Подобно на пшеницата, която в момента зрее по нивите, така и пазарът на бира директно зависи от слънцето и капризите на времето. През сухата 2015-а година, с много слънце и малко валежи, консумацията на бира в България се е повишила с 2 %до средното ниво в ЕС. Продадени са 5,3 млн. хектолитра пиво. Година по-рано дъждовното лято на 2014-а е свило количеството изпита бира с 4 на сто – от 5,4 на 5,230 милиона хектолитра, показват данните на Съюза на пивоварите в България.

Въпреки че 2016 г. започна обнадеждаващо за пивоварите – с ръст от около 5% за първото тримесечие, април и май се оказаха дъждовни и студени, което вероятно ще повлияе върху обемите на консумация. Наблюденията ни показват, че в студените месеци все повече любители на бирата консумират тъмно и червено пиво. Разбира се, това не означава, че пазарът се е променил – „лагер“ бирата (традиционната бира) си остава най-предпочитания вид пиво както на българския, така и на европейския и световен бирен пазар с над 90% пазарен дял“, посочи пред .Bg Ивана Радомирова, изп. директор на Съюза на пивоварите в България.

Надеждите са да се сбъднат прогнозите на синоптиците за слънчево и дори горещо лято. Другият коз на бранша са очакванията за увеличение на руските туристи по българското Черноморие заради терористичните атаки в съседна Турция. Преди броени седмици министърът на туризма Николина Ангелкова съобщи, че ведомството й очаква между 3 и 4 % ръст при летния туризъм.

За пивоварния сектор най-висока добавена стойност генерират ХоРеКа продажбите – в ресторантите и другите заведения. В страните от Средиземноморието продажбите на бира през ХоРеКа каналите традиционно са доминиращи, на нива между 45 и 65 процента. В България са едва 20% и както и в повечето от останалите страни от ЕС продажбите през магазинната мрежа силно доминират. Причини за това са не само начинът на живот и традициите на консумация, но и развитието на туристическата индустрия – колкото е по-силно, толкова по-голям е делът на ХоРеКа каналите. Така че колкото е по-голям туристическият поток в България, толкова по-големи са възможностите продажбите на бира в заведенията да се увеличат, коментира Радомирова.

През лятото обичайно се увеличава консумацията на “сангрията“ на бирата – миксовете тип „Радлер“. Обикновено те държат 2-3% от продажбите на пазара, през топлите месеци стигат до 4 на сто. Сайдерите са другото питие, което става все по-модно за жеги – така са го определили половината участници в изследване от миналото лято. Пивоварите промотират безалкохолната бира и нискоалкохолното пиво с по-малката им калоричност. За сравнение, в 100 милилитра светла бира се съдържат около 43-45 калории, а в същото количество безалкохолна те са между 18 и 22. От октомври т.г. върху всяка бутилка бира ще се изписва задължително енергийната й стойност и калории.
Бирата с пшеничен малц това лято залага на мътнота и послевкус, който не е така горчив, както при другите. Пшеничният малц е специална селекция и се доставя от чужбина.
Марките непастьоризирана бира на българския пазар вече са четири и явно се радват на засилен интерес от страна на консуматорите, открои като нова тенденция на пазара Ивана Радомирова. При непастьоризираното пиво срокът на годност обичайно е 8-10 дни и то при съхранение при специални условия. „За да се удължи този срок и непастьоризираната бира да се предлага за масова консумация и съответно с по-голяма трайност от поне 1 – 2 месеца, се изискват иновации и висока технологична дисциплина, както и голямо майсторство. Родните пивоварни успяват да се справят успешно със задачата и това е видно на пазара“, коментира Радомирова.

72 литра
бира средно е изпил българинът през 2015 г. Според Световната здравна организация за умерена консумация на пиво се приема до 1 л на ден за мъжете и до 0,5 л за жените. Всички здравни експерти препоръчват задължително 2 дни в седмицата да са изцяло чисти от алкохол.

60 процента
е делът в продажбите на РЕТ бутилките. За втора поредна година при тях има лек спад. Стъклените бутилки заемат близо 24,5% от продажбите, а кеновете – 5 на сто. Продажбите на кенове плавно се увеличават и вече заемат 10,5 процента.

10 нови марки
бира и над 20 нови бутилки и кенове се появиха на българския пазар през миналата година. Сред тях са новите марки, които се появиха на пазара са “Kamenitza Свежо”, “Kamenitza Fresh Бъз&Лимон”, Ариана радлер Лимон”, “Бъз” и “Мента”, “Загорка ретро”, Staropramen Granat, Corona Extra и др.

50 млн. лв.
е инвестирал пивоварният бранш в дълготрайни материални активи през 2015 г. -в технологично оборудване, нови производствени и бутилиращи цехове, складове и логистични бази, пречиствателни станции. За последните две години инвестициите в ДМА възлизат на 123 млн. лева.


Кога ще ги стигнем германците?

Българинът работи 45 минути, за да си купи литър бира, докато на германците се налага да работят едва 7 минути. На съседите румънци са необходими 24 минути труд за литър от малцовото пиво. Данните са на румънската пивоварна асоциация, която спестява методологията, по която е направила изследването си. Най-вероятно сметките са сравнявани средната цена за литър бира в съответната страна и средната надница за час.
Браншовата организация на пивоварите в Европа подрежда българите на 14-то място по консумация на пивото за 2014 г., с 52 млн. хектолитра. Отново безспорен лидер е Германия с 86.5 млн. хектолитра бира, следвана от Великобритания с 43.7 млн. и Полша с 37.6 млн. Общо в страните от ЕС през 2014 година са изпити 384.4 милиона хектолитра пиво.