Председателят на Съюза на птицевъдите в България: У нас все повече успява да се наложи отглеждането на пекински патици

-На какви цени ще купуваме яйца за Великден, г-н Белоречков? Ще има ли традиционното поскъпване заради голямото търсене?

- Трудно ми е да прогнозирам цената. Ако има търсенеголямо търсене, ще се появи дефицит. В такъв случай има две решения - да се внесат яйца от друга страна, обикновено от Полша или Румъния, другият е да се качи цената.

Ако и на външните пазари има недостиг, цените ще се качат, а конкуренцията между веригите ще бъде доста сериозна, защото ще се мъчат да привлекат производители. За да се случи това, трябва да им дадат атрактивна цена. Покрай фипронила и грипа в Европа се появи голяма дупка на пазара на яйца и този дефицит още не е запълнен.

- Да очакваме ли нови върхове в цената?

- Надали, но предполагам, че ще се стигне до нивата от последното качване на цените. Не вярвам да е повече от това, защото цените са пределни от гледна точка на възможностите на хората.

Независимо че е празник, обикновено за семейство се купуват около 30 яйца. Това означава близо 30 милиона яйца за празниците.

- Около 40-50 стотинки стигна цената на едро...

- В малките

магазинчета

може и над 50 ст.

И те ще търсят яйца, не само веригите. У нас няма единна цена. Такава е имало по времето на социализма.

- Според данните на комисията по стоковите борси цената е доста колеблива в последните седмици. Каква е причината?

- При яйцата има сезонно движение на цените. Търсенето се увеличава, когато например има много туристи или по празници като Великден. В тези моменти търговци качват умишлено цената, за да могат да привлекат наши производители. Конкуренцията при яйцата е много голяма, имаме 137 фирми. Поради това не може да има договаряне помежду им.

Цените в други сезони са или под себестойността, или едва я крепят. Ако производителите продават в чужбина и на едро, имат полза, защото тогава разходите за опаковка са по-малки. Но в основата е търсенето и предлагането.

В някои страни ползват течни яйца, те могат продължително време да се консумират. Тук сме ограничени - можем да купуваме яйца с черупка, а те могат да се съхраняват не повече от 28 дни. Такива са изискванията на ЕС. Всеки, който произвежда или търгува, има едно наум, че този срок може да изтече и тези яйца трябва да бъдат унищожени. Тогава бързо се сваля цената, за да може да се пласират яйцата.

- Каква е ситуацията на пазара на птиче месо?

- Нещата там стоят малко по-консервативно, движението е 2-3% нагоре или надолу. Последните цени за замразено месо не показват тенденция, която да е толкова страшна.

За Великден цените ще бъдат леко завишени. Има и други видове месо за празника като агнешкото.

Пилешкото е за хора

с по-ниски доходи

Не очаквам цените да се променят рязко.

В момента на пазара в България и Европа има известно свръхпроизводство - 5-7%. Това значи, че износът може да е по-голям за трети страни. Ние имаме доста по-голямо производство, отколкото консумираме. Изключение правят дробчета, крилца и прат за колбаси.

България е туристическа държава и в заведенията, където се консумира бира, се ползват много крилца и дробчета. Част от тях може да се произведат от кокошки за месо. Това е едно от слабите места в бранша - търсенето на кокоше месо е ниско и може да се увеличи, ако има преработка на месо, тъй като кокошките имат повече кости, отколкото пилето бройлер.

Трябва с машини да се обезкости и да се получи прат, който е необходим за колбасите. Въпреки че някои от тези кланици, които би трябвало да обработват месото, или имат други интереси, или нямат необходимите машини и това е един сериозен проблем за България.

- Какви други интереси?

- Птицекланиците имат интерес да произвеждат месо, което веднага да реализират. Тези, които имат собствени производствени бази, го правят.

Но има кланици с малко или с никакво производство на живи птици. С течение на годините те започнаха да отпадат от пазара. Повечето от тях са пред закриване. Независимо че птиците се обработват по съвременните методи, когато нямат производство и ниша, ясно е, че няма дълго да преживеят.

Не така стои въпросът с кланиците при патиците. При мюларите например

има собствено

производство и така

се поддържа

високо качество,

излиза се и на международните пазари.

През последните години се появяват патици от така наречения бройлерен тип, пекински патици. Те са също добри, колкото и бройлерите, по качество на месото. Тези патици имат по-малко мазнина и са по-приемливи като диетични, отколкото мюларите, които имат повече мазнина, а месото е по-тежко.

Повече от година има пекински патици на пазара и производството се увеличава, дори

повече се изнася,

отколкото се пуска

на вътрешния пазар

Навиците на българина са свързани в определена степен с това, че патицитие, гъските и пуйките трябва да се ядат, когато има кисело зеле. Тоест са за сезонна консумация.

В България навлезе американска фирма, която има традиции и опит, очаква се да пробие с качество и цена.

- Нов играч на пазара няма ли да създаде притеснение у българските производители?

- Не. От нищо нямаме притеснения, защото американците работят по българското законодателство. Всеки, който го прави, е равнопоставен. В България има холандска компания, едно от най-големите предприятия за производство на бройлери в България е българо-немско.

В яйценосното производство също има холандска фирма, както и катарска. Това води до разнообразие, менюто на хората не може да бъде свързано само с един вид птиче месо.

Ако навлезе и при хотелските вериги, ще има добро развитие. Голяма част от консуматорите там са чужденци, които са свикнали с патешкото. Това е ниша, която ще се развива в следващите години.

- Какви са останалите проблеми пред птицевъдите?

- Друг сериозен проблем това са екарисажите, тъй като са само два, а на разстояние от единия край на България до другия да се возят трупове е опасно. Възможно е да има проблем с разнасянето на зарази, колкото и да е херметизиран един транспорт.

- Има ли опасност от нова вълна на птичия грип?

- Винаги има такава опасност. Българската агенция за безопасност на храните гледа сериозно на този въпрос. Ние също следим, направихме големи изменения в наредбата за опазване на птицевъдните обекти. Има неща, които човек не може никога да предвиди -

не знаем кога

на сградата ще

кацне дива птица

Особено прелетните правят винаги бели. Те търсят храна или съчувствие от други птици, чуват “гласове”, опират се до някой птичарник с открито оглеждане. И при птиците има приятелски чувства, като видят, че са безобидни, а не хищници, ходят и се хранят заедно и пият вода. Така може въпреки мерките, които вземаме, да се стигне до зараза. Ако погледнем процентно на засегнатите в Европа и света, ние сме сред най-незасегнатите, въпреки че през нас минават 2-3 пъти в годината прелетни птици.

Много по-засегнати са Франция, Холандия, Австрия, Германия. Тези страни хвърлят много големи средства за безопасност на фермите. Ние сме или към края или поне в златната среда на тези, които са засегнати от птичия грип.