Кредит от 5,5 млн. лв. подкрепя първия проект в Европа за отглеждане на вида кохо с рециркулационна система

България - крупен производител на тихоокеанска сьомга. Може да звучи и като виц, но не е. Нестандартната идея вече се реализира на 45 километра от София с подкрепата на Българската банка за развитие. В самоковското село Горни окол се изгражда първата в Европа ферма за кохо сьомга, изцяло по рециркулационна система.

“Това не е сьомгова пъстърва, защото всъщност такова нещо няма, тя си е пъстърва.

А нашият проект е за отглеждане на един от основните видове сьомга, тихоокеанския, който към този момент изобщо не се предлага в България”, уточни веднага един от съдружниците в “Кохоферм” Валери Милованов. Кохо сьомгата е най-грозната от видовете сьомга - с човка на муцуната, но за сметка на това е сред най-полезните. Има повече омега-3 и полезни вещества от познатата у нас атлантическа сьомга, която идва от Норвегия.

В тези басейни сьомгата достига търговски размери.
В тези басейни сьомгата достига търговски размери.

Милованов заедно с колегите и приятелите си Георги Софиянски и Георги Стефанов изцяло се е посветил на новия бизнес. А той е крупен за мащабите на България - общо е

за 5,5 млн. лв.,

финансирани от ББР

Включва 2,6 млн. лв. субсидия от оперативна програма “Рибарство”. По нея досега е платен само авансът от 1,3 млн., а всеки момент се очаква и останалата част.

Именно кандидатстването по европрограмата се оказва голям препъникамък пред реализирането на фермата. Проектът е бавен близо 2,5 години. А в същото време съдружниците вече имат подписан договор и платен аванс да ползват технологията на американската фирма WMT.

Съдружниците в “Кохоферм” Валери Милованов, Георги Софиянски и Георги Стефанов (от ляво на дясно)
Съдружниците в “Кохоферм” Валери Милованов, Георги Софиянски и Георги Стефанов (от ляво на дясно)

“Те ни успокояваха, че и при тях нещата се бавят, даваха ни кураж, но накрая ни посъветваха да се обърнем към търговския департамент на посолството на САЩ”, обясни Милованов. След срещата там нещата започват да се случват и договорът по ОП “Рибарство” най-после се подписва през декември 2014 г.

И тук нова изненада. Оказва се, че всички банки, които преди това са обещали финансиране, се отдръпват, започват да искат нови обезпечения - имоти, коли и т.н. Само от Българската банка за развитие се съгласяват да финансират проекта.

Но вече е изгубено много време и се оказва, че за 6 месеца трябва да се извършат строителни дейности, които нормално се правят за 2 години. Причината е, че на 31 декември 2015 г. приключва първият програмен период и по него след тази дата не може да се правят плащания.

Това води и до известни компромиси, за да се вместят в сроковете, което води и до постоянно изникващи проблеми, които сега трябва да се решават в ход.

Всъщност идеята за отглеждане на кохо сьомгата е от сина на Валери Милованов - Александър. Реализира се по негов контакт с Даниел Стечи, председател на канадските аквакултури. Именно канадецът е основният консултант и дизайнер на фермата в с. Горни окол. Първоначално той прави проучване и казва, че за да има ефективност, трябва да се отглеждат по 600 тона сьомга годишно. След като се запознава с българската действителност, преизчислява проекта и отсича: “И при 200 тона ще постигнете много добри резултати”. Организира импровизиран търг между 9 западни компании, които да изпълнят проекта. Печели го WMT. Екипът на “24 часа" завари

двама американци,

които лично правят

фините настройки

на системата

Канадецът Даниел Стечи организира и международен конкурс за т.нар. гледач, който да се грижи денонощно за ценните риби. Явяват се кандидати от Испания, САЩ, Чили, Гърция, Филипините, Сърбия. Стечи препоръчва да се избере между испанеца и сърбина Светолик Антич. Съдружниците се спират на балканеца, но и това се оказва проблем. Като гражданин на страна извън ЕС има много сложни изисквания за назначаване.

“Наложи се да пуснем обява във в. “24 часа” и да направим конкурс, за да доказваме, че няма в България подготвен човек, който да работи тази дейност”, обясни Милованов. И до днес обаче стои нерешен проблемът с работния статут на Антич. А белградчанинът е завършил магистратура по приложни аквакултури в университет в Осло, работил е в норвежки ферми за сьомга, довел е у нас жена си и детето на 1 година.

Грижи се за рибите в “Кохоферм” денонощно, храни ги, следи параметрите да са изрядни.

Кохо сьомгата се отглежда при температура от 13 до 15 градуса през цялата година. Зарибителният материал се купува от американската фирма “Таргет Марина”. Тя е единствената в света, която издава сертификат, че хайверът е свободен от патогени.

В България

кохо сьомгата ще

се отглежда изцяло

в сладка вода

Това не е проблем, защото тези риби по принцип се раждат в реките, после живеят в океаните и накрая се връщат обратно да хвърлят хайвера си и умират. Тоест могат да живеят и в сладка, и в солена вода.

В момента първите малки сьомги са стигнали до около 19 грама в едната сграда на фермата - люпилнята. Предстои скоро да бъдат преместени за угояване в голямо хале от 1070 кв. метра с 6 басейна. Продават се, когато стигнат към 3 килограма, което става за между 12 и 14 месеца. Капацитетът от 200 тона се запълва на три части - по 67 тона, които ще се вадят през четири месеца.

Първите кохо сьомги трябва да излязат след Нова година, но още за Никулден ще са над 2 кг и ще стават за ядене, обясни Милованов. В рециркулационната система се въртят постоянно 2500 кубика вода, която е от 2 сондажа. Тя преминава през биофилтър, където специална бактерия изяжда амоняка, който се отделя от рибата, и го разлага на нитрати и нитрити. Фекалиите пък се обират от барабан и отиват за утаяване. По принцип те са много търсена, скъпа и качествена тор за селското стопанство. Това обаче ще е дейност, която ще се прави на следващ етап от развитието на фермата.

През рециркулационната система трябва да се добавят по около 2% прясна вода, тоест 3-4 литра в секунда.

И докато малките кохо сьомги пораснат, собствениците на “Кохоферм” уплътняват капацитета на фермата с отглеждане на 40 тона пъстърва, които ще излязат в края на лятото.