Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка започват днес пролетните си срещи на фона на продължаващата несигурност около войната в Иран, особено след провала на преговорите между Вашингтон и Техеран в пакистанската столица Исламабад, и икономическите сътресения, предизвикани от конфликта, съобщава БТА.
Шокът в доставките на енергийни суровини, торове и други продукти с ключово значение за световното производство и продоволствена сигурност, свързаното с тях рязко повишаване на цените и механизмите, чрез които правителства, централни банки и международни организации биха могли да отговорят най-ефективно на кризата ще бъдат в центъра на дискусиите на финансови министри и централни банкери от членуващите в организациите 191 държави, които се събират във Вашингтон до 18 април.
Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева предупреди, че конфликтът в Близкия изток ще остави трайни белези върху световната икономика, ще предизвика по-висока инфлация и по-бавен международен растеж от очакваното преди конфликта.
Очаква се при представянето на прогнозите за световната икономика утре, 14 април, Фондът да изложи няколко различни сценария за развитие на ситуацията, но "дори най-оптимистичният от тях включва понижаване на очаквания растеж заради щетите, нанесени на инфраструктурата, нарушенията в доставките, загубата на доверие и други трайни последици", по думите на Георгиева.
Международният валутен фонд очакваше леко да повиши прогнозата си за световния икономически растеж - до 3,3 процента през 2026 г. и 3,2 процента през 2027 г., каза по-рано ръководителката на МВФ.
"Но сега дори и най-оптимистичният ни сценарий предвижда понижение на прогнозите за растежа. Дори и в най-добрия случай няма да има гладко и безпроблемно връщане към предишното състояние", подчерта тя.
МВФ оцени шока в икономическата система като "глобален", но "асиметричен" - с разнопосочно въздействие върху износителите и вносителите на енергийни суровини и по-голяма тежест за най-бедните. Фондът предупреди миналата седмица, че допълнителни 45 милиона души в света могат да бъдат застрашени от глад, ако войната продължи и нарушава доставките на торове, които са необходими в момента. Организацията оцени на 20 до 50 млрд. д. нуждата от краткосрочно финансиране за страните с ниски доходи и внасящите енергийни суровини, докато Световната банка обяви, че може да мобилизира около 25 млрд. д. за инструменти в отговор на кризата, като тази сума при необходимост може да достигне 70 млрд. д. за шест месеца.
МВФ същевременно призовава мерките срещу повишаването на цените да бъдат временни и целенасочени на фона на ограниченото фискално пространство за действие и вече високите нива на дълг, който, по думите на Георгиева, сега е много по-висок, отколкото преди 20 години, включително в много страни от Г-20. Правителствата ще трябва да търсят сложен баланс между инфлацията и опасността от забавяне на растежа, както и да се опита да отговорят на предизвикателството в по-дългосрочен план за създаване на работни места и засилване на производителността.
Внимателно следени ще бъдат и изводите от Доклада за световната финансова стабилност, който също ще бъде представен утре.
Георгиева призова централните банки да бъдат готови да затегнат паричната политика, за да предотвратят инфлационна спирала, ако ценовият шок, провокиран от войната, се окаже устойчив, но същевременно да следят за отслабване на търсенето. Същевременно, ако обявеното двуседмично примирие се запази, а петролният шок е краткотраен, централните банки може да успеят да задържат нивото на водещите лихви, посочи тя.
Войната, която започна на 28 март, доведе до скок в цените на петрола с близо 50 процента, блокира Ормузкия проток - ключов път за доставка на енергийни суровини, торове и други суровини за световните пазари, и причини разрушаване на инфраструктура в региона на Близкия изток. Икономисти предупреждават, че ключово значение има дали примирието ще се запази, ще бъде ли действително отворен Ормузкият проток и кога, както и какъв е размерът на причинените щети.
