Професионалното развитие следва закономерни цикли. Нормално е да се разделяте с онова, което вече не ви интересува, и да си набелязвате нови приоритети
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
"Синдромът на дезориентацията сполита хората, постигнали някоя от сериозните си цели. Когато това се случи, те временно нямат към какво да се стремят и изпитват чувство за провал вместо за печалба", обяснява френският психолог Пиер Блан-Шанун.
Специалистът казва, че както всичко в живота, и професионалното развитие следва закономерни цикли. Нормално е на всяко десетилетие човек да си прави равносметка за постигнатото, да се разделя с онова, което вече не го интересува, да набелязва нови приоритети.
На 15 - рискове от етикиране
В училище до голяма степен се формира бъдещата професионална идентичност на личността, посочва психологът. Децата и юношите свикват да не закъсняват, да се подчиняват на авторитети, да се нагаждат към всякакви характери, да изтъкват качествата и да прикриват недостатъците си.
Кризата: В периода 8-10 клас повечето тийнейджъри преминават през сериозно житейско сътресение. Трайно им се лепват етикети - някои биват определяни като отличници, а други като слабаци. Ако запазят тази нагласа и по-нататък в живота, свикналите да получават високи оценки често не се научават да губят и не търпят критики. Нарочените за двойкаджии пък не са достатъчно амбициозни и избягват поемането на отговорности.
Решението: За да избегнат "етикетирането" на детето, родителите трябва да научат детето си да култивира разнообразни интереси и да общува с хора извън училищната си среда. Това ще го направи по-приспособимо и ще му помогне да открие талантите си, за да да навлезе по-уверено в бъдещия си професионален живот.
На 25 - копнеж за доказване
Около тази възраст хората поемат първия си сериозен професионален ангажимент. Повечето така се опияняват от постоянните доходи и изпитват толкова силно желание да се докажат, че са готови на всичко в името на своята работа.
Кризата: Първата е породена от факта, че твърде много промени ги връхлитат едновременно. Често се налага преместване в друг град, откъсване от родителите и влизане в ново жилище, интимните връзки се задълбочават, раждат се деца. 25-годишните нямат професионален опит, което нерядко кара по-възрастните да издевателстват над тях. Единственият модел на общуване, който познават, е семейният и започват да го прилагат в работата си. Държат се с шефа като с втори родител. В зависимост от собствените си семейни отношения едни се стремят постоянно да му угаждат, други влизат в чести конфликти с него. 25-годишните все още носят и училищен манталитет. Отличните продължават да се стремят да имат само високи оценки, да изпипват всичко идеално, нямат нищо против да си взимат "домашно". Всичко това води до физическа и психическа преумора.
Решението: Колкото и да ви е трудно, "забавете топката". Няма как да постигнете всичко наведнъж. Покрай професионалните амбиции не бива да пренебрегвате личния си живот, защото често хората, които не съградят семейство преди 30, не го правят никога.
На 30 - първите провали
Повечето служители се радват на новодошлите млади хора, стремят се да ги насърчават и да им помагат. На 30 обаче нещата се променят, защото вече не сте най-младите в офиса.
Кризата: Обикновено на тази възраст човек се сблъсква с първите сериозни професионални провали. Това води до дестабилизиране на цялата личност, която дотогава е била центрирана най-вече около работата. Освен това повечето 30-годишни си дават сметка, че ценностната им система не съвпада изцяло с тази на предприятието. За да не се затормозяват психически, те най-после започват да разграничават семейния от професионалния модел на общуване. Кризата се оказва особено дълбока за онези, които нямат съпруг и деца, тъй като им се струва, че са пропилели ценни години.
Решението: Време е да се примирите с мисълта, че не всичко зависи от вашата воля и от усилията, които полагате, че шефът, колегите, клиентите имат правото да имат различно мнение, че провалите са неизбежна част от пътя. Вместо да се депресирате, се стремете да си извличате поуки от тях.
На 40 - щурм на нови хоризонти
Около четвъртото десетилетие настъпва прословутата криза на средната възраст. Тогава повечето хора преосмислят целия си живот. Макар че са натрупали опит, разполагат с връзки, свикнали са с ритъма на фирмата и с характерите на шефа и колегите, те са готови да изоставят всичко, за да се впуснат в нови приключения.
Кризата: 40-годишните обикновено са помъдрели. Вече не си правят илюзии, свързани с фирмата. Разбрали са, че тя не е второ семейство. Започват да приемат себе си такива, каквито са, а не такива, каквито са мечтали да бъдат. Свикват и с мисълта, че повечето хора не мислят като тях. На тази възраст най-амбициозните се добират до бленуваните шефски места. Но на тях им се налага да се сбогуват с още една илюзия - че ще бъдат разбрани и обичани от всичките си колеги.
Решението: Потискани от толкова разочарования, голяма част от 40-годишните решават да направят рязък завой в кариерите си. Ако обаче ще сменяте работата си, внимателно обмислете тази стъпка. Добра идея е да се консултирате с психолог, защото професионалните кризи често са отражение на лични проблеми. Няма как да продължите напред, ако не се справите с тях. Разумно е и да потърсите съвет от човек, компетентен в областта, в която планирате да се развивате. Решите ли да запазите настоящата си работа, си поставете нови цели, чието преследване ще ви отклони от тягостни мисли.
На 50 - заплаха от младите "лъвчета"
На тази възраст повечето хора си връщат душевното спокойствие. И точно когато всичко трябва да върви по мед и масло, те се изправят пред сериозна заплаха: младите, амбициозни и приспособими "лъвчета", които щурмуват фирмата и се опитват да ги изместят.
Кризата: Неминуемо си давате сметка, че вече не сте толкова енергични, напористи и самонадеяни, колкото в миналото. Не преливате от нови идеи, защото често сте се "парили" и предпочитате да залагате на сигурно.
Решението: Време е да смените ролята си. Само ще спечелите, ако се превърнете от обикновен изпълнител в ментор. Това ще ви донесе удовлетворение, защото всеки знае, че най-голямата награда за учителя е ученикът му да го надмине.
На 60+ е време за други цели
Чувствате се като на 40, макар че сте на 60. Децата ви са пораснали и най-после разполагате с достатъчно време, за да се посветите изцяло на работата.
Кризата: Според закона в България през 2026 г. жените се пенсионират на 62 години и 6 месеца, мъжете - на 64 години и 9 месеца. И тъй като на тази възраст повечето хора са още много активни, те изпадат в шок, когато им съобщят, че трябва да освободят работното си място.
В такъв случай се наблюдават 3 вида реакции. Някои отричат случващото се и на всяка цена се стремят да продължат да работят. Други изпадат в депресия, занемаряват здравето и външността си, спират да общуват. Трети се сблъскват с т.нар. деперсонализация - не знаят как да определят личността си, защото са свикнали да се представят като "Иванов/а от еди-коя си фирма".
Решението: Ако имате възможност да работите и след пенсионна възраст, не се колебайте да го направите. Но прередете приоритетите си така, че най-важни да станат близките ви. Обръщайте внимание и на самите себе си. Пътувайте, помагайте при отглеждането на внуците, ако имате, запишете се на интересен курс, гостувайте на приятели. Време е да откриете нов смисъл на живота, защото не всичко е работа.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Три стъпки да обърнете всяка критика в своя полза
На страха от провал очите са големи. Победете го с игра за моделиране на ситуации
Как ефективно да парирате колеги завистници
Въртенето на стрелките сваля работоспособността – внимателно следващата седмица
Безценното изкуство да очаровате с думи
Крадете идеи като художник, за да имате професионален успех
Стратегическо мързелуване, или как работи правилото за 80%
13 начина да работите по-малко и да постигате повече
От шеф "пожарникар" бягайте като от огън
10 умствени навика, от които да се откажете, за да имате професионален успех
Издънили сте се? Съобщете умно на шефа
8 начина да си облекчите деня, ако сте претоварени с ангажименти
