Развитието на иновациите и постоянното въвеждане на технологични новости са едни от най-важните неща за съвременната икономика в сегашния изключително конкурентен свят. От 2008 година насам Европейската комисия провежда ежегодно изследването „Европейско иновационно табло“, което показва къде е всяка страна членка по отношение развитието на иновациите. За съжаление, последното издание на проучването от 2016 г. показва две нерадостни тенденции – България е на предпоследно място по иновации в ЕС, а като цяло общността е влошила доста от показателите, които измерват постиженията.

България и Румъния са двете единствени страни членки, които попадат в групата на т.нар. слаби иноватори, т.е. онези държави, в които постиженията са далеч под средните за ЕС. Всички държави от общността са класирани според това къде спрямо средното за ЕС равнище стоят. Прилагането на различните критерии формира четири основни групи. Първата е на иновационните лидери, където на първо място е Швеция, следвана от Дания, Финландия, Германия и Холандия, чиито иновационни активности са над средните за ЕС.

В следващата група – на т.нар. „Силни иноватори“, са Австрия, Белгия, Франция, Ирландия, Люксембург, Словения и Великобритания, които по отношение на иновациите са над или близо до средното европейско равнище.

Следва групата на умерените иноватори, в която са Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Словакия и Испания. Показателите при тях ги класират под средното европейско равнище.

В какво е силна България

За България данните отчитат, че се е развивала в положителна насока, макар на ниво под средното за ЕС, до 2013 г., когато отбелязва значителен спад, основно заради рязък отлив на инвестиции на рисков капитал и свиване на разходи за иновации. През 2014 и 2015 г. страната подобрява минимално представянето си по почти всички показатели, но резултатите й през 2015 г. все още са на 46.3% от средните в ЕС.

Според авторите на доклада силните страни на България са в относително високия дял високо образовани млади хора. Страната отбелязва напредък и в показателя "Търговски марки и дизайн в общността".

Слабите страни пък са свързани основно с липсата на устойчиво финансиране, както и в слабия темп на развитие на предприемачеството в областта.

Позитивно и негативно

По всеки един от критериите има различни страни, които постигат различни резултати. Например критерият „Ниво на академичните изследвания“ - Швеция е най-развитата европейска страна в това отношение, следвана много плътно от Великобритания, Люксембург, Белгия и Дания. В тези страни научната общност е много отворена за сътрудничество с партньори от дуги държави, самите научни работници са в много близки отношения на международно ниво, а качеството на изследванията и разработките е много високо.

Швеция също така е водеща страна в ЕС по отношение на човешкия ресурс, следвана от Словения, Ирландия, Великобритания, Финландия и Латвия.
По отношение на финансовите условия за развитие на иновациите водеща страна е Финландия, следвана от Естония, Швеция, Холандия и Дания. Тези държави се характеризират с публичен сектор, готов да подпомогне всякакви изследователски усилия, както и с рисков капитал за частни компании, който да се инвестира в технологични разработки.

По отношение на частните компании, инвестиращи в иновативни разработки, водеща страна е Германия, следвана от Естония, Австрия и Финландия. В тези държави фирмите инвестират най-много в иновативни активности, включващи инвестиции в нови технологични линии и машини.

По отношение на сътрудничеството в областта на иновациите водеща страна е Белгия, следвана от Дания, Холандия, Швеция и Финландия. В тези държави частните компании са най-склонни да се кооперират помежду си или с организации от публичния сектор, за да развиват иновативни разработки. Самата система на научни заведения в тях е изградена така, че да посреща по-лесно нуждите на частните компании от иновативни разработки.

Иновациите в средни и малки фирми – водеща тук е Ирландия, следвана от Германия, Люксембург, Франция и Австрия. Тези страни членки се характеризират с голям дял на малките и средни фирми в иновативните активности. Те лансират много иновативни продукти и създават много повече нови работни места в бързоразвиващи се стартиращи компании.

Развитието

За последните 8 години 21 страни членки са подобрили своята иновативна активност. Най-бързо напредват Латвия, Малта, Литва, Холандия, Великобритания, като всяка година тези страни подобряват своя резултат с повече от 2%.

Сравнено обаче само с миналата година иновативните активност са нараснали в седем държави членки: България, Дания, Франция, Ирландия, Латвия, Малта и Великобритания. Там, където има влошаване на резултата, това се отнася само до иновациите в малки и средни предприятия, броя на заявките за нови патенти и влошаване на продажбите на иновативни продукти.

Повече от две трети от разпитаните компании са въвели в производството поне една иновация от януари 2013 г. насам. Това е намаление от 5 процентни пункта в сравнение с предишното изследване, проведено през февруари 2015 г.

По-голямата част от фирмите планират да засилят инвестициите в иновативни родукти през следващите 12 месеца. Двете главни цели, които се преследват чрез този процес са да се капитализира пазарния потенциал, а другата – да се отговори на потребителски изисквания.

Двата главни проблема пред това да се капитализира пазарния потенциал са достъпът до финансиране, както и цената и сложността на това да се отговори на регулаторните изисквания.

За отбелязане е фактът, че броят на компаниите, които заявяват, че систематично въвеждат в експлоатация иновации, не се е увеличил в сравнение с времето на последното изследване.

Очакванията в ЕС

Очакванията са през следващите две години ЕС да постигне добри резултати в областта на иновациите. През идната година повечето дружества възнамеряват да запазят или увеличат средствата, които отделят за иновации. Предприятията в Румъния, Малта и Ирландия са най-склонни догодина да вложат повече средства в тази област.
ЕК отчита, че законите за ДДС в областта на иновациите трябва да бъдат подобрени, да бъдат усъвършенствани правилата за обявяване в несъстоятелност, да бъде осигурена по-достъпна информация за нормативните изисквания, да бъде приета по-ясна и по-благоприятна законодателна рамка за интелектуалната собственост. Комисията е на мнение, че единният пазар следва да бъде съобразен с икономиката на споделянето.


38-ми в света според ООН

България заема 38-о място в света според новия Global Innovation Index, който класира 128 държави от всички континенти. В челото на ранглистата са Швейцария, Швеция, Великобритания и САЩ, а Китай са първи път се нарежда сред 25-те страни с най-добър климат за иновации.

Проучването се прави ежегодно от Cornell University, Европейския институт по бизнес администрация INSEAD и Агенцията за авторски права към ООН. Включва много показатели: брой патенти, заеми за малкия бизнес, политическа стабилност.

В категорията „Креативност“ България се представя на 29-та позиция, но по инфраструктура е на 55-а, а по човешки капитал е още по-надолу – на 65-о място.
В това състезание страната ни отстъпва на Унгария, Словакия, Чехия и Литва, но изпреварва Полша, Хърватия и Румъния. Ако се сравняваме с балканските събратя, само Словения е по-напред. Гърция и Турция изостават след нас, съответно на 40-то и 42-о място.

Япония, САЩ, Великобритания и Германия са водещи по „качество на иновациите“ най-вече заради добрите университети, броя на научните публикации и международните патентни заявки.