l Автомобилната промишленост е увеличила експорта си 11 пъти през последното десетилетие

l Индустрията ни се е усложнила - с по-дълги вериги на добавена стойност

Няколко извода могат да се направят от едновременното активизиране на вноса и износа през първото полугодие на годината, което се вижда от данните на НСИ.

Първо, България явно все повече се интегрира в глобалната икономика и в частност - все повече в европейската.

Второ, по-голяма част от вноса е движен от износа. Това означава, че у нас се внасят все повече суровини и материали, преработват се, а от тях се произвежда продукция, която се изнася. Процесът е характерен за отворени икономики и за по-сложна верига на добавената стойност.

Явно постепенно индустрията ни се е усложнила - с по-дълги вериги на добавена стойност, повече преработка, с повече разнообразие и сложност на продуктите. Икономика, в която по-малка роля играят ефектите от енергия и суровини. Това е

добър знак в

дългосрочен

план,

ще имаме по-стабилна икономика.

Трето, голяма част от износа е на продукти, чиито цени нямат пряка връзка с международната конюнктура.

Струва си да се наблюдава

засилването на

еврото спрямо

долара

в последните месеци. Това прави нашата продукция относително по-скъпа на пазарите извън ЕС - най-вече в Китай и в Азия като цяло. В предстоящите месеци ще стане ясно дали скъпото евро би направило част от продукцията малко по-неконкуретнтоспособна.

Като цяло тенденция за последните 10 г. е все по-голям дял в износа да имат продуктите на преработващата индустрия: готовата продукция, компоненти за машини, автомобили, електрически съоръжения, апарати, части за автомобилната индустрия.

Разбира се, има и износ на суровини, например преработена мед, която е основният ни износ за Китай.

Автомобилната промишленост у нас е увеличила износа си около 11 пъти през последното десетилетие. На практика от несъществуващ бранш тя вече е в топ 10 на износа на България.

Поради това, че все още сме бедна страна, значителен дял в износа ни имат различни селскостопански продукти - най-вече зърнени храни, маслодайни растения, както и суровини като мед и цветни метали и други метални изделия. Но в динамика делът на този вид продукти намалява през последното десетилетие в България.

Проблемът е, че все повече не достигат хора. И най-голямото предизвикателство, пред което ще се изправим, е, че все повече трябва да се правят инвестиции в експортно ориентирани предприятия, които по-малко разчитат на нискоквалифициран труд и повече на технология и знание. Защото

евтиният труд започва

да свършва

И вече не е толкова евтин - видно от данните има 10% растеж на заплатите в индустрията за една година. И тази тенденция вероятно ще продължи в следващите няколко години. Имаме бариера на експортно ориентираните бизнеси по тази линия. Очевидно трябват нови инвестиции в производства, които зависят относително по-малко от труда.

НСИ отчита и растеж на вноса. Това със сигурност е знак, че потреблението се възражда. Но най-важният индикатор, който следим, е, че в България през последните 12 месеца имаме рекорден внос на машини и оборудване. Защото това са инвестиционни стоки, техника, която ще бъде разполагана у нас и ще произвежда. Тъкмо този вид внос надминава пика, който постигнахме през 2008 г., и аз лично разчитам в него позитивен знак за следващите 3 до 5 г. за българската икономика.

Ако обобщим - продължаващият растеж на износа е осребряване на дивидента “членство в общия пазар”.

Такъв растеж отнема време. Нека не забравяме, че понякога дългосрочните стратегически решения не дават резултат веднага. Всички мерки за съживяване на икономиката (в частност и на образованието сега) ще усетим чак след 15 г. Скоковете в икономиката отнемат време. Това е!