Можел да се направи и без руски газ, но нямало да е толкова рентабилен

Газовите мрежи ще останат държавни, независимо че ще има смесена компания за газовия хъб. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев по повод намеренията 50% от акциите на компанията за разпределителя “Балкан” да се продават.

Дончев уточни, че това ще е дъщерно дружество на “Булгаргаз”, а дяловото участие на инвеститори не променя собствеността на тръбите. Позицията на правителството е, че газопреносната инфраструктура трябва

да остане под

държавен

контрол,

защото е въпрос на национална сигурност.

Мрежата, която ще се изгради към хъба, е възможно да се изгради по различни варианти, включително и дялово участие на големи компании. Инвеститорите не се плашат от съучастие на държавата, напротив, приема се за вид гаранция, каза Дончев.

По време на кръглата маса за газовия хъб във Варна в понеделник инвеститори се интересували какви ще са следващите стъпки, след като интерконекторите с Гърция, Румъния, Сърбия и Турция вече са структурирани като част от разпределителя. Има предложения от повече от една компания за изграждане и стопанисване на обособени части от инфраструктурата, готови сме да ги изслушаме, каза вицепремиерът.

Имало е въпроси за финансирането и дали ЕС би се фокусирал върху мрежата в Югоизточна Европа. Отговорът на представителите на ЕК е, че това принципно е възможно. Обсъждало се финансиране чрез механизма “Свързана Европа”, както и от Европейския фонд за инвестиции.

Строителството

няма как да

стане само

с публични

инвестиции,

тъй като това са пазарни проекти, каза Дончев.

Той допълни, че има няколко сценария за газовия хъб, тъй като още не е прието окончателно трасето. Едното е северно, което копира пътя на “Набуко уест” и стига до Баумгартен в Австрия. Другото е южното трасе съм Италия.

Решението трябвало да се вземе заедно с партньорите, които биха инвестирали, а миксът между публично и частно финансиране ще се решава заедно с ЕК.

Имаме сценарий, в който за газопреносната мрежа ще са необходими само допълващи инвестиции, да се довърши работата по компресорните станции и да се увеличи пропускателната способност на тръбите. Другият вариант бил изграждането на изцяло нова тръба с по-голям обем.

ЕК настоявала до ноември да бъде подадено заявление за финансиране на предпроектното проучване. Паралелно ще текат и разговори.

Според Дончев за руския газ имало две трасета - едното е Трансбалканският газопровод, по който транзитираме и в момента, другото е тръба през Черно море.

Хъбът не е алтернатива или възраждане на “Южен поток”, той е нов проект със съвсем друга пазарна логика., твърди вицепремиерът.

Разпределителят бил

базиран на 4 или

5 източника

на газ,

и може да се реализира и без доставки от Русия. Без тях обаче нямало как да бъде толкова рентабилен, колкото е планиран.

Но ако има тръба, това ще е от икономическа полза и на руската страна, заяви вицепремиерът.

Попитан за думите на премиера Бойко Борисов, че България може да наложи вето, ако не се спазват правилата от третия енергиен пакет, Дончев заяви, че правителството ще следи изключително внимателно за прилагането на едни и същи принципи за всички държави членки.

Оптимистично съм настроен за газовия хъб “Балкан”, заяви във вторник Клаус-Дитер Борхард, шеф на “Вътрешен енергиен пазар” в генерална дирекция “Енергетика”. Заедно с вицепремиера Томислав Дончев и министъра на енергетиката Теменужка Петкова той разгледа компресорната станция край Провадия.

Борхад допълни, че

ЕК подрепя хъба,

тъй като изграждането му ще насърчи икономическото развитие, ще се разкрият много работни места в целия регион.

“Балкан” може да функционира и без руски газ, като ще работи само в региона. Но аз бих желал да го видя конкурентен на хъбовете в Холандия, Австрия, Германия и да доставя газ за цяла Европа”, каза Борхард.

Проектът за хъба щял да продължи, независимо от това какво се случва със “Северен поток 2” или с “Турски поток”

Парите за “Белене” - разсрочено или заем

Два са вариантите за изплащане на реакторите за АЕЦ “Белене”. Единият е да се настоява за разсрочено плащане на изработеното оборудване, защото това са много пари - 120 милиона евро на година. Другият е да се тегли заем. Това заяви във вторник вицепремиерът Томислав Дончев.

“Ние сме в комуникация с партньорите ни от “Росатом” и от “Атомстройекспорт”. Ще дойдат съвсем скоро, ще обсъдим всичко свързано с арбитражното решение, ще обсъдим размера на главниците, на лихвите”, допълни министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Ще уточним нещата и ще вървим в посока да бъде изпълнено решението на международния арбитраж.

Все още се умува дали строителството на АЕЦ “Белене” да стане чрез приватизация на проекта или да е и с участието на държавата, каза Дончев. Най-големият въпрос, който остава, е покриване на евентуална ядрена щета. Кандидат-инвеститори за “Белене” са две-три компании, кандидатите са големи, вицепремиерът.