Износът на преработени продукти и готови изделия расте с по-големи темпове, отколкото на суровините
През 2016 г. износът от България надмина 46 млрд. лева, което е с 2,6% повече от предната година. По-голямата част е за страните от ЕС, експортът за други държави е малко под 15 млрд. лв.
Известните до този момент данни за 2017 г., които са до края на първото тримесечие, показват още по-впечатляващ ръст - 20,3% на годишна база, макар че още няма разбивка по стоки.
Но ако в тези данни няма нищо необичайно, освен че увеличението на износа е постоянна тенденция, което е хубаво, то структурата през последните няколко години показва доста по-радващи обрати.
Защото от няколко години насам суровите продукти - храни, непреработени суровини и продукти с ниска степен на преработка, започват постепенно да
отстъпват място
на преработени
продукти
и готови изделия. Което означава, че по-голямата част от добавената стойност, която дават тези стоки, остава в България.
При износа на селскостопанска продукция и храни, който е на обща стойност 5,6 млрд. лв. за цялата 2016 г., все още водещи по стойност са пшеницата и рапицата.
Например в стойността на изнесената аграрна продукция за миналата година има ръст от около 600 млн. лв. на годишна база, 500 млн. лв. от които се дължат изключително само на пшеницата и на рапицата.
Обяснението е много просто - в продължение на няколко години цената на пшеницата на международните пазари падаше. Тя продължи да пада и през 2016 г., но натрупаните запаси у нас вече бяха толкова големи, че едрите зърнопроизводители решиха да се отърват от тях, още повече че за поредна година имаше добра реколта. Обяснението за рапицата е, че през 2016 г. в Европа имаше дефицит на тази техническа култура, което
доведе до
увеличение
на цената,
което подобри резултатите на нашите производители.
Но ако пшеницата и рапицата все пак са суровини, то същото вече не може да се каже за износа на царевица.
След като много от земеделците, отглеждащи тази култура, построиха в последните години заводи за нейната преработка, продуктите от царевица в експортната листа на страната все повече нарастват, докато количествата изнесена царевица остават сравнително постоянни.
Според данните на НСИ количествата изнесена от България царевица през последните 4 години са относително еднакви - 1,3 млн. тона. Стойността варира, защото цените на международните пазари са променливи.
За сметка на това продукти като скорбяла, брашно от царевица и прословутият фруктозно-глюкозен сироп, с който производителите подслаждат безалкохолните, произведени в България, непрекъснато нарастват. Разбира се, стойността на този износ не може да се сравнява с приходите от самата царевица, но пък тенденцията е показателна. Данните за първото тримесечие на 2017 г. са за спад на износа на царевица и продукти от нея, но това все още нищо не значи, защото реколтата излиза доста по-късно.
Почти същата тенденция се наблюдава при слънчогледа. През 2013 година България беше провъзгласена за
най-големия
износител на
слънчоглед
в Европа,
чиято стойност достигна 1,112 млрд. лв. Но оттогава стойността на този износ намалява за сметка на олиото, брашната и маслата от слънчоглед.
Другата интересна тенденция при износа на селскостопанска продукция е свързана с етеричните масла.
България е традиционен износител на розово масло, но през последните години се превърна в износител номер едно на лавандула, задминавайки лидера Франция.
От данните на НСИ обаче се вижда и една друга тенденция, свързана с етеричните масла: изнасят се все повече масла от маточина, резене, копър, кориандър, различни билки, дори от жасмин и от портокалови цветове, които очевидно се внасят като суровини.
Много от земеделските производители покрай лавандулата се втурнаха да отглеждат такива растения, което е един от основните фактори за раздвижването на пазара на земя в Подбалкана.
Още през 2015 година
България
започна да
обръща тренда
в експорта на нехранителна продукция. Тогава за първи път износът на машиностроителни и електротехнически изделия задмина като стойност някои суровини, които дотогава бяха водещи в експортната листа наред със зърното.
Тази тенденция се запази и през следващата 2016 година но се изисква важно уточнение - износът на машини и готови изделия на електротехническата промишленост е по-голям само от износа на определени суровини като например мед и нефтени масла, но все още не може да задмине като стойност експорта на всички суровини.
Според последния годишен доклад на БСК за 2016 година България се е придвижила от 64-о на 62-о място в списъка на световните износители, но първите 10 стоки в експортната ни листа са все още далеч от това да бъдат наречени продукти с висока добавена стойност.
Най-голяма
стойност в
експорта
продължава да
има катодната
мед - 1,172
млрд. долара
за година, като заслугата тук е изключително на “Аурубис България”. Следват нефтените масла, пшеницата и медикаментите. От тези четири продукта единствено за лекарствата може да се каже, че представляват нещо като стока с по-висока добавена стойност. Но при тях пък не се знае дали не става въпрос за паралелен износ.
Регулацията на цените във фармацията е много строга и често се случва в България да се внасят медикаменти на много ниски цени, които после търговци изкупуват от аптеките и складовете и изнасят в държави, в които цените им са много по-високи.
Електрическите изделия, машините и особено авточастите имат много силен ръст в износа през последните години, но все още не могат да се мерят по стойност с експортираните суровини.
Износът на оръжие се
удвои за две години
Според статистиката на НСИ енигматичната група “Специфични стоки и движения” е отбелязала ръст от 50% в износа през 2016 г. в сравнение с предната година. В тази група стоки влизат оръжията и боеприпасите, както и произведенията на изкуството.
Доказателство, че това увеличение се дължи предимно на оръжията, е в един доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение, публикуван през 2016 г.
Цитираните в него данни показват, че и през предната 2015 година експортът на оръжия от България е отбелязал впечатляващия ръст от 59% на годишна база. А през предишната 2014 г. увеличението на стойността на изнесените оръжия и боеприпаси е било дори 72%. Или казано с други думи, този износ се е удвоил в рамките на две години.
Разбира се, това има своето логично обяснение - светът се тресе от конфликти, а заплахите за сигурността се повишават във все повече точки по света. Което налага увеличаване на средствата за отбрана.
Резултатите от този тренд се виждат ясно по ставащото в големите оръжейни производители като “ВМЗ Сопот” и НИТИ. Само допреди 4-5 години те бяха на изкуствено дишане и едвам смогваха да плащат заплатите и лихвите по заемите си. Но ако през 2014 г. “ВМЗ Сопот” е бил на плюс с едва 265 000 лева, през следващата 2015 г. вече има печалба от 30 млн. лв. и пусна отново два цеха, които бяха затворени от над 15 години.
