Първата си нощ в плен император Балдуин изкарал в крепост край Свиленград
Всички знаят за Балдуиновата кула на хълма Царевец във Велико Търново, но малцина ще си спомнят, че друга една крепост от българската история преди търновската е заслужила да се нарича Балдуинова. След като е пленен от цар Калоян на 14 април 1205 г. в битката му при днешния град Одрин с кръстоносците, предводителят им - латинският император Балдуин Първи, е затворен най-напред в крепостта "Букелон" край сегашното свиленградско село Маточина. Чак след това е изпратен към Търново...
И до днес останките на тази крепост, известна още от античността, се извисяват на хълм до селото. Казват, че през 378 г. на това място бил убит от настъпващите готски племена и римският император Валент.
"През лятото на миналата година близо 500 души пожелаха организирано да посетят крепостта. Ние им осигуряваме екскурзовод и беседа, стига туристите да поемат транспорта - от Свиленград до там са 28 километра", разказва пред "24 часа" директорът на историческия музей в града Елена Митева. Тя е убедена, че ако държавата ремонтира третокласния път дотам, а едни бъдещи археологически разкопки на това все още непроучено добре място открият още артефакти, интересът към "Букелон" ще се увеличи. Още повече, че на 2 километра югозападно от Маточина се намира издълбана във варовикова скала през 10-и век от монаси-отшелници скална църква.
Тези два обекта, заедно със скалната църква в село Михалич, са включени в туристически маршрут, който от музея са нарекли "История и вяра". Според една легенда сам Крали Марко участвал в изграждането на този храм, а в най-горещите дни по стените му се стичали капки лечебна за очите вода. И до днес в Михалич отбелязват храмовия празник на скалната си църква на 60-ия ден след Великден, а вярващите лепят вътре монети за здраве и палят свещи.
Любопитен факт е, че днешният Свиленград е получил своето име много преди официално да бъде наречен така. Той бил освободен от турско робство в първия ден на Балканската война - на 5 октомври 1912 година. Година по-късно местната власт се сетила за една история отпреди 38 години и прекръстила града, който до този момент се наричал Мустафа паша, на Свиленград. Тогава, през 1875 г., като учител в Мустафа паша пристигнал търновецът Петър Станчов. Той бил поразен от това, което видял - малки къщички, в които живеели местните хора, и много по-големи помещения до тях, в които те отглеждали копринени буби и произвеждали масово коприна - свила. "Този град трябва да се казва Свиленград", отронил възрожденският учител и предложението му не било забравено.
Преди Станчов учител в града за година бил и поетът Иван Вазов.
Днес за този основен доскоро поминък - бубарството, напомня Копринената експозиция в местния музей, която предстои да бъде обновена. След най-интересните негови експонати е един стар пътнически куфар. Той бил сред куфарите, с които се върнали от странство тримата братя Овчарови. Тези свиленградчани били с уникален късмет. Най-напред заминали за Америка, а когато понатрупали пари, решили да се поглезят, като се качат на първия рейс на знаменития за времето си кораб "Титаник". Купили си те билети, но за късмет сутринта, в който корабът потеглил за Новия свят от Саутхемптън в Англия, тримата се успали и "Титаник" заминал без тях. По-нататък съдбата на уж най-модерния в света и непотопяем кораб е известна, а братята Овчарови се върнали по живо, по здраво в родния си град, за да въртят успешен бизнес.
Днес най-успешният бизнес на Свиленград е хазартният - градът умело използва географското си разположение на място, където се срещат три граници - българската, гръцката и турската, за да привлича гости от чужбина и да развива игрите на късмета. По неофициална информация в момента тук работят 8 казина, без да се броят игралните зали. Строят се и нови казина - скоро броят им ще бъде двуцифено число, а местните твърдят, че в петък и събота трудно се намират места за нощувка в района. И се съгласяват бързо, ако някой сравни Свиленград с Лас Вегас на Балканите.
Районът е рай и за любителите на хубавото вино, защото южният климат е причина в свиленградските лозя да се ражда едно от най-хубавото грозде на България.
Но не всички гости на града са от хазартен тип. Има и идеалисти, които предпочитат каменната приказка на загадъчната и непозната земя на Сакар планина, която започва оттук. Голяма част от района попада в екологичната мрежа "Натура 2000" и инициативата "Европейски Зелен пояс". Мнозина идват тук, защото могат да се видят редки и защитени видове птици, каквито са царският орел и белошипата ветрушка, костенурки и други представители на фауната. В село Левка е наблюдателният пункт на екологичната организация "Зелени Балкани".
През 2008 г. в Свиленград бе открит паметник на загиналите при щурма на Одрин през март 1913 г. - върху черен гранит със златни букви са изписани имената на 1986 български офицери и войници. В градския парк се намира паметникът и на поручик Христо Топракчиев - първата жертва на българската военна авиация.
По време на Балканската война летището на нашата авиация е в полето край Мустафа паша, тук в един момент се събират 21 самолета. От него на 16 октомври 1912 г. излитат за разузнавателен полет над Одрин със самолет "Албатрос" поручик Радул Милков и Продан Таракчиев. Някои историци още спорят дали двамата са хвърлили и бомби над окупираната от българските войски крепост, но по-скоро надделява мнението, че не са го сторили - това правят за първи път на 17 ноември същата година италианския авиатор доброволец Джовани Сабели и наблюдател майор Васил Златаров със самолет "Блерио XI". Но полетът от 16 октомври, продължил час и 20 минути, е исторически, защото е първият боен полет в историята на нашата армия.
А историците са категорични, че митът, битувал дълго, че тъкмо българите първи в света са използвали самолета, за да бомбардират от въздуха противника си, е силно преувеличен. Това са направили италианците през 1911 г. във войната си с турците в Африка.
Загиналият Христо Топракчиев бил колега на Радул Милков. Той изгаря на 19 октомври, когато по време на тренировъчен полет самолетът му се поврежда и взривява при опит да бъде приземен. Само два дни по-рано е летял успешно над Одрин заедно с руски авиатор Тимофей Ефимов и дори успели да хвърлят позиви на турски език, призоваващи противника да се предаде. Не бил навършил 25 години.
Точно седмица преди трагедията с Топракчиев цар Фердинанд идва за първи път в освободения град. Пристига с влак от Стара Загора и по традиция първата му стъпка е върху... трофейна турска пушка, подложена под стъпалото на вагона. После по стария турски мост над Марица величеството влиза в Мустафа паша. Този мост с 20 красиви свода е построен през 1529 г. и до днес е емблема на Свиленград. От няколко месеца след ремонт е пешеходна зона, но преди време целият трафик минаваше по него и той издържа. Дълъг е 295 метра и широк 6. Смята се, че мостът е единственият напълно запазен елемент от някогашния цялостен комплекс от кервансарай, джамия, чаршия и хамам в тази част на града.
От другия бряг на Марица е село Мезек, край което се намира тракийска куполна гробница от 4-3 век преди Христа. Тя е една от най-големите у нас. Открита е случайно през 1931 г. от местни хора и проучена от проф. Богдан Филов. За нея обаче първо подсказала странна находка - през 1908 г. в насипа на могилата селянин намерил бронзова скулптура на глиган в естествен ръст с тегло 177 килограма. И тъй като по това време селото било все още в пределите на Османската империя, оригиналът на находката сега е в археологическия музей на Истанбул. В Хасковския музей може да се види неговата гипсова отливка.
Край Мезек се намира и средновековна византийска крепост от 11 век, която през лятото предлага атракции като стрелба с лък и хвърляне на ласо. Могат да се купят комбинирани билети за посещения на двата обекта.
И макар да е открита преди повече от 85 години, проучванията в гробницата продължават и до днес. През този уикенд известната траколожка проф. Валерия Фол и нейни колеги ще изследват акустиката на обекта. С научна цел в гробницата ще пее басът от Женева Хари Драганов.
А Мезек ще стане още по-привлекателен за туристи, ако бъде осъществена идеята на общината в Свиленград да бъде възстановена в автентичния й вид граничната застава в селото, която днес е изоставена на произвола на съдбата.
КАЛЕНДАР НА АТРАКЦИИТЕ - 2017 година
Март
26 март - Ден на Тракия
29 март - Победителят при ОдринФ - съвместна изложба на Исторически музей и Общинска библиотека - Свиленград, в чест на 156 години от рождението на ген. Никола Иванов
Май
Събор на село Мезек
Събор на село Пъстрогор
Събор на село Капитан Андреево
Юни
12-и Международен фолклорен фестивал "Песни и танци без граници"
Събор в село Райкова могила
Събор в село Младиново
Събор в село Сладун
Празник на билките - в село Щит
Юли
Събор в село Левка
Август
Трети рок фестивал в Свиленград
Събор в село Студена
Събор в село Щит
Септември
Национален пленер по изобразително изкуство "Нарисувани усещания"
Октомври
5 октомври - Ден на Свиленград
Фестивал на духовите оркестри
Национален фестивал на старата градска песен "С песни от свила - минаха години"
Събор в село Момково
Ноември
Събор в село Сива река
МУЗЕИ И ГАЛЕРИИ
Исторически музей - Свиленград
Работно време
Понеделник - петък
8,30 - 17,30 часа
Събота и неделя - по заявка
Цени на билетите
За възрастни - 2 лева
За ученици, студенти и пенсионери - 1 лев
Беседа - 6 лева
Картинна галерия
Работно време
Понеделник - петък
9-13 часа, в останалото време - по заявка в музея
Цени на билетите
За възрастни - 2 лева
За ученици, студенти и пенсионери - 1 лев
Тракийска гробница - село Мезек
Работно време
Без почивен ден
През зимата
10.00 - 17.00 часа
През лятото
9.30 - 20.00 часа
Цена на билета
Възрастни - 4 лева
Ученици и пенсионери - 2 лв.
Комбиниран билет гробница и крепост
Възрастни - 5 лева зимен сезон, 6 лева летен сезон
Ученици и пенсионери - 2.50 лева зимен сезон, 3 лева летен сезон
Музеят осигурява екскурзовод и беседа при заявка и осигурен транспорт от туристите
Брат и сестра Желязкови прославят Свиленград
Свиленградчанинът акад. Любомир Желязков е известен като "мозъкът на българската фармацевтика". Професор по химия на лекарствените средства и дългогодишен заместник-председател на БАН, той оглавява Научно-изследователския химико-фармацевтичен институт в София. Благодарение на разработките на ръководения от него институт българската фармацевтична промишленост се нарежда на шесто място в света по производство и износ на лекарствени препарати.
Сестра на акад. Желязков е Бинка Желязкова - първата жена режисьор в българското игрално кино. Тя ни остави 7 игрални и 2 документални филма, сред които "А бяхме млади", "Привързаният балон" и "Голямото нощно къпане".
Композиторът проф. Александър Текелиев, поетесата Рада Александрова, социоложката Мира Радева и певците Валентина Александрова - опера, и Милко Калайджиев - попфолк, също са родени в Свиленград. Неотдавна и президентът Румен Радев се довери на свиленградчанин, като си избра за главен секретар родения тук полковник Димитър Стоянов. От тук е и неостаряващият голмайстор Мартин Камбуров, който сега носи капитанската лента на футболния отбор "Локомотив" /Пловдив/.
Пазят ревниво тайната на свиленградското малеби
С оризовата каша местните захранвали бебетата, след като ги отбият
Малебито всъщност е бял оризов крем, залят със сладък розовочервен сироп. Казват, че всеки, който е вкусил от десерта в Свиленград и след това е опитал да го приготви у дома си, е претърпял кулинарен провал. И все пак... Технологията на приготвянето му налага първо фино смлян ориз да се вари с мляко и вода, докато се превърне в каша, гладка като белтък на яйце. След това тя се разсипва в отделни опаковки, в които за около 2 часа изтива и се сгъстява. През това време се прави сладък сироп с аромат на роза. Оризовото желе се залива с него малко преди консумацията, за да не се разпадне на пихтия. Препоръчва се преди ядене малебито да се охлади. Добре е преди да хванете лъжицата да отпиете глътка вода, за да почуствате по-лесно екзотичния му аромат.
Тъй като в него няма консерванти, продуктът не може да трае повече от 5 дни. Това обяснява защо свиленградско малеби не се предлага на други места в страната, макар в един момент големи търговски вериги да са проявявали интерес към него.
В Свиленград разказват, че навремето майките захранвали бебетата си с малеби, след като ги отбият и престанат да ги кърмят. Обясняват, че то се възприема изключително добре дори от 4-5 месечни деца, тъй като кремът е лесен за приемане, а зърнената основа на ориза е изключително бедна на мазнини, протеини и целулоза и изцяло лишена от глутен за разлика от останалите житни култури.
Някога в града на коприната най-известна била сладкарската работилница "Пчела", която имала дюкян на чаршията. Тя била собственост на Георги Карагеоргиев, за който се смята, че първи донесъл тук рецептата за малебито преди 1912 г., когато тогавашният град Мустафа паша все още бил в пределите на Османската империя. Този Георги чиракувал в работилниците за шекер в Близкия изток. Днес в Свиленград малеби предлагат всички уважаващи себе си заведения за хранене и сладкарници. И никой не си тръгва от този град, преди да го е опитал.
7 °
18 °
