Атанас Атанасов, управител на „Анджелини Фарма България“ ЕООД
Тони Веков, изпълнителен директор на „Търговска лига – Национален аптечен център“ АД
Аделина Любенова, съсобственик на „Стинг“ АД
Скъпи ли са според Вас лекарствата в България или са евтини?
Атанас Атанасов:
Ако се отговори на "прима виста", да скъпи са. Но защо и кои? Защото имаме 20% ДДС, което оскъпява както лекарствата по лекарско предписание и допълнително натоварва бюджета на здравната каса и отделния пациент, на когото са предписани, така и лекарствените продукти без рецепта, които се оскъпяват допълнително и тази тежест се понася от всеки пациент, който си ги купува.
Допълнително тежката регулация на лекарствата по лекарско предписание, често се компенсира ценово от някои компании с изкуствено завишение на цените на продукти без рецепта, където регулацията е по-лека. Но така може би и трябва, това е пазарната икономика. От друга страна е малко тъжна тенденцията например витамините да се насочват към доста по-висок ценови сегмент, характерен за сериозни лекарствени продукти.
Тони Веков:
Абсолютната стойност на цените на лекарствата в България е една от най-ниските в ЕС, съизмерима с цените на лекарствата в Полша, Румъния, Литва, Чехия, Словакия.
Относителната стойност на цените на лекарствата в България обаче, тоест относителното ниво на цената спрямо брутния вътрешен продукт на човек от населението, е най-висока от всички страни в ЕС.
Аделина Любенова:
Това е вечна тема. Цената е относителна величина, съобразена с потенциала на пазара. Лекарствата са особен вид стока и цената им не трябва да е водеща при покупката, защото купуваме ефекта от проведенoто лечение, а не опаковка. Тези, които се отпускат по НЗОК, са регулирани в частта, която държавата плаща, т.е. в България пациентите поемат над 50% от лечението си. Те доплащат. В същото време сме наясно, че по доходи българите са в последните редици на европейските страни. Европейска статистика показва, че у нас цените на лекарствата са най-ниски, а експерти от Световната банка дадоха препоръка да се въведе диференцирана ставка на ДДС на лекарствата. Но какво се промени? Държавата трябва да знае, че разходите за лекарства намаляват общите разходи за лечение. Отстъпките, които се осигуряваха от производителите за пациентите, сега се дават на здравната каса. Това справедлива политика ли е, социална ли е?
Какво според Вас трябва да се направи, за да престанат българите да плащат най-много в ЕС от джоба си за лекарствени продукти за социално значими заболявания?
Атанас Атанасов:
Смятам, че това е изключително важен въпрос, той е пряко свързан с желанието и способностите на политиците в частност финансовото и здравното министерство за коренно нов подход към фондирането. Сегашният модел се базира по-скоро на търсене на спестявания и запазване на някакви рамки, отколкото на търсене на начини за увеличаването на плащането от страна на държавата. Когато това се промени и ние ще започнем да плащаме по-малко от джоба си.
Тони Веков:
Трябва да се увеличат нивата на реимбурсиране на лекарствените продукти от Националната здравноосигурителна каса.
Аделина Любенова:
Не само социално значимите заболявания, проблемите трябва да се решат адекватно и в други области. През годините се проведоха десетки срещи с политиците, но... Този въпрос се дебатира непрекъснато и болшинството експерти сме дали мнението си - трябва да се въведе електронно здравеопазване, което да гарантира прозрачност, достъпност и ефективност на провежданото лечение.
Достатъчно ли е според Вас финансирането на здравната система в България специално по отношение на лекарствата и какъв процент от БВП трябва да бъде това финансиране, за да работи системата ефективно?
Атанас Атанасов:
Определено не е достатъчно, големият проблем обаче е в доверието. Българинът е загубил доверието си и трудно ще се съгласи да му бъдат удържани повече средства за каквото и да било, дори и за здраве. Друг е въпросът ако му се даде възможност да управлява лично тези средства. Но на този етап има само един принципал в лицето на НЗОК.
Тони Веков:
Съгласно изследване на Eurostat от 2012 г., публичните разходи за лекарства в България са 0,4% от БВП. За сравнение единствено Кипър има по-малък разход – 0,3% от БВП. Средното ниво на разходи за лекарства в ЕС е 1,1% от БВП. Следователно разходите за лекарства в България са приблизително 3 пъти по-ниски от средните за ЕС и очевидно финансирането е недостатъчно.
Аделина Любенова:
Както казах, държавата трябва да промени лекарствената политика и да отдели ресурс за ефикасно и ефективно лечение на гражданите. Да въведе правила и мониторинг на провежданите терапии, за създаде програми за профилактика и повишаване на здравната култура на населението. Нужна е политическа воля и експертност. Разходите за лекарства намаляват общите разходи за лечение.
Трябва ли да има според Вас специална държавна политика, която да поощрява генеричните лекарства заради по-ниската им цена?
Атанас Атанасов:
Като цяло за страна като нашата - да, особено за лекарствените средства със сравнително малка стойност и масова консумация. Така ще има повече средства за скъпи, но много значими терапии.
Тони Веков:
Лекарствени политики за пазарно навлизане на генерични лекарствени продукти съществуват във всички страни от ЕС. Те включват най-често предписване на международно непатентно заместване от фармацевтите в аптеките и информационни политики към лекари и фармацевти.
С изключение на първата (генеричното предписване от лекарите) другите политики са въведени в България.
Аделина Любенова:
Смятам, че за пациента е важно да се излекува, а не да познава произхода на активната субстанция. Генеричната политика спестява средства на държавата, но не винаги е най- ефикасното нещо, да не говорим, че ниската цена е относителна величина.
Проблемът у нас е, че здравният статус на средно статистическия българин не е финансово подплатен. Средната работна заплата е ниска, а в същото време голяма част от хората са безработни, живеят под екзистенц минимума. Те са на възраст 30-55 години, болни и неосигурени. Няма да излезем от тази патова ситуация, ако социалното министерство, МОН, МЗ и Министерството на спорта не се обединят около един проект - първо да се повиши здравната култура на населението, да се въведе цялостна образователна здравна програма още от гимназиалните курсове. Да се изиска от работодателските организации, като се мотивират, да провеждат задължителни профилактични прегледи. Да се осигури за децата до 3 години и пенсионерите с повече от две заболявания безплатно лечение. За съжаление социалната и здравната ни политика засяга само определени социални слоеве.
Трябва ли според Вас секторът на здравното осигуряване да се либерализира и до каква степен?
Атанас Атанасов:
Да, определено трябва да се либерализира за съжаление обаче се виждат обратни настроения .
Погледнете НЗОК - огромната част от средствата са събрани от вноски на граждани работещи в частния сектор, а се управляват от държавни чиновници, назначени на политически принцип.
Тони Веков:
Необходимо е да се въведе нормативно втори осигурителен стълб - задължително доброволно здравно осигуряване, по подобие на пенсионния модел.
Аделина Любенова:
Аз не смятам, че либерализацията е решение на проблемите в здравеопаването.
Напротив, необходимо е експертно и професионално отношение към здравето на нацията. Фармацията неслучайно е регулирана професия и фармацевтите са отговорни за опазване на общественото здраве. Аптеката е здравно заведение, а не просто магазин.
10 °
13 °
