Над 16 000 нови растителни и животински вида откриват учените всяка година, което е рекордно бързо, откакто се събира подобна информация, показва проучване на Аризонския университет, цитирано от електронното издание „Юрикалърт”.
Тенденцията не показва признаци на забавяне и научният екип, обобщил данните, прогнозира, че биоразнообразието сред определени групи - растения, гъби, паякообразни, риби и земноводни, е по-голямо, отколкото първоначално се е смятало, съобщава БТА.
„Някои учени предполагат, че темпото на описанията на нови видове се е забавило и това показва, че ни остават все по-малко нови видове за откриване, но нашите резултати сочат точно обратното“, казва проф. Джон Уийнс, професор в Катедрата по екология и еволюционна биология на Аризонския университета и старши автор на статията, публикувана в изданието Science Advances. „Всъщност, ние откриваме нови видове с по-бързи темпове от всякога“.
Екипът от изследователи анализира таксономичната история на около два милиона вида, обхващащи всички групи живи организми. В периода между 2015 и 2020 г. – най-скорошният с изчерпателни данни, специалистите документират средно по над 16 000 нови вида годишно, включително повече от 10 000 животни (преобладаващо членестоноги и насекоми), 2500 растения и 2000 гъби.
„Добрата новина е, че темпът на откриване на нови видове значително надвишава този на изчезване, като според нашите изчисления броят на заличените е по около 10 на година“, казва Джон Уийнс, посочвайки данни от друго проучване, което той е ръководил. „Тези хиляди новооткрити видове всяка година не са само микроскопични организми, а включват насекоми, растения, гъби и дори стотици нови гръбначни животни“.
Екипът анализира темповете на появяване на нови видове във времето, за да прогнозира колко нови ще бъдат открити и описани в бъдеще. Например, учените смятат, че може да има до 115 000 вида риби и 41 000 вида земноводни, въпреки че в момента са описани само около 42 000 вида риби и 9000 вида земноводни. Те са на мнение също, че броят на растителните видове може да надхвърли половин милион, отбелязва „Юрикалърт”.
„Както казва известният еколог Робърт Мей, ако извънземни ни попитат колко вида живеят на нашата планета, няма да имаме окончателен отговор“, отбелязва Уийнс. „В момента знаем за около 2,5 милиона вида, но истинският брой може да е в десетки или стотици милиони, дори милиарди“.
Засега учените прогнозират, че темпът на откриване на нови живи организми ще продължи да нараства. Например, към момента учените са идентифицирали около 1,1 милиона вида насекоми, но много от тях смятат, че истинският им брой е около шест милиона. В предишна своя публикация проф. Джон Уийнс предполага, че може да достигнат дори 20 милиона.
„В момента повечето нови видове се идентифицират по видими характеристики“, обяснява изследователят. „Но с усъвършенстването на молекулярните инструменти ще открием още по-скрити организми - такива, които могат да се разграничат само на генетично ниво. Това е особено обещаващо за разкриването на повече уникални бактерии и гъби“.
„Откриването на нови видове е важно, защото те не могат да бъдат защитени, докато не бъдат описани научно“, казва професорът от Аризонския университет. „Документирането е първата стъпка в опазването – не можем да предпазим един вид от изчезване, ако не знаем, че съществува“.
Преди около 300 години шведският природоизпитател Карл Линей се впуска започва да идентифицира и наименува всеки жив организъм на Земята. Днес той е известен като бащата на съвременната таксономия - научната класификация на организмите. Линей описва над 10 000 вида растения и животни. Оттогава учените продължават да идентифицират нови видове в стремежа си да разкрият биоразнообразието на Земята, отбелязва изданието.
