За Конфедерацията все още сме слабо познати като туристическа дестинация, казва дипломатът

Наши фирми пробиха в страната на шоколада преди всичко с машиностроене и IT

- Госпожо Плугчиева, заварвам ви на излизане от външното министерство. Какво правихте там?

- Като посланик, който съвсем наскоро е приключил 5 годишния си мандат в Швейцария и Лихтенщайн, е нормално да съм в МВнР. Все още нямам указ на президента за отзоваването ми, но предстои издаването му.

- Швейцария не е страна-член на ЕС, но е ключова държава в много отношения. Вие как оценявате посланичеството си там?

- Това е страната, която оглавява много световни класации – по благосъстояние, конкурентоспособност, ниво на образование, иновации, инфраструктура, най-много нобелисти на глава от населението и др. В същото време Швейцария търси отговарящи на нея партньори и се старае да бъде в активни отношения най-вече със стратегически държави. Но най-силните ѝ политически и икономически отношения са с ЕС и главно с Германия.

Тази рамка определя и сложността на работата на едно българско посолство в конфедерацията. Смея да твърдя, че в последните 5 години успяхме да привлечем вниманието и реалния политически и икономически интерес на Швейцария към България.

На първо място в чисто дипломатическо отношение. Никога преди не се е случвало

за толкова

кратко време да

има толкова

много взаимни

посещения

на високо равнище. Имаше през 2014 г. посещение на нашия президент Росен Плевнелиев, през 2015 г. премиерът Бойко Борисов имаше срещи на най-виско ниво и участва в бизнес форум в Швейцария. 2016 г. тогавашният председател на нашия парламент Цецка Цачева посети Швейцария и същата година организирахме визита на техния парламентарен председател Криста Марквалдер в България.

От началото на лятото има официална покана от нашия държавен глава г-н Румен Радев до федералния президент г-жа Дорис Лойтард и договорихме посещението ѝ у нас за началото на ноември т.г., в навечерието на нашето председателство на Съвета на ЕС.

В момента в София има Дни на Швейцария в България, за които искам да благодаря на швейцарското посолство и лично на посланик Денис Кнобел.

- Навремето Николай Василев казваше, че посланиците ни са поставени на тези постове, за да обслужват българския бизнес, който иска да пробие в съответната страна. Вие чувствахте ли се по този начин?

- Позволявам си да оборя това твърдение и да кажа, че дейността на посланика е много по-разнообразна. Но, разбира се, икономиката е ключова във всяко отношение. След толкова много бизнес форуми, които сме организирали за наши фирми в Швейцария и за техни фирми тук, мога да кажа с гордост, че имаме нарастваща тенденция и като пример - увеличение на износа на български стоки за Швейцария с 52% през 2016 г. в сравнение с 2015 г.

Секторите, в които за нашите фирми има поле за действие, и те съумяха да се възползват от това, са машинистроенето и IT. Много български машиностроителни фирми сключиха договори и станаха подизпълнители на швейцарски фирми.

Швейцарската икономика има тази специфична особеност, че се развива главно в определени тесни ниши и това за много наши фирми е предимство. Имаме голям тласък на аутсорсването на IT дейности тук в България. Радващо е, че

привлякохме и

няколко

швейцарски

фирми за високи

технологии

да инвестират у нас.

Силен тласък в последните години получи и туризмът.

- Швейцария не е ли твърде скъпа за родния турист?

- Да, тя е скъпа държава за българския турист, но от страна на посолството ние рекламираме България и за тях сме интересна дестинация, макар че швейцарецът е доста взискателен турист. В последните години имаме ръстове между 20% и 40% на посещенията на швейцарски туристи в България. Но сме далеч от възможния максимум.

Швейцарци се обаждат често в посолството, за да питат какво могат да очакват от България, но почти винаги, след като са посетили страната ни, се обаждат да изкажат впечатленията си и почти винаги те са възторжени. За съжаление, като цяло сме непознати за тях и трябва да полагаме много усилия, за да се представим и популяризираме като страна.

- В последните една-две години у нас като че ли избуяха референдумите. Най-често местни по повод на това, че някой наблизо иска да добива полезни изкопаеми. Можем ли според вас да се поучим от Швейцария за принципите на пряката демокрация?

- Можем, разбира се. Там референдумите са инструмент за управление чрез народа, те се провеждат четири пъти годишно на федерално ниво, плюс безброй референдуми на кантонално ниво.

- Не им ли се е случвало да съжаляват за някой от многото си избори?

- Случвало се е. Например много от швейцарците съжаляват за това, че са

отхвърлили

влизането на

страната в

европейското

икономическо

пространство

Важното е, че като цяло системата на референдумите работи, но изграждането ѝ изисква много време и активно и постоянно участие на гражданите в обществено-политическия живот на страната. Ние организирахме посещение на български кметове и на представители от нашата ЦИК на място, за да видят как функционира пряката демокрация.

Вижте, в Швейцария политиците можете постоянно да ги видите на улицата без охрана, да участват в най-различни срещи и граждански инициативи. Те изключително много се съобразяват и съгласуват всички правителствени решения и закони внимателно предварително, защото знаят, че с референдум или гражданска инициатива могат да бъдат съборени.

Но да се върнем на ползата от двустранните ни отношения. Вземете за пример дуалното обучение. Знаете, че имаме голяма липса на квалифицирани кадри, особено на средно техническо ниво. Извоювахме проект в рамките на Българо-швейцарската програма за 3,5 млн. франка за въвеждане на дуалното обучение у нас. Целта ни е с този проект, който е до 2019 г., да направим и реформа в средното ни образование като цяло. Това ще даде перспектива на младите ни хора тук и в същото време ще осигури квалифицирана ръка за бизнеса.

76 млн. франка по Българо-швейцарската програма са за проекти по ключови теми като сигурност, в сферата на правосъдието, интеграция на ромите, социални дейности. В момента швейцарският парламент обсъжда дали да продължи тази кохезионна помощ на новите страни членки.

- Доколкото си спомням, в началото на мандата си вие станахте и посланик на България в Лихтенщайн. Какво ще отчетете за дейността си в тази държава?

- Аз по стечение на обстоятелствата имах честта да поставя началото на активните двустранни отношения с Лихтенщайн. Организирахме посещението на външния им министър през 2015 г., след това и на техния парламентарен председател г-н Алберт Фрик, както и на г-жа Цачева като наш парламентарен председател там през 2016 г.

Искам да подчертая, че Лихтенщайн излезе от “черния списък” на ЕС на държавите с преференциален данъчен режим, благодарение на България. Защото правилото е, че ако десет страни членки регистрират една държава в своя национален “черен списък” като данъчен оазис, то целият ЕС автоматично смята тези държави за такива.Тъй като Лихтенщайн изпълни всички изисквания за отпадане на банковата тайна и за обмен на данъчна информация, нашето правителство извади княжеството от нашия национален “черен сисък”. Така държавите паднаха под 10 и благодарение на това Лихтенщайн излезе от европейския “черен списък”.

- Накъде сега, г-жо Плугчиева? Какво смятате да правите?

- Аз току-що приключих мандата си, следователно съм на разположение на министерството на външните работи. Така че в следващите седмици или месеци ще има яснота с какво точно ще се занимавам и къде мога да бъде полезна за страната си.

- Вие сте деен човек, не ми се вярва просто така да стоите.

- Аз бях три пъти депутат в парламента, преди това бях зам.-министър на земеделието, водила съм преговорите за присъединяване към ЕС. В Германия бях посланик по времето, когато трябваше да се ратифицира от страните членки договорът ни за присъединяване към ЕС. Това беше ключова битка, защото там не всички политически партии бяха във възторг от присъединяването на България. След това и като зам. министър-председател по еврофондовете пак трябваше да водя битки за парите и имиджа на страната ни.

Където и да съм била, както виждате, когато човек иска, винаги може да бъде полезен и да служи на страната си.

CV

l Завършила е немска гимназия и Висшия лесотехнически институт

l Била е депутат от БСП в три парламента

l Бивш вицепремиер в правителството на Сергей Станишев

l Води преговорите за присъединяване на България към ЕС в областта на земеделието

l В продължение на два мандата е посланик в Германия и един мандат в Швейцария и Лихтенщайн