Обществени поръчки и еврофондове - ЕК натиска парите от тях да отиват при местни компании

Брюксел придвижва нов закон, наречен индустриален ускорител

“Произведено в Европа” е новата концепция на Европейската комисия, която ще се опита да съживи индустрията на Стария континент. Идеята е да се стимулира производството, разрастването на предприятия и създаването на работни места. За целта се въвеждат публични стимули за произведени в Европа продукти и технологии за критични сектори, като те ще получават и предимство при обществени поръчки. “Парите на данъкоплатците трябва да са в полза на европейското производство и европейските работни места. Въвеждаме предимство, когато става въпрос за европейски средства - по-конкретно при обществените поръчки и директните субсидии”, коментираха от ЕК.

През 2024 г. производството представлява 14,3% от БВП на ЕС. Целта е този дял да се увеличи до 20% до 2035 г. и да се укрепят устойчивостта, конкурентоспособността и икономическата сигурност на Европа.

Законопроектът за индустриален ускорител беше приет от Европейската комисия през миналата седмица. Текстовете тепърва трябва да се приемат от държавите членки и Европейския парламент, но това са

първи стъпки, за да се преодолее зависимостта

от външни вериги на доставки и за постигане на стратегическа автономия. Законопроектът обхваща основно няколко сектора. Това са нисковъглеродни химически продукти, електрически превозни средства и хибриди, чистите технологии - вятърни турбини, термопомпи, фотоволтаици, ядрена енергия. За тях ще има преференции. На практика това означава да се изисква от компаниите да използват определен процент от компоненти от Европа, ако получават държавно финансиране.

Например когато в строителството и автомобилната индустрия се влагат алуминий и цимент, те трябва да са произведени в ЕС, ако се ползват пари от обществени поръчки и друга форма на публична намеса. Стоманата обаче не попадна в тази група, като за нея изискването е само да бъде нисковъглеродна. ЕК работи върху отделен план за подкрепа на стоманодобива, който предстои да бъде приет. Химическата индустрия пък ще бъде включена на по-късен етап. В последния момент отпаднаха изкуственият интелект, квантовите технологии и полупроводниците.

“Произведено в ЕС” ще важи и за батерии, фотоволтаици, термопомпи, вятърни турбини, електролизьори, ядрени технологии. Същото се отнася и за електрическите превозни средства и техните компоненти.

За да се ползва

бонус при покупка на електромобил, ще се изисква 70% от частите да са местно производство,

да се поставят произведени в Европа клетки за батерии, както и възобновяеми енергийни технологии.

Според ЕК мерките за нисковъглеродно търсене биха могли да генерират над 600 милиона евро допълнителна стойност в стоманодобивната, алуминиевата и циментовата промишленост до 2030 г. и до 10,5 милиарда евро по цялата верига за създаване на стойност в автомобилната промишленост. Ще създадат десетки хиляди работни места, включително 85 хил. в проекти за батерии и 58 000 в производството на слънчева енергия. Очаква се законът да спести общо 30,58 млн. тона въглероден диоксид.

Друга от мерките, които се предприемат, са

по-бързи и лесни разрешителни

за проекти в промишленото производство. Този процес ще стане изцяло електронен. Инвестиции за декарбонизация в енергоемките отрасли ще се придвижват в максимален срок от 18 месеца.

Държавите членки ще могат да определят зони за ускоряване на промишлеността, за да насърчат създаването на стратегически производствени клъстери. Проектите, разположени в тези райони, ще се ползват от по-бързо издаване на разрешения, подобрена координация и по-добър достъп до инфраструктура, финансиране.

Въвеждат се и доста рестриктивни критерии за чуждестранните инвестиции в стратегическите сектори. Всеки проект над 100 млн. евро, идващ от държава с над 40% пазарен дял (като например Китай), ще трябва да отговаря на строги условия - трансфер на технологии, минимум 50% местни служители и ограничаване на чуждия капитал до 49%.

Трети страни, с които ЕС има сключени търговски споразумения, няма да бъдат засегнати от ограниченията. Нещо много важно: този ускорител ще се фокусира върху мястото на производство, а не върху националността на бизнеса. Поради това изискванията на “Произведено в ЕС” не ограничават необосновано достъпа до пазара или избора на потребителите.

Макар идеята да звучи добре и в полза на европейския бизнес, има опасения, че ограниченията могат да доведат до твърде голяма административна тежест, а за някои компании – притеснения дали заводите им ще се счетат за европейски, или не.