Илияна Цанова е заместник управляващ директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции.Тя е била два пъти служебен вицепремиер на България, отговарящ за усвояването на европейските фондове. Работила е в ЕБВР и в ЕИБ. Завършила е финанси в УНСС и има следдипломна квалификация по финансов мениджмънт от университета „Джордж Вашингтон“ в САЩ

-Госпожо Цанова, колко са вече одобрените проекти на фонда за стратегически инвестиции и в кои области са те?

-За периода, в който фондът работи, ние одобрихме 447 проекта, които покриват абсолютно всички държави от ЕС. Това беше едно предизвикателство за нас, защото доскоро повечето проекти се случваха в по-големите държави.

Проектите са на стойност около 30 млрд. евро, като на базата на тази инвестиция ние успяхме да мобилизираме допълнителен капитал от 164 млрд. евро.

-Тоест по-голям от сумата, която фондът е отпуснал?

-Точно така. Целта на фонда е на базата на тази гаранция от ЕС групата на Европейската инвестиционна банка да инвестира в проекти, които тя не би финансирала, ако я няма гаранцията. Основната цел на този инструмент е да послужи като допълнителен катализатор за инвестиране в проекти, които ние финансираме. Банката никога не финансира 100% в един проект, максимумът е 50%. Инструментите, които са насочени към финансови посредници, са много по-сериозен фактор за мобилизиране на капитал.

Така че ние сме постигнали 52% от общата цел – да мобилизираме 315 млрд. евро до юли 2018 година.

В тази връзка бих искала да кажа, че все още ни предстои много работа. Защото за да се усети реалния ефект от тези пари върху икономиката, проектите трябва и да бъдат изпълнени. Това отнема време, така че може би след около 2-3 години ще можем да говорим по-точно за ефекта.

-Той беше да се преодолеят последиците от кризата или има и още нещо?

-Европейският инвестиционен фонд е основният политически и финансов инструмент на ЕК за справяне с последиците от финансовата и икономическа криза. Той е част от инвестиционния план, който има три стълба - единият е фондът, който е финансовият инструмент. Вторият е звено за консултантска помощ, чиято цел е да подпомогне подготовката на проекти, които да привлекат необходимото финансиране. И третият са политическите мерки за подобряване на инвестиционната среда.

Гръбнакът на фонда е грант от 16 млрд. евро от ЕС. Целта на гаранцията е да позволи на групата на ЕИБ да инвестира във важни за европейската конкурентоспособност проекти, в които не би могло да се инвестира без нея. Замисълът е публичният ресурс да се използва, за да катализира инвестиции в частния сектор. Целта е да привлечем 315 млрд. евро до 2018 г.

-В кои области са най-често одобрените проекти?

-Ако погледнем портфейла към 31 декември 2016 г., около 31% от него е насочен към финансиране на малки и средни предприятия. Сектор енергетика, който включва енергийна ефективност, възобновяваеми енергийни източници, инвестиции в мрежата – всичко това е около 22% от портфейла. Следва секторът за научно-развойна дейност във фирмите, нещо, което има пряк положителен ефект върху конкурентоспособността на тези компании. Той също има дял от около 22%.

-Забелязват ли се често повтаряни грешки или увлечения в проектите, представени от българска страна или от други държави?

-По принцип този инструмент е насочен към частния сектор. В тази връзка мога да кажа, че проектите на етапа, в който достигат до нас, са вече в завършен вид. Когато има нужда да бъдат преработени и подобрени, на фирмите се дават съответните препоръки от служителите на банката.

Техническата помощ е точно за това.

-Какви са одобрените български проекти?

-От България са одобрени вече 22 проекта. По принцип единият стълб на подпомагането е в областта „Инфраструктура и иновации“ - това е финансиране, насочено директно към компаниите. Тук влизат също и инвестиционните фондове, които инвестират в капитал или подчинен дълг. Другият стълб е за малки и средни предприятия, който се изпълнява през финансовите посредници. Това са стартъпи или компании във фаза на растеж. В тези проекти има също иновативен елемент.
А хоризонталният елемент е много широк – инвестира се в енергетика, производство, хранително-вкусова промишленост, автомобилостроене, търговия.

-Има ли механизъм, който пречи на концентрацията на прекалено много средства от плана и от фонда само в определени държави и определени сектори? Една от популярните критики е, че повечето пари отиват в по-големите държави, а такива като България получават нищожно малко.

-Разбира се, че има такова правило. То гласи, че 45% от портфейла, одобрен по плана „Юнкер“, не може да бъде концентриран в повече от три държави взети заедно.
Освен това максималният процент на инвестиции във всеки един сектор не може да надхвърля повече от 30%. Това осигурява по-справедливо разпределение на инвестициите. Но истината е, че те се насочват там където има търсене и разполагат с по-добри проекти. Държавите, които имат по-големи и по-развити икономики винаги абсорбират по-голяма част от инвестиционния ресурс.

Но важно е да анализираме и от гледна точка на процент от БВП. И когато видим тази статистика, се оказва, че по-малките държави имат по-голямо въздействие. В тази класация те стоят доста високо. На първо място е Естония, на второ – България. Испания, Португалия, Гърция също са на челни места. Тази статистика, разбира се, се променя всеки месец, защото ние всеки месец одобряваме нов пакет от мерки.

-Компаниите – нe само в България, а и в целия ЕС, като че ли нямат особено желание да рискуват с инвестиции в последните години. Пречи ли това на изпълнението на плана? Има ли опасност примерно част от парите да не могат да намерят приложение?

-Има няколко риска, един от тях е от Брекзит. Великобритания е страната, в която инвестирахме съществен ресурс в най-различни проекти. Но след като се случи референдумът, проектите от Великобритания намаляха силно, защото инвеститорите не са сигурни, че ще могат да разчитат на ресурса. За вече одобрените проекти мога да кажа, че те ще се случат, защото Великобритания е пълноправен акционер в ЕИБ. Но въпросът е какво ще се случи в бъдеще, защото поне до момента страната беше много активна.

Другият риск е тази несигурност, която бизнесът усеща и която е породена по политически причини. Както знаете, предстоят избори в четири от големите държави в ЕС и има един лек застой от страна на частния сектор, който е малко по-предпазлив.

Като цяло европейската икономика е в растеж, но темпът е много по-бавен от това, което ни се иска да видим. А в страните, които минаха през сериозна дългова криза, виждаме сериозно изоставане в инвестициите за инфраструктура. Те са с 30% по-ниски от това, което се инвестираше преди кризата. Така че имаме доста предизвикателства. Но прегледите за работата на фонда, които бяха направени от независими компании, показаха, че това е механизъм, който е много успешен за мобилизиране на инвестиции. Както знаете, има предложение работата на фонда да се удължи с 2 години, както и действието на гаранцията.

-Кой трябва да вземе решението и кога?

-Първо бе дискутиран проекта на закон, съгласуван с държавите членки. Той беше одобрен през декември 2016 г. и сега трябва да мине през Европейския парламент, надявам се най-късно до октомври.