- Имаме предизвикателство от нов порядък, а рискът да се окажем неподготвени е с твърде страшни последствия
- Трябва ни нова отбранителна доктрина
Война. Може би най-страшната дума, която човечеството познава — в нея се събира всичко ужасно, което сме способни да сторим един на друг. Може би затова ни е толкова трудно да мислим за нея спокойно и рационално.
Но всъщност войната съществува отдавна – появява се, когато хората се научават да сеят и да чакат реколта — тогава изниква и неизбежността на конфликта. Ако си ловец-събирач и някой те притисне, винаги имаш вариант да се преместиш. Това обаче е валидно в биологическия смисъл на решението "битка или бягство". На обществено ниво дилемата не работи. Ако някой идва, за да те измести, неизбежно се защитаваш.
В същината си войната е отбранителна. Колкото по-ценно е онова, което имаш и колкото по-напреднало е твоето общество, толкова повече имаш за бранене. И толкова повече ще се намерят такива, които искат да ти го отнемат. Всяка империя и цивилизация в апогея си е ставала отбранителна. Китайската стена се вижда от Космоса. Не е случайно, че модерните държави масово имат „министерство на отбраната", а не за „министерство на войната" — името предопределя целите: не нападение, а отбраната, която може да наложи война.
Илюзията за последна война
Още римляните са знаели простичката истина: „Ако искаш мир, готви се за война". След всяка война сме вярвали, че тя ще е последна. И всеки път тази надежда се е оказвала напразна. Европа, повече от всеки друг континент, има какво да защитава. България включително. Това не е въпрос на емоционален патриотизъм, а е обективна географска реалност. Европа е благословена с мек климат и плодородни земи, които са породили едни от най-напредналите съвременни общества. Българите неслучайно са дошли тук, и неслучайно нашите земи винаги са били оспорвани – от всички велики империи, включително и от нашите собствени Първа и Втора българска империя.
В същото време географията ни е двойно предизвикателство. Нямаме естествената защита - равните полета на Германия, Полша или Украйна правят наземно нашествие от Изток особено лесно, а пък в Югоизточна Европа ние стоим на неизбежния кръстопът на Балканите – място, през което винаги минават армии, народи, идеи. От юг Средиземно море е спокойно и далеч не е непреодолимата бариера, която Америка има зад Атлантическия или Тихия океан. Европа има много за бранене, а същевременно е в твърде неудобна позиция и е от древни времена е вярвала, че едно-единствено оръжие е достатъчно да я защити – било то римския скорпион или гръцкия огън. Но както Уинстън Чърчил остроумно отбелязва, генералите винаги се готвят за предишната война.
Надникване в бъдещето
„Войната се върна", казваме днес, гледайки към Украйна. Истината е, че тя никога не си е тръгвала. Илюзия е, че балансът на силите може да се постигне веднъж завинаги или че трайният мир е възможен. Гледаме войната в Украйна и пак си казваме: „Ето го бъдещето на войната. Трябва да се готвим да не се повтори." Но не осъзнаваме, че вече сме изправени пред миналото. Следващата война ще бъде коренно различна.
Вземайки предвид скоростта и необратимостта на технологичните революции, да залагаме на дроновете в Украйна е същото, както по време на Първата световна война са вярвали, че танковете ще определят изхода на бъдещите битки. А през Втората световна война болезненият сблъсък с реалността го усеща първо Франция: не броят на танковете е решаващ (Франция има повече), а новата доктрина, която интегрира тяхната мобилност със съвместното действие на авиация, артилерия и логистика.
Това е вечният урок от Александър Велики насам: не оръжието променя войната, а начинът, по който го интегрираме в нова стратегия.
Рискове: интереси и производствени парадигми
Приоритетите в съвременните конфликти често се изместват от въпроса „Какво е необходимо?" към въпроса „Какво е изгодно?" Войната в Украйна го показа красноречиво: осем десетилетия светът се готвеше за повторение на Втората световна война — само че с наличието на ядрени оръжия. Десетки хиляди танкове бяха произведени, умопомрачително скъпи военни системи бяха впрегнати за доминиране на старите бойни полета. Но, както някога огромните бойни кораби се оказаха безпомощни срещу самолетоносачите, така и днес стоманените чудовища се оказаха безсилни срещу малките дронове.
Американската армия трупа вече 35 години опит срещу по-слаби и технологично изостанали противници — такива, които не могат да произвеждат оръжия в индустриални мащаби. Това доведе до разработването на системи, подходящи основно за борба с тероризма, но напълно негодни за високоинтензивна конвенционална война. Европа се оказа още по-зле: съвкупно тя не може да произведе дори милион снаряда за година, при положение че преди век в Първата световна война толкова са били изстрелвани за едно денонощие в някои битки.
В бързането да наваксаме изоставането отново гледаме и не виждаме очевидното. Следващата война ще се носи на крилете на "закона на Мур", на експонентата на цифровите технологии, на интелигентността на изкуствения интелект, на демократизацията и масовостта на роботиката. Каквито и оръжейни системи да измислим, те ще бъдат остарели още на втория ден от войната. Затова всяка система трябва да бъде създавана с мисълта, че ще трябва да еволюира в рамките на седмици. Със старите производствени методи това би било невъзможно. В момента в Украйна поколения дронове се сменят през шест седмици, а софтуерът им се обновява на дневна база. Това няма да спре. Напротив — ще се ускори.
Симбиотичната среда на бойното поле
Бойните полета на утрешния ден ще бъдат населени от милиони дронове — по земя, вода, въздух: все по-малки, все по-способни, все по-автономни и все по-координирани помежду си. Демократизацията на роботиката и свръхмодерните технологии правят тези системи общодостъпни — което означава, че изкуственият интелект вече не е единствено привилегия на големите държави. Всеки противник би могъл да разполага с подобни технологии. И ще разполага!
Неизбежно бойните полета на утрешния ден ще са координация на всички нива — от малките дронове до големите системи, от индивидуалния войник до големите формирования. Симбиотичната среда ще бъде стандарт: дроновете няма да са просто екипировка, а боен другар. Всеки войник и всяка единица техника ще имат придружаващи дронове, които са част от тяхната оперативна система.
Затова подходът към отбранителните технологии не може повече да следва логиката на производство на цивилните продукти, които разчитат на глобални, дълги вериги на доставки и сложни логистики. Колкото и добра да е една отбранителна система, тя е безполезна, ако не може да бъде произведена или доставена навреме.
Суверенитет, инфраструктура и локализация
В новия свят самостоятелната, суверенна европейска и национална технологична среда е от критично значение. Суверенитетът върху космическата инфраструктура вече е въпрос на оцеляване: ако доставчик като Starlink спре достъпа до интернет, украинският фронт ще се окаже в колапс. Затова всяка високотехнологична отбранителна система трябва да се планира с максимална вертикализация и локализация на доставките — не според P&L на компанията, а според интереса на сигурността и оцеляването на обществото, което е призвана да пази.
Бойните полета на утрешния ден са навсякъде и във всеки момент. Ако някога можехме лесно да оценим силата на една армия по брой танкове, самолети и пехота, утре всеки конфликт ще започва с огромна доза несигурност. С какви алгоритми са управлявани вражеските системи — по-добри ли са от нашите? Колко бързо могат да се адаптират към променящата се обстановка? Има ли „пета колона", управлявана от изкуствен интелект в нашите социални платформи? Могат ли цели класове консуматорска електроника да бъдат компрометирани и да дефектират едновременно? Ще можем ли въобще да разпознаем "първия изстрел"? Ако дроновете за доставки започнат да падат и електропреносната мрежа колабира? Какво ще стане тогава с всеки един аспект от виртуалния и физическия свят?
Бойните полета на утрешният ден ще бъдат крайно асиметрични, хаотични и непредвидими. Единственият начин да сме подготвени, е да градим адаптивна, бързо еволюираща платформа, способна да се преоткрива в рамките на дни. Това значи две неотменими неща: 1. софтуерно дефинирани системи, които могат да се адаптират в реално време и 2. децентрализирано и локализирано производство.
Новата отбранителна доктрина
Нищо ново под слънцето, би казал някой — винаги оцеляват най-адаптивните, не най-големите. Разликата днес е в невижданата скорост на промените. Ускорение на ускорението го нарича Курцвейл. Пред себе си имаме предизвикателство от съвсем нов порядък, а рискът да се окажем неподготвени за него е твърде голям и с твърде страшни последствия.
Трябва ни нова отбранителна доктрина, пригодена за парадигмата на XXI век. И смелост да оперираме в рамките на абсолютната неизвестност. Формулата за успех в тази ситуация може и да е плашеща, но е единствено възможната: свръхприспособимост към свръххаотична среда.
*Доброслав Димитров е основател на компанията за високотехнологична отбрана Raisen Technology, член на Консултативните съвети на БАСКОМ и БРАИТ и един от най-активните визионери в българската технологична екосистема.
