Светлана Боянова е завършила право в Бургаския свободен университет. Започва кариерата си като главен експерт в дирекция "Интеграционна политика" в Министерството на земеделието и горите през януари 2000 г. с фокус Обща селскостопанска политика, биологично земеделие и правна закрила на сортовете растения в ЕС в редица европейски страни. От средата на 2003 г. е юридически съветник в Българската международна стопанска асоциация (БИБА), понастоящем КРИБ. От 2008 до 2010 г. е изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България /АЗПБ/. В първото правителството на ГЕРБ е заместник-министър на земеделието и храните с ресори „Поземлени отношения“, и двата европейски фонда за финансиране на земеделието - „Директни плащания“ и „Програма за развитие на селските райони“. От ноември 2013 г. до момента ръководи Института за агростратегии и иновации.

- Г-жо Боянова, какво все още препятства според Вас кооперирането в земеделието във всички възможни браншове в България? Това остатък от миналото ли е, някакъв страх от насилственото коопериране в началото на социализма или има и други причини за слабото сдружаване?

- Основната причина беше неосъзнаването на ползите от сдружаването, както и неразбирането на самата форма на сдружаване. С радост мога да съобщя, че към днешна дата това вече не е така. Както знаете ние от Института за агростратегии и иновации съвместно с УниКредит Булбанк проведохме информационна кампания по отношение на създаването на кооперативи т.нар. групи и организации на производители, издадохме и Наръчник по темата заедно с Министерство на земеделието и храните и към днешна дата се радвам, че вече има 72 признати организации и групи на производители. Това означава, че българските земеделски производители все повече осъзнават защитата, която кооперирането им дава, както и възможностите за правене на бизнес.

- Докъде стигнахме с мярка 16.1 от ПРСР в България и на какво се дължи забавянето на отварянето й, след като за нея се говори още отпреди 2 години?

- За съжаление, към момента мога да отбележа, че мярка 16 „Сътрудничество” и в частност подмярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на Европейско партньорство за иновации /ЕПИ/ за селскостопанска производителност и устойчивост” отсъства от индикативния график за прием на проекти по ПРСР.

От основаването на Института за агростратегии и иновации през 2013 година, заедно с екипа на неправителствената организация, която председателствам, темата за иновациите е сред основните, върху които е фокусирана работата ни.

След задълбочени изследвания на добрите практики за внедряване на иновации в земеделския сектор в държавите-членки на ЕС и установяване на контакти в мрежата на Европейското партньорство за иновации за земеделие, организирахме през февруари 2016 г. в град Пловдив първата по рода си в България международна конференция „Иновациите в българското земеделие: първи стъпки по пътя на ЕПИ-АГРИ“. В партньорство с Фондация Биоселена и Аграрния факултет на Тракийския университет представихме възможностите за иновации в българското земеделие в условията на ОСП на ЕС чрез нейния ключов подход - Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост. Специален гост на конференцията беше ръководителят на EIP-AGRI Service Point към Европейската комисия Паком Еуенга. Участниците се запознаха със структурата в Холандия за разработване и внедряване на иновации и примери за иновативно мислене и действия в земеделието в Норвегия. Експерти от Италия, Германия и Португалия споделиха полезен за България опит и добри практики при сформиране на Оперативни иновативни групи в рамките на ЕПИ-АГРИ.

След проявения интерес от страна на всички участници в агро-хранителната верига и широкия отзвук, който предизвика конференцията, през април 2016 г. с екипа на Института стартирахме информационна кампания „Иновациите – винаги на мода!“, която популяризира идеята, че иновациите са необходимо и практично решение за българското земеделие и показваме как в други страни от ЕС се прилагат успешни иновативни решения в селското стопанство, с които фермерите решават своите проблеми и правят бизнеса си по-успешен.

В рамките на кампанията заинтересованите страни получават актуална информация и за всичко случващо се във връзка с подкрепата за иновациите и оперативните иновативни групи. За изминалата повече от една година от началото на кампанията „Иновациите – винаги на мода!“ бяха представени десетки примери за съвременни технологии, практични решения и приложението им в земеделската практика, както и иновативни платформи за скъсяване на веригата на доставка и улесняване на достъпа до пазара (за примерите – виж стр....)

През юни 2016 г. България за първи път беше домакин на уникално по рода си събитие, организирано от Генерална дирекция „Земеделие“ на ЕК, в партньорство с Института за агростратегии и иновации и посветено на иновациите в земеделието и хранителната индустрия. Семинарът „Революция на данните: новите бизнес модели в агро-хранителния сектор“ събра в „София Тех Парк“ над 130 представители от 24 страни, чиято визия за бъдещото развитие на агробизнеса е свързана с иновации, нови технологии и постоянен достъп до актуална информация. Ако иновациите все още са тема-табу у нас, то в Европа, както и в целия развиващ се свят, те са винаги на дневен ред и в тях постоянно се инвестира. Именно поради тази причина и ОСП през настоящия програмен период е насочена именно към тях. Осъзнавайки актуалността на темата и нейния комплексен характер, институциите полагат усилия да я популяризират чрез семинари и обучения, демонстрация на добрите примери и практики. Благодарение на това се предоставя възможност отделните страни-членки да споделят помежду си своите нужди и проблеми, както и възможните им решения, които често пъти са приложими не само там, където са измислени. Във времето на смарт технологиите и дигитализацията, семинарът постави акцент върху бизнес моделите, базирани на събраните и обработени данни по време на целия процес „от полето до вилицата”.

Положителен сигнал от страна на Министерството на земеделието и храните е, че със заповед на министъра вече има създадена работна група за разработване на наредба за прилагане на подмярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ" по мярка 16 „Сътрудничество" от ПРСР 2014-2020 г. Това е следващата стъпка към изготвянето на нормативната уредба за прилагане на мярката от страна на фермерите и допустимите бенефициенти. От екипа на Института приемаме това като резултат и от нашите усилия, които вече две години полагаме за популяризиране и разясняване на възможностите, от които може да се възползват всички заинтересовани страни.

- Можете ли да дадете добри примери от други европейски държави, които за прилагане на иновации в земеделието по тази или идентична на нея мярка?

-Повечето примери за иновации в държавите-членки, които прилагат тази мярка са свързани с внедряването на информационни технологии. Много се поощрява прецизното земеделие, използването на продукти, които могат да помогнат на стопанина да си намали разходите. Да намали водата за поливане, да предугажда заболявания по растенията, имайки предвид валежите.

Като добър пример обаче бих искала да посоча нещо, което е направено в България и чийто успех е обективно измерим. Това е проектът на Биоселена и Тракийския университет за инсталация във ферма, която осигурява топла вода. Въпреки, че финансирането беше по Норвежкия механизъм, това е един много добър пример за иновация.

- Според Вас какви сценарии можем да очакваме по отношение на дебата за Общата селскостопанска политика след 2020 г., след като се появиха толкова много промени след началото на дебатите: Брекзит, СЕТА и т.нат.?

-Важно е да се отбележи, че началото на дебата за бъдещата Обща селскостопанска политика започва от нещо, на което за съжаление много малко хора обръщат внимание, а именно дебата по бъдещата Многогодишна финансова рамка на ЕС или иначе казано бюджета на ЕС за следващия програмен период. Без наличие на достатъчни средства в бюджета на ЕС за земеделие успешна реформа няма как да има.

Това е и причината самият комисар по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган да коментира 5 възможни варианта на развитие на ОСП. Ще ги спомена набързо, защото е важно фермерите да са наясно накъде върви политиката.

Първата опция разглежда възможността ОСП да се запази в сегашния си вид, с добавка на предложените в Регламента Омнибус изменения. Втората опция, която е напълно нереалистична, но е заложена, за да може при анализа да изпъкне добавената стойност на тази политика, е премахването на ОСП. Третата опция предвижда програмирането да стане на ниво държави членки. Четвъртата опция визира взаимовръзка между директните плащания и управлението на риска. Петата опция предвижда преразпределение на подкрепата от големите към малките и към по-екологично ориентираните ферми, както и да има абсолютен таван на директните плащания. Този вариант предвижда по-стриктни екологични изисквания и къса верига на доставките. Всички тези опции ще бъдат изследвани и ще бъдат дадени предложения за бъдещата ОСП.

Впрочем, ние организираме серия от дебати по новата ОСП, първият от които ще се проведе на 18 май в Пловдив. Очакват се гости от Холандия, Естония, Хърватия, Италия, Австрия и Румъния, както и представители на Европейската комисия и на най-голямата европейска земеделска организация – Copa-Cogeca.

- Има ли според Вас реална възможност директните плащания след 2020 г. да бъдат заменени със застраховка на приходите или продукцията или с някакъв друг финансов инструмент?

-Заменени не. По-скоро комбинирани. Ако направите съпоставка между стария и новия програмен период по отношение на възможностите за финансиране през финансови инструменти, ще установите една тенденция на увеличение. В европейското законодателство все повече и повече се залагат възможности държавите членки да увеличават размера на средствата, които получават не само по линия на Общата селскостопанска политика, но и по линия на структурните и кохезионни фондове, които да се заделят за създаване на различни финансови инструменти.

От гледна точка на европейския бюджет финансовите инструменти са много подходящи, защото формират едни рециклируеми средства, които държавата-членка може да използва многократно, дори след приключване на съответния програмен период. Типичен пример е Гаранционната схема, която беше създадена със средства от ПРСР 2007-2013 г.

По отношение на идеите, които се появяват за отмяна на директните плащания бих искала да кажа следното – отмяната на една европейска схема за подпомагане може да стане единствено тогава, когато ефектът от нейното премахване ще бъде еднакъв за целия ЕС и за всички ползватели на помощта. При положение, че в момента директните плащания се различават най-малкото като размер между фермери и държави-членки, на този етап е много рано за такива идеи. Да промяна ще има, но за момента не бих говорила за кардинални промени.