През последните 50 години от установяването на дипломатически отношения между Китай и ЕС икономическо-търговското сътрудничество между двете страни се разрасна значително. Днес дневният обем на двустранната търговия се равнява на годишния обем в началото на отношенията. Голям брой европейски предприятия инвестираха в Китай и станаха свидетели на реформите, политиката на отваряне и развитието на китайската модернизация. Огромните икономики и силно допълващите се индустриални структури създават широко пространство за прагматично сътрудничество между Китай и ЕС, носейки реални ползи за техните граждани.
През 2025 г. търговията между Китай и ЕС отчете растеж въпреки неблагоприятната международна среда и надхвърли 760 млрд. евро, което е 6% ръст на годишна база. Натрупаните двустранни инвестиции надхвърлиха 260 млрд. евро, демонстрирайки устойчивост, надминаваща очакванията. Това надвишава ръста от 3,6% на общата външна търговия на Китай и контрастира със спада от 16,9% в търговията между Китай и САЩ за същия период. Въпреки това в Европа продължават критиките, свързани със „свръхкапацитет“, „пренасочване на търговията“ и „търговски дисбаланс“ в отношенията с Китай, както и насърчаването на редица законодателни инициативи под лозунга „намаляване на риска“. Това поражда безпокойство.
Какви са фактите относно китайско-европейските икономически отношения? Нека ги разгледаме.
Производственият капацитет на Китай отговаря на глобалното търсене
Понятието „свръхкапацитет“ означава производствена способност, надхвърляща ефективното търсене. Китайският производствен капацитет е далеч от подобно състояние. Например през 2025 г. производството и продажбите на електромобили в Китай достигнаха съответно 16,626 млн. и 16,49 млн. броя, от които 2,615 млн. бяха изнесени. Това означава, че близо 90% от капацитета е насочен към вътрешното търсене. Според оценки на Международната агенция по енергетика през 2030 г. глобалното търсене на такива автомобили ще достигне 45 млн. броя — почти 3 пъти повече от настоящите производствени възможности на Китай.
Китайските продукти в сферата на новите енергийни източници са достъпни, качествени и екологични, поради което се ползват с високо търсене. През 2025 г. китайският износ на електромобили нарасна значително във Великобритания, Австралия, Мексико и Филипините. Американското списание Science определи „водещата роля на Китай в бързото развитие на възобновяемата енергия“ като най-значимия научен пробив на 2025 г. Следователно Китай не изнася „излишен“, а висококачествен капацитет, необходим на света.
Коефициентът на използване на производствения капацитет в Китай остава в разумни граници. През 2024 г. той е 75% за големите индустриални предприятия и 76% за производството на електромобили, съпоставим с нивата в САЩ (76,1%) и ЕС (78,2%). Следователно не може механично да се съди за свръхкапацитет само по обема на производството или износа. Около 80% от произведените в САЩ чипове са предназначени за износ, докато при автомобилите, произведени в Германия и Япония, делът възлиза съответно на близо 80% и около 50%.
Липса на фактическа основа за „пренасочване на търговията“
Някои европейски представители твърдят, че вследствие на новите американски мита китайски стоки, първоначално предназначени за САЩ, са били пренасочени към Европа. Данните обаче показват друго. Според доклад на ЕЦБ през 2025 г. китайският износ към САЩ е намалял с близо 100 млрд. евро, докато към еврозоната е нараснал само с 29 млрд. евро — значително по-малко спрямо увеличението към АСЕАН и Африка. Второ, още преди новата американска администрация да обяви допълнителни мита срещу Китай, САЩ вече облагаха редица китайски стоки с високи тарифи, поради което само 13,5% от китайския износ беше насочен към американския пазар. Китай поставя стимулирането на вътрешното потребление сред основните си приоритети и вече прилага мащабни мерки за разширяване на вътрешното търсене.
Твърденията за „дъмпинг“ също не съответстват на фактите. През 2025 г. печалбата спрямо приходите на големите китайски индустриални предприятия достигна 5,31%, а печалбите в производствения сектор нарастват с 5%. Някои китайски марки електромобили, като ORAGoodCat, моделите на BYD и Zeekr 7X, се продават в Европа на почти двойно по-високи цени спрямо вътрешния китайски пазар.
Добавената стойност на Китай в преработващата промишленост е приблизително 30% от световния обем, което превръща страната във водещ глобален производствен център. Конкурентоспособността на китайските продукти произтича от устойчивите технологични иновации, цялостно изградени и високоефективни индустриални вериги за доставки, както и от ценовите предимства, създадени чрез мащабно производство. Това е естествен резултат от пазарната конкуренция и индустриалната модернизация. В началото на 2026 г. осем водещи европейски представители на рисковия капитал посетиха Китай и открито заявиха, че в Китай производството на турбинни лопатки — от етапа на проектиране до изработването на прототип — отнема само няколко дни, докато в Европа за същия процес са необходими няколко месеца. В ранния етап от развитието на китайската индустрия за електрически автомобили, секторът беше изправен пред редица затруднения, включително високи разходи, ограничено технологично равнище и недостатъчна пазарна разпознаваемост. Едва след десетилетия на последователни усилия и значителни инвестиции бе постигнато сегашното равнище на развитие.
Търговският излишък не означава едностранна изгода
Търговският излишък е само статистически показател. Зад него стои реалността на взаимно допълване и споделени ползи. През последните 20 години в Китай са създадени около 200 000 чуждестранни производствени предприятия. Все повече европейски компании разширяват локализираните си научноизследователски и производствени бази в Китай, след което изнасят продукцията обратно за Европа. През 2025 г. 27,1% от общия износ на Китай е реализиран от предприятия с чуждестранно участие, които формират 16% от китайския търговски излишък. В периода януари–ноември 2025 г. при китайския износ на автомобилни продукти към ЕС и Германия предприятията с чуждестранно участие заемат съответно 32,9% и 55,6%.
Износът за Германия на електрически автомобили, произведени в Китай от Volkswagen AG, е нараснал почти десетократно от 2022 г. насам. Audi AG изгражда свръхмодерен завод в Чанчун, където ще се произвежда моделът Audi Q6 e-tron, предназначен и за износ обратно към Германия. BMW Group е определила Китай като единствената глобална производствена база за марката MINI, снабдяваща световния пазар, включително Европа. Производствената база на BASF SE в Джандзян реализира 20% от своя износ към европейския пазар.
Много европейски компании реализират значителни печалби чрез производството си в Китай. На митническо равнище това се отчита като китайски износ, но съществената част от печалбата се връща към европейските централи. Така се формира моделът: „излишъкът е в Китай, а печалбата — в Европа“. Освен това близо 50% от търговията между Китай и Европа се състои от междинни продукти. Китайското индустриално оборудване, използвано в Европа, често е средно с 30% по-евтино от местните аналози, което повишава конкурентоспособността на европейската крайна продукция. Това е пример за взаимноизгодно сътрудничество.
Рядко се споменава, че през 2025 г. Китай има дефицит в търговията с услуги от близо 188 млрд. евро — най-големият в света. През 2024 г. ЕС реализира излишък в търговията с услуги с Китай от 47 млрд. евро. Само по линия на такси за интелектуална собственост Китай ежегодно плаща на ЕС близо 10 млрд. евро. С прилагането на 14-ия петгодишен план на Китай делът на разходите за потребление на услуги на глава от населението в общите потребителски разходи на домакинствата се очаква да надхвърли 50%, което ще създаде допълнителни благоприятни възможности за европейските предприятия.
Китай никога не е преследвал целенасочено търговски излишък. Международните търговски потоци се изменят според сравнителните предимства и глобалното разделение на труда. Преди 1996 г. именно ЕС дълго време поддържаше излишък спрямо Китай. След 1997 г. търговският баланс на Китай спрямо ЕС премина към излишък, а от 2022 г. насам този излишък като цяло показва тенденция към намаляване.
През 2019 г. еврозоната отбелязва спад на своя дял на световния пазар във всички сектори, като 55% от загубите се падат на отраслите със средно и високо технологично равнище. В доклада на Марио Драги четирите основни предизвикателства, довели до отслабване на конкурентоспособността на ЕС, не са свързани с Китай. Според доклада през 2019 г. цената на електроенергията в ЕС е била приблизително 1,6 пъти по-висока от тази в САЩ, а до 2023 г. това съотношение е нараснало до около 2,6 пъти. Цените на природния газ са се повишили от приблизително 2 пъти до около 4,5 пъти спрямо американските нива. Рязкото поскъпване на енергията води до ситуация, при която понастоящем за 2/3 от европейската преработваща промишленост производствените разходи са с около 20% по-високи спрямо тези в Китай.
Регулаторните ограничения на ЕС върху износа на високотехнологични продукти също възпрепятстват развитието на търговско-икономическите отношения с Китай. Например печалбата от износа за Китай на една литографска машина е съпоставима с печалбата от износа на 200 000 тона свинско месо. Ако Европа облекчи ограниченията върху износа на подобни високотехнологични продукти, т.нар. търговски дисбаланс би могъл бързо да бъде смекчен. Пазарът на обществени поръчки в ЕС също е далеч от степента на справедливост и откритост, която официално се заявява. Множество държави публично са отправяли критики, че мащабни обществени поръчки в рамките на ЕС проявяват предпочитание към европейски компании. През последните години Брюксел използва различни търговско-икономически инструменти за разследване и ограничаване на китайски предприятия.
Неотдавна бяха предложени последователно изменения в Закона за киберсигурността и Закона за ускоряване на индустрията, които сериозно влияят върху доверието и очакванията за сътрудничество между китайски и европейски компании. Ако тези инициативи бъдат влязат в сила и доведат до дискриминационно третиране на китайски предприятия, Китай ще бъде принуден да предприеме ответни мерки, което не би било в интерес на нито една от страните.
Практиката показва, че протекционизмът не повишава конкурентоспособността, а политиката за „намаляване на риска“ сама по себе си може да се превърне в най-големия риск. Китайско-европейските отношения следва да се разглеждат като партньорство, а не като съперничество. Ако и двете страни продължат да отстояват откритостта и сътрудничеството, те ще могат да разширят възможностите за съвместно развитие и взаимна изгода дори в условията на глобални кризи.
Надяваме се българските ни приятели да разглеждат китайско-европейските икономически отношения по всеобхватен, обективен и позитивен начин. Китай е готов да работи съвместно с новото българско правителство и с всички обществени среди за превръщането на традиционното приятелство между двете държави в нов двигател на прагматичното сътрудничество и общественото благоденствие.
Посолство на Китайската народна република
