В задаващите се горещи дебати по реформа на пенсионната система в помощ на своите читатели "24 часа" подготви поредицата "Умно за пенсиите". Целта ни е да им разясним някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост не в конкуренция между отделните компоненти, ще разкажем детайли за втория и третия стълб. И някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.
Една от основните промени в поправките на КСО е начинът на изчисляване на пенсиите, които отпускат частните дружества. Досега правото на пенсия - пожизнена, еднократна или разсрочена, се определяше на база размера на минималната пенсия от НОИ за съответната година. Сега вече то ще зависи от размера на минималната работна заплата, която винаги е по-висока от минималната пенсия. Тоест това ще доведе до по-високи втори пенсии. При сегашните размери на минималната пенсия и минималната заплата най-ниското пожизнено плащане от пенсионен фонд трябва да е равно на 107,70 лв. В момента то е 94,58 лв. При работа с минималната заплата от 620,20 евро за 2026 година най-ниската пожизнена пенсия вече ще трябва да е в размер на 62,02 евро. Докато по досегашните критерии беше 52 евро.
Промените предвиждат и задължителна актуализация на втората пенсия веднъж годишно. Увеличението трябва да е с 50% от натрупаната през годината доходност на фонда за изплащане на пенсиите. Както и досега, при пенсионирането на вложител пенсионните компании ще отделят неговата партида от универсалния пенсионен фонд във фонд за изплащане на пожизнена или срочна пенсия. Парите от тези фондове също ще се инвестират на пазарите по консервативен начин, но все пак ще носят доходност.
