Дебати ще решат дали да има градове мотори в новите региони

Обявените в края на миналата седмица от регионалния министър Николай Нанков три варианта за нови региони за развитие, които да влязат в сила от 2020 г., очаквано разбуниха духовете в цялата страна. Това показа проверка на “24 часа”.

Общинският съвет в Русе още на 25 януари е приел декларация в подкрепа на

запазването на

града като лидер

на регион

и против евентуална промяна, която да направи Велико Търново такъв.

Документът е бил гласуван единодушно на сесията на общината. Местни депутати зададоха в парламента въпрос на министър Нанков, от чийто отговор стана ясно, че се предлагат три варианта за ново делене и се предвижда дебат, на който да бъде приет най-удачният.

“Русе е бил винаги безспорен лидер в този регион и не може да се смята, че този статут ще му бъде отнет”, заявиха през уикенда кметът Пламен Стоилов и гостуващите евродепутати Андрей Новаков и Емил Радев, които откриха свой офис. “Не може да бъде отнета ролята на Русе в Северния район, още повече че не е ясно, дали изобщо ще бъде приложена тази стратегия. Нямаме повод за тревога”, казаха тримата.

В сега действащите региони за планиране няма заковани градове, които да са наречени мотори за развитие и да са естествени лидери. Те се сменят на ротационен принцип.

Кметът на Благовеград Атанас Камбитов възропта

против

оставането на

столицата в

Югозападния

регион

за планиране заедно с Благоевград, Кюстендил и Перник. “Ясно е, че развитието на столицата е несравнимо с останалите области. Заради изключително високите показатели на София бяха високи и показателите на целия Югозападен район, а в действителност не е така. Това водеше до намаляване на инвестициите в останалите области”, коментира Камбитов.

Заради високите показатели на Югозападния район за планиране при оценка на проектите фирмите получават по-нисък процент външно финансиране и съответно се изисква от тях много по-висок процент съфинансиране, отколкото за идентична фирма от друг район. В същото време две фирми от района - от София и от Сатовча например, се приемат като равнопоставени и се оценяват по един и същи начин.

Затова Камбитов е твърдо за вариант, при който София-град е отделен район за планиране.

Кметът на Бургас Димитър Николов заяви пред “24 часа”, че единственият вариант, при който Варна и Бургас остават в един регион за планиране, а не както сега в два отделни, е да има добра инфраструктура между тях. “Става въпрос за четирилентов път между двата града”, уточни Николов.

Кметът на Царево Георги Лапчев предупреди, че ако наистина се създаде нов Черноморски регион за планиране, в който влизат Варненска и Бургаска област, ще се възобнови старата вражда между двата града кой е по-важен.

Той каза още, че регионите в България трябва да

имат по-голяма

самостоятелност

за вземане на

решения

“Ако сме като в Германия, протестите срещу втория лифт на Банско трябваше да се организират не на жълтите павета, а в самия Банско”, каза той.

Кметът на Велико Търново Даниел Панов, който е и председател на Националното сдружение на общините в Република България, съобщи, че част от дебатите за новите региони за планиране ще се състоят из цялата страна и населението ще може да си каже думата. Той подчерта, че това изобщо не засяга административно-териториалното деление на страната. Налага се заради намаляващото население, поради което някои региони падат под минимума, определен от Европейската комисия, каза Панов.

Кметовете на Враца и Плевен Калин Каменов и Георг Спартански са решили да изчакат дебата, за да коментират по същество, тъй като засега има само мнение на работна група в МРРБ за новото райониране.

Спартански каза пред “24 часа”, че за него важно е да се привличат инвестиции. “Ако това стане, никой няма да пита с коя област сме в един регион”, каза той. Каменов обърна внимание върху това, че предстои дебат и никой още не е предрешил кой вариант ще се приеме.

Кметът на Ловеч Корнелия Маринова заяви, че трябва да има

подробен анализ

на сегашните

региони,

за да се вземе най-правилното решение. “Става дума за анализ на нива на трудова активност, пазар на труда, икономика, обхват и качество на образование, здравеопазване, инфраструктура, въобще цялата структура на обществения живот”, каза тя. “До момента имахме един модел, който не работеше и не бе в услуга на хората, а само на европейската статистика. Ако и бъдещият не действа, с него ще се случи същото. Нищо няма да се промени при механично присъединяване на бедния Северозапад към София. Трябва да се направят и следващите стъпки”, смята кметът на Пловдив Иван Тотев.

Според него за Пловдив най-удачен вариант е

Тракийско-

Родопският

район

Предвижда се в него освен Пловдив да влязат и Пазарджик, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян.

“Тракия и Родопите са свързани както исторически, така и икономически. Стара Загора има място в този район, защото профилът ѝ е по-близък до този на Пловдив, отколкото на Бургас. Смолян също трябва да присъства, тъй като пътната ни връзка с него е много важна”, обясни кметът на втория по големина български град.

Предложенията за три различни варианта според кмета на Габрово Таня Христова са

доста

ограничителни

и тя не вижда най-добрия вариант за Габрово. “Може би той се съдържа в четвърти вариант, който да включва четири района, като обаче тук не се предлага категорично правилното извеждане на София като отделен район. Всички обективни индикатори показват, че където и да сложим София, тя изкривява ситуацията”, каза Христова. Според нея на дебатите трябва да се обсъди и истинска финансова децентрализация, която обосновава даденостите и възможностите за развитие на съответните райони.

Новите варианти в сила от 2020 г.

Причината за създаване на нови региони за планиране е следващият програмен период след 2020 г. и възможностите за реализиране на проекти с европари в районите.

Регионите за планиране са създадени през 2000 г. и влизат в сила от 2004 г. През 2007-а границите на някои от тях са променени поради изискване от Евростат за териториалните единици в рамките на Европейския съюз, според които в един регион трябва да живеят минимум 800 000 и максимум 3 милиона жители. Оттогава обаче Северозападният регион, който обхваща Врачанска, Монтанска, Видинска и Плевенска област, е паднал под минимума. Натам върви и Северният централен район, който обхваща Русе, Велико Търново, Габрово, Силистра и Разград.

Първият от новите варианти, описани от “24 часа” в съботния му брой, заличава Северния централен район и неговите области се разделят между Североизточния и Северозападния район. Според втория вариант държавата е разделена на 4 района за планиране.

Последният, трети вариант на прекрояване, предвижда пак 6 района като сега, но преформатирани. Акцентът при него е огромният район на Западна България от Видин до Петрич, който включва областите София, Благоевград, Кюстендил, Перник, Видин, Монтана и Враца.