Извънреден конгрес смени ръководството на организацията
Петко Александров е новият председател на Съюза на транспортните синдикати в България (СТСБ). Той беше избран на извънреден конгрес на организацията, след като делегатите решиха да сменят досегашното ръководство. СТСБ обединява работещи в 32 транспортни компании в страната.
Александров оглавяваше най-голямата синдикална структура в СТСБ – тази в Центъра за градска мобилност, и е дългогодишен член на Управителния и Съюзния съвет на организацията. За негов заместник беше избрана Аделина Григорова, председател на синдикалната организация на СТСБ в Национална компания „Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), УДВГД – Пловдив.
Смяната на ръководството идва след месеци на вътрешно напрежение в синдиката. Петко Александров поема поста от Любомир Дренски, избран за председател в края на 2023 г.
Обещание за връщане на синдиката на масата на преговорите
В изказването си пред делегатите новият председател представи анализ на дейността на организацията след конгреса през 2023 г. и заяви, че основната цел на новото ръководство ще бъде възстановяване на ролята на синдиката в диалога с институциите и работодателите.
„Нашият синдикален дом ще бъде отворен за всеки член. Ще върнем прозрачността в управлението, защитата на работещите и активното участие в преговорите. Ще положим усилия за подписване на колективни трудови договори там, където такива липсват, и ще премахнем т.нар. членове-фантоми", заяви Александров.
Конфликти и блокирана работа на организацията
До извънредния конгрес се стигна след сериозно напрежение в организацията. Делегати обвиниха досегашното ръководство в системно неизпълнение на решения на колективните органи, опити за изключване на инакомислещи и ограничаване на достъпа на членове до сградата на синдиката.
Според участници във форума през последните месеци работата на организацията на практика е била блокирана. Делегати твърдят, че сградата на СТСБ е била заключена, за да бъде възпрепятствано провеждането на редовно свикан форум.
„За първи път в историята на СТСБ се случва членовете на организацията да нямат достъп до собствената си сграда и до вземането на решения в съответствие с устава", заяви председателят на Финансово-контролната комисия Блага Гълъбова, мотивирайки подкрепата си за смяна на председателя.
Опасения за отслабване на синдикалната защита
Недоволството сред част от синдикалните организации ескалира през последните месеци. Според представители на структурите липсата на активна синдикална защита е довела до изключването на две организации на СТСБ от колективни трудови договори в техните компании.
Представители на транспортния сектор посочиха и други проблеми – преструктурирания и изнасяне на дейности в редица дружества, включително „СОФ Кънект" и "БДЖ-Пътнически превози", за които синдикалните членове не са получавали достатъчно информация. „Не се знае какво предстои – дали ще има съкращения и как ще се променят правилата за работа. Хората не получават информация и остават сами да се справят", коментираха представители на синдикални организации.
По време на извънредния конгрес почетният председател на СТСБ Екатерина Йорданова отправи публично извинение към делегатите и към хилядите бивши и настоящи членове на синдиката. В обръщението си тя призова за възстановяване на доверието в организацията и за връщане към основната ѝ роля – защита на интересите на работещите в транспортния сектор. Ето и текста на отвореното писмо, подписано от Йорданова.
Екатерина Йорданова: Разграничавам се от Любомир Дренски и от всички негови действия
Скъпи колеги, партньори и приятели,
Дълго време се борех със себе си дали да напиша тези редове. Дълго мълчах. Не защото не виждах какво се случва. А защото не исках моят глас да стане причина за по-дълбоко разцепление.
Но идва момент, в който мълчанието вече не е добродетел. То се превръща в съучастие.
Отказвам да бъда съучастник в разрушаването на СТСБ.
През годините, в които ръководех СТСБ, изградихме организация, която имаше глас и се ползваше с уважение – в България, в Европа и в света. Защитавахме не само синдикални, но и национални каузи – борбата за БДЖ, за пристанища, за летища, за градския транспорт в София, Габрово, Русе и много други. Колективни трудови договори имаше в над 95% от организациите ни.
СТСБ беше организация, с която хората се гордееха – част от най-важните международни процеси в транспорта. Имах честта да бъда вицепрезидент на Международната федерация на транспортните работници (ITF) – организация с близо 20 млн. членове, вицепрезидент на Европейската федерация на транспортните работници (ETF) – с над 5 млн., и вицепрезидент на Женския комитет на Европейската конфедерация на профсъюзите – с 45 млн. членове.
Получих и най-високото международно отличие в транспортния синдикален свят – „Златната награда" на ITF.
Когато на 15 септември 2023 г., на 9-ия редовен конгрес на СТСБ, предложих Любомир Дренски за мой наследник – председател на СТСБ, вярвах, че младостта, амбицията, а и желанието за изява могат да дадат нова енергия на организацията. Сгреших.
Подцених липсата на опит. Но подцених и нещо много по-опасно – липсата на морал и жаждата за власт. Станах свидетел на действия, които нямат нищо общо със синдикализма.
Дълго време преглъщах. Не исках да руша авторитета на организацията.
Преглътнах, когато офисът ми беше разбит, за да се нанесе нетърпеливият нов председател, пропуснал, че на конгреса не само съм избрана със запис в устава като почетен председател, но и с място в най-висшия ни ръководен орган – Съюзния съвет.
Преглътнах, когато той се скри от президента на Международната федерация на транспортните работници Пади Крамлин, дошъл в София, за да отбележим заедно годишнина от един от най-значимите конгреси в историята на световната организация.
Преглътнах, когато международни партньори ме питаха защо решенията на органите на СТСБ не се спазват.
Но случилото се на 15 януари и 26 февруари 2026 г. премина граници, които не могат да бъдат преглътнати. Сградата на СТСБ беше заключена и охранявана от частна охрана, за да не бъдат допуснати вътре членове на наши синдикални организации на заседание.
Това не е синдикализъм. Това е морална катастрофа.
Затова днес казвам ясно:
Разграничавам се от Любомир Дренски и от всички негови действия.
СТСБ не принадлежи на един човек.
СТСБ принадлежи на своите членове.
Синдикатите съществуват, за да защитават работещите. И нито една врата, нито една охрана и нито един председател няма право да ги държи отвън.
