегавата соларни инсталации, в процес на изграждане са още 2000 мегавата.
На другия полюс са вятърните паркове. Мощностите, които произвеждат ток от вятър повече от десетилетие, са замрели на малко над 711 мегавата.
С тях ветроенергийната общност в България отбелязва със семинар,. Негови организатори са АПСТЕ и Българската ветроенергийна асоциация. От 2013 г. у нас няма изграден нито един вятърен генератор, коментират специалисти.
Те казват, че има голям инвестиционен интерес към вятърни централи, както и към дългосрочни договори за изкупуване на ток от вятър, тъй като е евтин. Дезинформации обаче спирали инвестициите според Севда Йончева, експерт по вятърните мощности и член на УС на АПСТЕ. Тя спомена тиражирани неистини за вятърната енергия и една от тях - че зелените централи превземат земеделската земя на България.
Числата говорят, че земеделската земя у нас е 52 млн. декара, а от тях обработваеми са 35 млн. Солари и вятърни паркове общо заемат 42 000 декара, при очакваните още зелени мощности пронозата е, че ще заемат още 100 000 декара. Според Йончева въглищните мини заемат 240 000, или над двойно повече.
По думите й развитието на вятърната енергетика е липсващото парче от пъзела в енергийния микс, което ще доведе до по-ниски цени на енергията у нас - за бизнеса, а и за бита.
Проф. д-р Павел Зехтинджиев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН коментира, че от 2018 г. досега от вятърни генератори са убити 280 птици от около 100 вида. Той обаче поясни, че тази смъртност е на предпоследно място сред причинителите. На първо място в световен мащаб са домашните котки, на второ - огледалните сгради, в които пернатите се блъскат, на трето са автомобилите, някъде след тях са електрическите мрежи.
Газдов пък направи сравнение с вятърните генерации у нас и в съседните ни страни. В България през 2015 г. е имало 700 мегавата, през 2025 г. те пак са толкова, в Сърбия са били 10 мегавата, сега са 400. В Румъния от 2800 са станали 3000 мегавата. В Гърция са се удвоили - от 2200 на 5400 мегавата, а в Турция от 4700 са станали 11 700 мегавата.
