1 млрд. лв. на година се губят заради отлагането на новите пътни такси

Толсистемата, която планира да изгради държавата, ще бъде свързана с НАП и митниците, съобщиха пред “24 часа” източници от регионалното министерство.

Това ще е една от мерките за борба с контрабандата. Преди дни премиерът Бойко Борисов заяви, че от пресичането на нелегалния внос на стоки има потенциал в хазната да влязат до 1,5 млрд. лв. допълнителни приходи годишно.

Таксуването през толсистемата ще е за тежкотоварни автомобилиънад 3,5 тона, които ще плащат за изминато разстояние, което е най-справедливо. Сега през България всяка година преминават над 1 милиона подобни камиони, които обаче плащат 10 евро - 10 пъти по-ниска от всяка европейска такса.

При пунктовете за събиране на пътните такси ще има сензори в асфалта, а чрез камери ще се измерва натовареността на осите на камиона. Това измерване давало точност от 98%.

Така в значителна степен ще се пресече фиктивният износ, тъй като приходните агенции ще имат данни за товарите. Целта е да бъде ударена и схемата с транзита.

При нея се декларира, че дадена стока само преминава през страната, но всъщност се разтоварва нелегално, а камионът излиза празен през границата. Така се спестява плащането на ДДС и акцизи. 

При наличието на толсистемата въпросната схема почти няма да може да се реализира. Причината е, че ще се засича, ако камионът е по-лек при напускането на страната, отколкото е бил при влизането. Ще има и точна информация за маршрута на движение и ще се засече, ако превозното средство се е отклонило.

Въвеждането на електронна винетка за леките автомобили щяло да помогне значително за засичането и откриването на крадени превозни средства, твърдят експерти.

Пускането на толсистемата ще осигури и достатъчно приходи за поддръжка на пътищата. Държавата губи по 1 млрд. лева годишно заради липсата на толсистема за пътищата. Това твърдят експерти, запознати с отчитане на трафика и плащане за използване на пътищата.

Сумата се потвърждава и от доклад на Световната банка. В него се казва, че изграждането и пускането на толсистема в България ще донесе допълнителни приходи от 1 млрд. лв. годишно.

Тази сума би позволила у нас да има чувствително по-добри пътища, твърдят представители на фирми, занимаващи се с поддръжката на шосетата. Според разчетите на Министерството на регионалното развитие годишно са необходими 600 млн. лв., за да бъдат пътищата в добро състояние.

В момента приходите от винетки годишно са около 300 млн. лв. Това налага от бюджета да се отпускат допълнително пари за поддръжка на шосетата.

При 1 млрд. от толсистемата ще може средствата, които заделя бюджетът за пътища, да се ползват за други дейности - например за подкрепа на деца или хора в неравностойно положение.

Въпреки очевидните ползи толсистемата е блокирана заради жалби. До този момент процедурата е отлагана осем пъти. Тя стартира на 5 април миналата година със срок за подаване на оферти в края на май. Но заради жалбите се протака вече над година.

Последните три бяха внесени в петък, след като държавата възобнови търга за толсистемата в четвъртък и даде срок от 24 часа за оферти.

Този път обаче процедурата нямало да бъде стопирана, тъй като има приети оферти от 6 кандидати. Въпреки жалбите, държавата може да започне работа по класиране на офертите и подготовка на договор с избрания изпълнител, твърдят експерти.

Така ще се изчака само решението на КЗК, а след това и окончателното на съда по подадените жалби. Практиката до този момент показва, че те обикновено биват отхвърлени. Което ще даде възможност държавата веднага да подпише договор с изпълнителя и да се започне работа по толсистемата.

Условията на търга предвиждат тя да заработи 19 месеца след сключване на договор. Изпълнителят ще има 7 месеца, за да предложи техническо решение, и 12 месеца за доставка, монтаж, обучение и пускане в експлоатация. С такива срокове проектът може да бъде приключен най-рано през есента на 2018 г., ако поръчката бъде възложена до края на тази година.

Според експерти условията за изграждането на толсистема в България не натоварват бюджета въпреки предвидената сума от 200 млн. лв. Заданието е направено така, че за системата ще трябва да се плати едва след като тя е готова и се докаже, че проектът е успешен. Така рискът е единствено за компанията или консорциума, които ще изпълнят проекта.

Според експерти в България има достатъчно подготвени фирми, които може да се справят с доставката и монтирането на оборудването и съответния софтуер. Те дават пример, че в Унгария фирмата изпълнител е унгарска, в Италия - италианска, в Германия - немска, в Словения - словенска в партньорство с чужда.

Във всички държави, които въвеждат толсистема, се разчита на местни компании за изграждането, коментира Любомир Минчев от консорциум “Тол България” - един от участниците в търга.

Моделът, който е избран у нас, бил унгарският - най-евтиният за държавата, но според противниците му не осигурявал максимална събираемост на таксите.

По-важно е системата да бъде изградена надеждно и бързо, понеже пропуснатите ползи от закъснение само с 3 месеца, са колкото цената на цялата система, каза Минчев.

Той допълни, че компаниите от консорциума и подизпълнителите осигуряват работа на над 2000 души в страната. “Ние сме против внасянето на готово решение от друга държава, при което не само се пропуска възможност за развитие на местните компании, но и системата се обвързва с външни интереси”, добави Минчев.

Според него толсистемата трябва да бъде изградена бързо, надеждно, да бъде защитена от кибератаки. Смея да твърдя, че консорциумът, в който участваме, е максимално подготвен за тези предизвикателства, заяви той.

Ние сме подали оферта като български консорциум с привлечени чужди експерти, и то от Германия, Австрия, Унгария, Белгия, каза Минчев.

Консорциумът вече инвестирал в системата, за да е сигурен, че ще изпълни проекта, ако бъде избран. “Готови сме до месец да покажем първия прототип на софтуера. Опитът ни по изграждането на първата система за преброяване на колите, ни дава огромно преимущество - познаваме инфраструктурата, точките, имаме експертиза”, допълни Минчев.

Според Пламен Тютюнков - изпълнителен директор на унгарската “Т системс”, обаче 24-часовият срок за оферти не позволявал в търга да участват чужди компании.  Те нямали възможност да се подготвят за толкова кратък срок с потвърждаване на финансирането, което компаниите трябва да осигурят първоначално.

Тютюнков твърди още, че било спорен размерът на допълнителните средства, които ще се събират от толсистемата. Според него в Унгария, чийто модел е избрала и България, приходите нараснали с 200 млн. евро годишно.

Нанков: Ще позволи да спрем войната по пътищата

Трябва да спечелим войната за толсистемата, за да спрем и войната по пътищата, заяви министърът на регионалното развитие Николай Нанков. Той подчерта, че от липсата на системата се губят годишно над 500 млн. лв., които могат да се вложат в модерна и безопасна пътна инфраструктура.

Нанков допълни, че за 2016 г. приходите от винетки са около 300 млн. лв. И допълни, че според прогнозите от толтаксите още първата година парите ще се увеличат минимум с 500 млн. лева - ресурс, достатъчен за ремонта на близо 2000 км пътища.

Относно обществената поръчка за толсистемата министърът уточни, че в понеделник ще бъде назначена комисия за оценка на подадените оферти. Нашата основна цел е максимално бързото разглеждане на офертите и класиране, каза Нанков.

Според него явно лобито, което иска България да не въвежда модела на електронно таксуване и да се продължи със сегашната система на винетно облагане, търси процедурни хватки. Съпротивата към системата може да идва и от факта, че тя ще бъде инструмент за борбата с контрабандата, защото ще е свързана със системите на митниците, на НАП и МВР, смята министърът.

“Процедурата е в ход от 1 година и 45 дни. Блокирането ѝ през цялото това време означава блокиране на механизъм, с който се осигурява безопасността на придвижване на хората. Тази безкрайна игра на обжалване струва човешки животи”, добави министърът.

Той напомни, че за толсистемата гражданите няма да бъдат натоварвани финансово, защото фирмата ще изгради всичко за своя сметка, а след това разплащанията към нея ще стават от събраните приходи. Системата ще е много по-справедлива, защото този, който нарушава, амортизира пътната инфраструктура на страната и замърсява околната среда, ще плаща повече.

“Ще продължаваме да отстояваме като основен приоритет в сектора максимално бързото въвеждане на системата. Всичко останало значи, че ще имаме проблеми със състоянието на пътната инфраструктура”, категоричен е Нанков.