Задлъжняваме по-често за битови сметки и от бързи кредити и по-малко към банки и телекоми
1 милион и 940 хиляди длъжници, т.е. почти един на всеки трима българи, вече са предадени на събирачи на дългове, или т.нар. колектори, които събират просрочени кредити и неплатени сметки.
Това показват последните данни на колекторските агенции за 2017 г.
От 2016 до 2017 г. броят на длъжниците, прехвърлени към тях
почти се е
удвоил - от
1 до 1,94 млн.
Експерти обясняват резкия скок с три причини - икономическото оживление, ръста на доходите и ръста на кредитирането.
Увеличеното потребление, по-високата платежоспособност и по-лесното отпускане на парични и стокови кредити променят преценката на хората за бъдещата им платежоспособност и така много по-често в сравнение с преди две години те поемат дългове, които не могат да платят.
От бранша добавят и че т.нар. първични кредитори, каквито са банки, фирми за бързи кредити и търговски дружества, вече много по-рано търсят услугите на колекторски агенции.
В момента, просрочието, заради което един
дълг се дава
на събирачите,
е 2-3 месеца,
за разлика отпреди две години, когато това време бе 6 месеца и дори повече.
Средната сума, с която задлъжняват домакинствата обаче намалява - от 1104 лв. за 2016 г. до 728 лв. за 2017 г. Търсената сума обаче расте с всеки месец забавяне, тъй като върху нея продължават да се трупат лихви. Намаляването на размера на неплатените дългове се случва за първи път от три години насам, сочи статистиката на колекторските агенции.
Според експерти причината за това е, че обемът на продадени вземания от доставчици на вода, ток, парно расте. Дълговете, продадени от компаниите за
различни услуги,
вече са 22%
от портфейла
на колекторските фирми.
С 20% е скочил делът на вземанията на фирмите за бързи кредити, които са предали вземанията си на колекторите. Като правило средният размер на този тип задължения е по-нисък и това обяснява свиването на размера на вземанията.
Дълговете към банки, прехвърлени към колекторски агенции, които обикновено вдигат и размера на несъбраните вземания, е намалял с близо 10% през 2017 г.
Ако през 2016 г. банковите продукти са заемали 53% от портфейла на дълговите агенции, през 2017 г. този дял е спаднал до 44%.
Ако се съди по данните на агенциите българите вече по-редовно
плащат дълга
си към
мобилните
оператори
Сумите, които телекомуникационните компании са предали на събирачите на дългове през 2016 г., са били 17% от общия им размер, докато през 2017 г. този дял вече е малко под 6%.
Точно в обратната посока вървят просрочията и неплатените вноски към застрахователи - от 1% през 2016 г. до 6% през 2017 г.
Средностатистическият длъжник също се променя, отчитат компаниите. Той става все по-млад- вече под 30 годишен, несемеен, като правило добре образован и най-често работещ на трудов договор. Почти половината от имат стокови заеми, а едва един на всеки пет души има спестявания, макар и минимални.
От над
1 млрд.лв.
изкупени дългове
150 млн.лв.
са опростени
на длъжниците от колекторските фирми за последните пет години.
По данни на Асоциацията на колекторските агенции в България през последните пет години са изкупили дългове, зад които стоят 854 312 случая. Над 100 хиляди от тях са били решени извънсъдебно.
Който иска да събира банкови вземания, с регистрация в БНБ
Фирмите, които имат право да поемат събирането на дългове към банки и други финансови институции, са регистрирани в БНБ. Изискванията към тях, записани в Закона за кредитните институции, са да имат регистрация на дружеството си в България, както и собствен капитал минимум 250 хил. лв. Разписани са и изискванията към собствениците, управителите и притежателите на акции в такива компании. Те задължително трябва да имат висше образование, минимум пет години опит в съответната сфера, чисто съдебно минало, както и чисто кредитно досие.
Близо 1/3 от по-малките компании на пазара обаче, които събират предимно битови сметки, не са длъжни да се регистрират никъде. За тях няма законови регламентации и на практика никой не контролира дейността им.
Всички компании от бранша конкурират дейността на частните съдебни изпълнители и поради това най-честите атаки идват от тази институция.
Повечето колекторски агенции, които са членове на Асоциацията на колекторите, спазват етичен кодекс, който е приет от асоциацията. Те имат застраховки срещу професионални рискове и задължително са регистрирани като администратори на лични данни, тъй като работят с такива. Задължение на колекторите е да пазят поверителност на информацията както за клиенти, така и за длъжници. Членовете на асоциацията са специализирани в различни сфери и имат чиста кредитна история.
Всяка от компаниите е длъжна да дава предимство при уреждането на дълга по извънсъдебен ред, както и да изпълнят всички разумни искания за договори и сметки, вкл. отсрочване и разсрочване на стари дългове. Забранено им е обаче да съветват длъжници, тъй като това би било конфрликт на интереси.
Те могат да поемат дългове само с ясни договори, които потвърждават вида на предлаганите услуги и съответните цени, за да може да се проследи формирането на дълга. Задължени са да не използват силови и неморални методи и да не упражняват прекомерен натиск върху длъжници. Те трябва внимателно и дискретно да се свързват с длъжниците и задължително да се представят, както и да представят компанията, която им е продала дълга. На събирачите на дългове е забранено да събират допълнителни такси и разходи. Длъжни са да си сътрудничат с официални представители на длъжниците, включително съветници и адвокати, както и потребителски организации.
Комитет писа до Брюксел, иска отделен закон за тях и правила за работата им
Неправителствената организация “Комитет за защита на потребителите” сигнализира Европейската комисия за липсата на законово регламентиране на дейността на колекторските фирми в България.
В официално свое писмо комитетът информира еврокомисаря по правосъдие, потребители и равенство на половете Вера Йоурова, че в България няма закон, който да регулира дейността на всички колекторски компании.
Според комитета това е бизнес ниша за милиарди. Тенденцията била всяка година да се удвоява размерът на изкупените дългове спрямо предходната година.
От организацията се притесняват, че така се погазват правата на обикновените граждани - потребители, защото те представляват повече от половината от дълговете към колекторските фирми.
В писмото пише, че има случаи, в които фирмите нерегламентирано търсят длъжниците по 24 часа в денонощието, свързват се с техни роднини и ги заплашват.
От комитета изтъкват, че не съществува и специализиран ред за оспорване или обжалване на действията на колекторските компании, а се прилага общият.
В писмото си комитетът за защита на потребителите изрежда няколко точки, по които няма основно разписани законови правила и те настоява да се организира законова рамка за това:
- Колекторските фирми да подлежат на лицензионен режим;
- Психологичната, социалната и образователната пригодност на служителите на колекторските компании;
- Задължителна застраховка срещу допускане на грешки;
- Коя институция да наблюдава, контролира и регулира сектора;
- Да се определи броят на телефонните разговори и срещите в рамките на работната седмица
- Да се фиксира времето за общуване: делнични дни от- до, празнични дни от- до;
- Да има изисквания за съдебното минало на сътрудниците на колекторските фирми и техните ръководства;
- Да се спази балансът, който еднакво да защитава интереса както на кредиторите така и на длъжниците;
- Да се даде възможност първо на длъжника да си изкупи дълга и едва след това да бъде предложен на колекторските фирми;
- Да се подобрят заповедното производство и изпълнителният процес, където са същинските проблеми;
- Да се намери работещо решение за междуфирмената задлъжнялост.
6 °
22 °
