Между 1500 и 2000 евро е инвестицията в киловат соларни панели, ако те се слагат на къща, сочат разчетите на Никола Газдов, председател на Българската фотоволтаична асоциация. Това е цената за мощност до 5 киловата или покрив до 100 кв. метра. Мощност до 30 киловата е подходяща за по-големи многофамилни къщи, за селскостопански съоръжения, склад или стопански двор.
Инсталационна мощност до 200 киловата съответства на дейността на малко или средно предприятие, ферма или склад.
В момента цената за инсталация на по-големите проекти е 1000 евро на киловат.
За няколко години е паднала чувствително. Ако през 2003 г. малка система е струвала 20 000 евро, сега ще излезе 6000. От 2006 г. насам цената на киловат мощност е паднала от 5000 на 1000 евро, разказа още Газдов.
В България обаче процедурата, която трябва да се премине - от подаването на първия документ до реалното производство на ток от слънцето, отнема 40 до 60 седмици. За сравнение в Германия, Белгия или Гърция това става десетки пъти пъти по-бързо - за 4 до 6 седмици.
Поради това през миналата седмица след среща с бранша премиерът Бойко Борисов се разпореди процедурите да бъдат облекчени. Целта е срокът да се скъси на 8 седмици.
Проблем в България се оказват не толкова законите, колкото подзаконовата нормативна уредба. ЗУТ и законът за енергията от ВЕИ предвиждали кратки срокове, но облекченията не се прилагали заради това, че наредбите не са актуализирани.
Конкретно тази на ДКЕВР, която касае присъединяването към електрическата мрежа. За да се облекчи режимът, беше сформирана работна група, която да набележи промените. Целта е да се запише задължението на регулатора да определи общи условия за присъединяване на малки енергийни обекти. В момента редът за тях бил такъв, както и за голям тец например.
Трябва да се одобри и образец на заявление за кандидатстване и списък с необходимия брой документи.
Идеята е монтирането на соларни панели на покрива да става без разрешително за строеж или виза за проектиране.
"От страна на строителното министерство експертите са много кооперативни, а в министерството на енергетиката зам.-министър Евгения Харитонова се ангажира да съдейства бързо, така че да бъдат направени промените в нужната посока", обясни Никола Газдов.
Интересът от потенциални клиенти за производство на ток от слънчеви панели за собствени нужди е голям, но заради административните трудности той бил по-скоро по принцип.
Друга пречка е цената за достъп до мрежата заради приетата от ДКЕВР през септември допълнителна такса, тъй като тя отнема до 39% от приходите. Така се намалява възвръщаемостта за по-големите производители.
Таксите по внедряването на инсталацията също са високи - около 15-20% от цялата инвестиция, изчисляват от асоциацията.
В момента фирмите в бранша с фотоволтаичните инсталации могат да се ангажират с процедурата, а може и всеки потребител сам да извърви административните стъпки. В цяла България има фирми, които могат да се заемат с това. Плюс за бизнеса е, че се създава местна заетост, казват от браншовата асоциация. Инвестицията за клиента също се смята за по-добра, отколкото парите да се държат на депозит. В случая клиенът е и производител, и ползвател на тази мощност.
Така, както е в страните с опит, след време монтажът ще е рутинна задача - като тази да се постави бойлер например.
В Германия вече има над 30 хил. мегавата инсталирани фотоволтаични мощности, което според специалистите се равнява на 30 реактора на АЕЦ. А половината от тях, или около 15 хил. мегавата, се ползват от домакинства и фермери.
У нас по различни проекти също има инсталирани соларни панели макар и много по-малко от другите страни. Някои от жилищните сгради, които бяха санирани по съвместния проект на ПРООН и строителното министерство, монтираха на покривите си солари.
Например в блока на столичната ул. "Чаталджа" в район "Оборище" системата е за подгряване на топла вода. Тя е вързана към централното топлоснабдяване и когато слънцегреенето е слабо, тецът се включва автоматично. Живеещите в блока плащат с 4-5 пъти по-ниски сметки за топла вода.
3 °
15 °
