25-ият кадър в банкнотите е въпрос на лично виждане, казва преподавателят в Художествената академия Красимир Андреев
Няма скрити знаци в евробанкнотите, които ще са в портфейлите ни от 1 януари, няма и вграден дявол, а 25-ият кадър е въпрос на лично виждане, коментира пред "24 часа - 168 истории" преподавателят в Националната художествена академия Красимир Андреев. Според него защитните знаци са видими за всеки. "Те не са скрити - посочи още той. - Но все пак банкнотата е произведение на изкуството. Колкото и да е масово и без него да не може. А както знаете, всеки човек възприема една картина по различен начин и често вижда неща, които другите не подозират..."
На въпроса ни защо мнозина любители на
"Нали знаете за номера на 25-ия кадър - посочи той. - Всички реклами се заснемат в 24 кадъра в секунда. А 25-ият ти минава абсолютно несъзнателно. Например в рекламата на една световноизвестна безалкохолна напитка накрая има чиста вода, която минава някъде... И тогава подсъзнателно започва да ти се пие. И какво пиеш - естествено, напитката, която се рекламира в предните кадри."
Запитан дали 25-ият кадър фигурира в евробанкнотите, каквито легенди се разпространяват, Красимир Андреев отговори: "Надали. Всеки може да си обяснява елементи от дизайна, както пожелае. Но в крайна сметка е важна идеята, която е вложил творецът...". Но заедно с историите, които евробанкнотите разказват, те са едни от най-технологично защитените в света.
Създадени са от хартия с памучни влакна - затова шумят различно и не се късат лесно. Всеки номинал има воден знак, който се вижда само на светлина, и метална нишка, вплетена като ДНК.
Ако се наклони банкнотата, числото ще промени цвета си - това е "изумруденото число", тъй като специално мастило отразява светлината под различен ъгъл. В новата серия Europa влизат още по-смели технологии - холограмен прозорец с лицето на митичната Европа, който дори под лупа трудно се улавя. Ултравиолетови нишки светят само под специална светлина.
Всичко това не е случайно - фалшификаторите винаги са нащрек, готови за нови афери.
Всяка година в Европа се
изземват стотици хиляди
фалшиви евро
Процентът обаче остава минимален - по-малко от една на 100 000 в обращение. По данни на Европейската централна банка през 2024 г. номиналите €20 и €50 са най-често фалшифицирани, като заедно формират над 75 % от всички фалшиви банкноти. Белгийската банка съобщава, че миналата година 33,96 % от всички са били €в купюри от 20, а 47,39 % - €от 50 евро.
Що се отнася до монетите -
2 евро е любимата жертва на
фалшификаторите
Причината е проста: струва си. При толкова различни национални дизайни на обратната страна контролът става труден. Има случаи, в които престъпни групи дори създават монети, визуално идентични с истинските, но с евтини сплави.
Европейската комисия обаче не спи - през последните години проследява и унищожава хиляди фалшиви екземпляри. Съотношението е обнадеждаващо: едва 1 фалшива монета на над 100 000 истински. За да пребори фалшификаторите, преди няколко години тя пусна и нов дизайн на банкнотата от 50 евро.
"В една банкнота има няколко вида печат" - обяснява Красимир Андреев. - Офсетов - това е нормалният печат за всяка хартия. Има релефен, който е дълбок. Има дактилни отпечатъци, които са за незрящи. Има и висок печат, и холограмен стикер. Самата хартия е специална и с воден знак. Освен това банкнотата е много сложна структура - там има поне десетина слоя. Знамето на Европейския съюз на банкнотите например е резултат от офсетов, дълбок и висок печат."
Днес, когато вземете в ръка 20 евро, държите не просто средство за плащане, а резултат от дизайн, политика и психология. Зад всеки детайл стои идеята за доверие - онази невидима сила, която кара цели икономики да работят.
И следващия път, когато се загледате в един от онези несъществуващи мостове, помнете, че именно в това е чарът му - той не свързва два бряга, а 500 милиона души.
Българските евро монети още не са в портмонетата ни, но вече имат своята история.
Мадарският конник ще краси монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента, свети Иван Рилски - 1 евро, а Паисий Хилендарски - 2 евро. Така трите изображения образуват нещо като визуален разказ - от древността през духовността до просветата.
Любопитен детайл е, че ръбът на българската монета от 2 евро ще носи надписа "БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" - една от най-разпознаваемите фрази в националната символика. Шрифтът е изцяло на кирилица, което превръща нашите монети в своеобразен
посланик на българската
азбука в еврозоната
Изображенията са дело на художниците на Българската народна банка, а дизайнът е финално одобрен от Европейската комисия през 2025 г. Интересното е, че Мадарският конник е използван и върху българските стотинки още от 1999 г., така че новите евроцентове ще запазят познатата символика и визуална приемственост.
Монетите ще се секат в Монетния двор на БНБ, а първите тестови серии вече са произведени. Всеки детайл - от релефа до гланца - е преминал през одобрение от ЕЦБ. България ще бъде първата държава в еврозоната, чиито монети носят надпис изцяло на кирилица. И ако някога размените монета от 2 евро в Париж, Берлин или Рим, помнете - по ръба тихо ще звучи молитвата: "Боже, пази България".
Ще изглеждат ли евробанкнотите по различен начин в края на 2026?
През юли т.г. Европейската централна банка обяви публичен конкурс за дизайна на бъдещите евробанкноти. Очаква се окончателните дизайни да бъдат избрани в средата на следващата година. Темите са две: "Европейската култура", насочена към споделени културни пространства и значими европейци, и "Реки и птици" с акцент върху устойчивостта и многообразието на природните екосистеми на Европа. В началото на годината управителният съвет избра и мотиви, които да ги илюстрират.
Ако темата е "Европейска култура", предложението е банкнотите от 5 евро да включват изображение на Мария Калас на лицевата страна и улични артисти : музиканти, актьори, танцьори - на обратната страна, докато при темата "Реки и птици" лицевата страна на 5-те евро ще изобразява планински извор и скална катерица, а обратната - Европейския парламент.
Подготовката за нови евробанкноти е между три и четири години само за да се обяви конкурсът. На практика
дизайнерът е ограничен
от зададените теми, но дава решението за дизайна, като се съобразява с параметрите - всички знаци, които са скрити, за да пазят банкнотите. Доколкото знам, за последния конкурс са подадени 43 предложения, казва Красимир Андреев.
Българският лев представя значими исторически личности, американският долар - президентите на САЩ. Отпред на банкнотата е ликът, а отзад - това, с което този човек е допринесъл за развитието на нацията. Норвежката крона неслучайно е влязла в учебниците по дизайн - с изображенията на птици и море. Птици бяха изобразени и на холандския гулден, преди "Нидерландия да приеме еврото. Независимо че са различни като стил и художествен изказ обаче, всяка банкнота носи идентичността на нацията, която я използва".
Когато през 1996 година австрийският графичен дизейнер Роберт Калина печели конкурса, организиран от European Monetary Institute (предшественик на European Central Bank) за изработката на артистичното оформление на новата европейска валута, той е изправен пред трудна задача -
как да нарисува Европа,
без да изобрази
нито една държава?
Според мнозина решението му граничи с гениалността: мостове, прозорци и арки, символи на връзката и отвореността. И не, мостовете на евробанкнотите не са реални. Те са измислени, стилизирани, не съществуват никъде, но приличат на всички съществуващи, за да не фаворизират никоя държава. Така всяка банкнота носи духа на времето, а не на географията.
"Не исках да рисувам Париж или Рим - исках да рисувам Европа", казва самият Калина и допълва: "Не исках да избирам град, исках да избирам идея".
Така се ражда серията, която познаваме и днес - всяка банкнота носи архитектурния дух на различна епоха: €5 - класика и Античност, €10 - романски стил, €20 - готика, €50 - Ренесанс, €100 - барок и рококо, €200 - архитектура от желязо и стъкло на ХIХ век. Банкноти, чиято идея е не да покажат Европа на архитектурата, а Европа на доверието. Именно те влизат в обращение през 2002 година.
Но красотата е само лицето на историята. Истинската магия се крие в това, което не виждаме.
