Пандемията не успя да ни задоми - обикаляме като отвързани
Едно време при пенсиониране на дългогодишен служител колегите му подаряваха скъп часовник. Полезното украшение на ръката отдавна е заменено от циферблата на телефона. Пък и кой в днешно време се разделя с офиса след пенсия? Затова и днес по-удачният и все по-масов подарък за важни годишнини на приятели и колеги е пътуване - под формата на ваучер или самолетни билети. Хората дори предварително съгласуват предпочитаната дестинация. А посланието е: “Заслужил си почивка, поразходи се и те очакваме отново зад бюрото”.
Всъщност, напоследък манията за пътуване май е обхванала всички и без повод. Не се сбъдна прогнозата, че след пандемията и многобройните локдауни, когато никой не мърдаше, ще се запази трендът животът ни да се върти повече около дома и семейството.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), наричана клуб на богатите държави, дори излезе с поредното издание на регулярното си изследване “Бъдещето на семейството през 2030 г.” (The future of families to 2030). В него се твърди, че заради предизвикателствата на пазара на труда структурата на бъдещите домакинства ще се окрупни. Че в развитите държави няколко поколения от една фамилия ще бъдат принудени да живеят на едно място, за да помагат възрастните на младите. Както и че разходите за развлечения и свободно време ще намалеят като дял от общите.
Засега обаче нищо подобно не се случва. Напротив –
постпандемията сякаш
освободи някаква пружина Веднага щом стана възможно, хората се втурнаха да пътуват за развлечение и само за 3-4 години броят на туристите не само достигна, а и задмина смятаната за пикова за международния туризъм 2019 г.
Това всъщност е най-нормалната реакция. Краят на локдауните отприщи и у българите желанието да правят неща, за които по време на ковид кризата генерал Венцеслав Мутафчийски отговаряше с “Не може!”.
Когато човек е загубил нещо, се опитва да го възстанови по компулсивен начин. На това се дължи например бумът в авиацията, чиито самолети 2 години бяха приземени. Когато стана възможно да се пътува обаче, търсенето на полети така се засили, че в един момент цените на самолетните билети скочиха до небесата. От пандемията насам
пътническите полети поскъпнаха с 60 процента,
като през лятото цените им растяха на годишна база много повече, отколкото на храната. През август тази година цените на билетите за международни полети бяха с над 10% по-скъпи спрямо август 2024 г., докато храните за същия период поскъпнаха с около 6%.
Само че това не е в състояние да откаже хората да пътуват. Ако сравним данните на концесионера на летище “Васил Левски” в София за пътниците през трите летни месеца – юни, юли и август, ще видим, че растат почти с геометрична прогресия. От 971 хиляди през лятото на 2021 г. те скачат на 1,7 млн. през следващото лято, за да стигнат 2 млн. през лято 2023-а и 2,1 млн. през следващата година.
За последното все още няма данни, но концесионерът вече обяви, че очаква поне 10-процентно увеличение на пътниците и за цялата 2025-а те ще са поне 9,5 млн. Самият факт, че в момента се избира строител на нов пътнически терминал, говори много.
Какво се промени у
българина, пътуващ за чужбина, в сравнение с преди 2020 г.?
Тренд, който беше започнал преди пандемията, но след това се засили още повече, е предпочитанието към чести, но кратки почивки, най-вече в европейски градове. Подобни кратки ваканции все по-масово заместват дългата годишна отпуска.
Т.нар. city breaks най-често представляват уикенд, удължен с един-два дни, нерядко при натрупване на няколко почивни дни заради празници у нас.
Това позволява преди всичко чести промени на обстановката и по-лесно вписване на тези пътувания в забързаното ежедневие. Има хора, които правят не по-малко от 5-6 такива годишно.
Разновидност или по-скоро добавка към city breaks е, когато главната цел на пътуващия е да посети културно събитие - концерт, фестивал, хепънинг, оперно или театрално представление. Понятието културен туризъм не е измислен термин. Просто туристическите агенции у нас рядко прибягват до организирането на подобни екскурзии, те най-често са индивидуална инициатива, семейна или между група приятели. И това не е българска тенденция - от петък до неделя големите градове като София и Пловдив се изпълват с чужденци, които са използвали лоукост авиокомпании, за да дойдат и да разгледат набързо каквото могат от страната.
Оттук и силното развитие напоследък на предлагането на апартаменти през платформи като AirBNB и други, което у нас все още не е чак толкова строго регламентирано, както в по-популярни европейски дестинации.
По празниците – близката чужбина
Друга отчетлива тенденция, която с освобождаването от локдауните избуя още по-силно, е прекарването на определени празници в близката чужбина.
Тук туропораторите определено напипаха бързо желанията на хората и предлагането е изобилно. По различни пресмятания всеки Великден и всяка Коледа и Нова година не по-малко от 250-300 хиляди българи тръгват към Гърция, Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Хърватия, Турция и Румъния.
Статистиката не хваща напълно и многобройните индивидуални пътувания, които често се правят до крайгранични селища в съседните държави, където има и многобройни семейни и родови връзки. Със сигурност поне половин милион българи се втурват по пътищата около тези празници и ако пътната инфраструктура в региона беше по-добра, явлението щеше да е още по-масово.
В това отношение обаче съседите ни на Балканите
определено не ни отвръщат със същото
С изключение на не повече от 10-15 хиляди гърци, турци, македонци и сърби, които посещават зимните ни ски курорти през декември и януари, и два пъти по толкова румънци, които посрещат Нова година по хотелите на Северното Черноморие, туристите от съседните държави у нас по празниците са доста малко.
Екзотиката е достъпна за някои
Според експерти от туристическия бранш не повече от 5 до 8 хиляди българи посещават всяка година някоя екзотична и скъпа дестинация или се отправят на круизно пътешествие. Това е най-високият сегмент на туристическите продукти. За отбелязване е, че тези екскурзии масово са предварително организирани и че напоследък цените им станаха доста високи.
Например пътуване до Бразилия, което няма как да е под 8 дни, има вече и с цени от над 12 хиляди лева за човек. Круизите пък, противно на очакванията, не излизат чак толкова скъпо, още повече че огромните кораби предлагат много големи вариации за цените според разположението на каютата. Но все пак трудно ще намерите круиз за под 2500 лева.
