Той се топи много по-бързо, отколкото се смяташе, и може де се срине. Това ще повиши нивото на Световния океан с 65 см, големи крайбрежни градове ще бъдат заличени
Ледникът Туейтс в Западна Антарктика се топи много по-бързо, отколкото учените са очаквали, и група инженери и климатолози сега искат физически да блокират топлата океанска вода, за да забавят колапса му.
Предложението им включва изграждането на масивна бариера, закрепена на морското дъно, за да се забави рухването на природния феномен с размерите на американския щат Флорида, който често бива наричан ледникът на Страшния съд.
Туейтс вече е отговорен за около 4% от годишното покачване на морското равнище в световен мащаб. Простира се на около 192 000 квадратни километра, а на места ледът му е дебел над 2000 м, така че би могъл да повиши глобалното морско равнище с около 65 сантиметра, ако се срути напълно. Всеки сантиметър покачване на морското равнище излага приблизително шест милиона души по света на крайбрежни наводнения. Многомилионни градове като Манила и Банкок например ще бъдат заличени, други ще станат напълно необитаеми.
Въпреки заплахата на глобалното затопляне доскоро редица учени бяха против идеята да се използва геоинженерство за справяне с климатичните проблеми. Напоследък обаче що се отнася до ледника на Страшния съд, консенсусът се засилва, че няма да е възможно да се мине без спешна технологична човешка намеса. Така се ражда проектът “Закотвена завеса на морското дъно”, плод на сътрудничество между учени, инженери и политически експерти, които твърдят, че само намаляването на емисиите може да не е достатъчно за стабилизиране на ледника. Вместо това те предлагат да се инсталира гъвкава подводна завеса, предназначена да
блокира топлите океански течения
да достигнат долната част на ледника. Защото се оказва, че именно те са в основата на бързото му топене. Това го прави най-бързо променящия се ледник на планетата.
Завесата няма как да спре изменението на климата. Целта ѝ е да забави темпа на загуба на лед, печелейки време, докато глобалните намаления на парниковите емисии влязат в сила. Предложената структура ще бъде висока малко под 152 метра и ще се простира на около 80 километра на дълбочина от 650 метра през ключови части от морското дъно пред ледника Туейтс. Тя ще действа като физическа бариера, ограничавайки потока от топла морска вода, която топи ледения шелф отдолу.
Екипи от университета в Кеймбридж, Чикагския университет, Нюйоркския университет, Дартмутския колеж в САЩ, института “Алфред Вегенер”, NIVA, “Ейкър солюшънс” и Арктическия център на Университета в Лапландия участват в проекта.
Стойността му се изчислява на около 80 млрд. долара,
но според специалистите това е несравнимо с щетите, които срутването на ледника би могло да причини. Те биха достигнали трилиони долари.
Пътната карта за осъществяване на дръзкото начинание включва тригодишна изследователска фаза, фокусирана върху избора на материали, проектирането и тестването на прототипи. Инженерите вече извличат данни от региона Туейтс, а усилията за набиране на средства целят да осигурят 10 милиона долара за подкрепа на ранния етап на разработка.
“През настоящата тригодишна програма ще се съсредоточим върху разработването на технологии, инженерството и научните тестове на прототипи, разположени на фиорд в Норвегия”, се казва в проекта. Тестовите прототипи в Норвегия ще са с много по-малки размери, отколкото евентуалният оригинал в Антарктика. Първият планиран засега ще е дълъг 150 м и висок 40 м.
Планът е изправен пред сериозни технически предизвикателства. Структурата ще трябва да издържи на екстремните антарктически условия, налягането на дълбоките води, движещия се лед и дългосрочното излагане на солената океанска вода. Дори поддръжниците признават, че може да отнеме години, преди да стане възможно пълномащабното внедряване. Противниците пък подчертават, че тогава може и да е твърде късно.
В същото време учените събират нови данни от под самия ледник Туейтс. Изследователи от Обединеното кралство и Южна Корея започнаха да сондират в главния шелф на ледника, достигайки до области, които преди са били недостъпни. По време на мисията си на терен в началото на февруари екипът проби малка дупка в леда, за да разположи инструменти на близо 1000 метра под повърхността и да измери
как топлата океанска вода взаимодейства с основата на ледника
Това е първият път, когато се събират измервания в реално време от тази част на Туейтс.
“Това е един от най-нестабилните ледници на планетата и най-накрая ще можем да видим какво се случва там, където е най-съществено - казва д-р Питър Дейвис, океанограф в Британската антарктическа служба. - Ще наблюдаваме почти в реално време какво прави топлата океанска вода с леда на 1000 метра под повърхността. Това стана възможно едва наскоро и е от решаващо значение за разбирането колко бързо може да се повиши морското равнище.”
Данните от инструментите би трябвало да се предават ежедневно чрез сателит в продължение на поне една година, предлагайки нова информация за процесите, водещи до бърза загуба на лед в един от най-уязвимите ледници на Земята. За съжаление, според съобщения на британски медии инструментите за наблюдение са заседнали в ледените пластове. Тъй като прозорецът за действие е бил твърде кратък, научният екип е трябвало да прекрати дейността си, но обещава, че ще се върне при първа възможност да довърши работата си.
Камерата обаче все пак успяла да заснеме зашеметяващи ледени структури, скрити дълбоко под повърхността на Туейтс. Вътрешните пукнатини в сондажа, пробит от учените, съдържали структури, невиждани досега под повърхността на Антарктика.
Учените засега не са единодушни относно това колко време ще отнеме на Туейтс да се срине напълно или дали това наистина ще се случи скоро. В проучване от 2023 г., публикувано в изданието “Криосферата”, глациолозите заключават, че ледниците на Западноантарктическия леден щит все още не са навлезли във фазата на “необратимо отстъпление”, което води до пълен колапс. Но изглежда все по-вероятно това един ден да стане: преминали сме от етап “не знаем” до “почти със сигурност” ще се случи, каза съавторът на изследването Хилмар Гудмундсон от университета “Нортъмбрия” пред “Ню Йорк таймс”. Макар и доста неопределено казано, смята се, че срутването на Туейтс може да настъпи през следващите няколко десетилетия.
Науката за ледените покривки и ледниците на Антарктида е сравнително нова. Дори в началото на 90-те години на миналия век, когато бяха публикувани първите доклади на Междуправителствения панел по изменение на климата, имаше предположения, че Антарктида може да запази своя сняг и лед през следващия век. Но това мислене скоро се промени, когато учените започнаха да разглеждат ледените покривки от различен ъгъл. “Тогава основните спътници, които използвахме, бяха изстреляни в орбита”, казва пред Би Би Си проф. Ноел Гурмелен от Университета в Единбург, член на екипа от полярни учени, които наблюдават масовия баланс на световните ледени покривки от 1992 г. насам. От анализа на спътниковите наблюдения на екипа сега се знае, че Западна Антарктика губи средно по 82 милиарда тона лед всяка година през последните три десетилетия. През това време скоростта, с която Туейтс губи лед, се е удвоила. Ледените шелфове, които го поддържат, вече се напукват и изтъняват и това е една от причините учените да са толкова притеснени.
