Резките
колебания
били заради
излишък
и ниско
потребление
Истинско рали се разиграва в последните десетина дни с цената на тока на енергийната борса. Средната стойност от 61 лв. за мегаватчас пада на 14,80, за да се вдигне вчера до 78 лв.
Минималната стойност е отчетена на 18 март, като това е най-ниската средна цена, откакто на 5 януари 2016 г. борсата отвори. На въпросната дата в отделни часове е имало и по-ниски и дори отрицателни цени.
Предния ден - на 17 март, цената на тази платформа е 24,96 лв. за мегаватчас. А само преди няколко месеца на борсата имаше изключително високи цени - на 9 ноември например средната бе стигнала 137 лв. По дългосрочните договори имаше и 120 лв. за мегаватчас. Това накара бизнеса тогава да твърди, че има спекулативно надуване на цени и дори се стигна до заплахи от стачки.
Според енергийни експерти има няколко фактора, които са свалили цената на тока през последните седмици.
Силно влияние оказвал регионалният пазар, където котировките са ниски. Българската борса е свързана както с регионалните, така и с европейските, а там цените бяха ниски, казва Мартин Георгиев, председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България. Това се съчетава и с излишък на електроенергия у нас и ниско потребление, допълва той.
Според изпълнителния директор на БЕХ Петьо Иванов в отделни часове в неделя в Германия и в Чехия е имало отрицателни цени, в Германия до минус 20-30 евро за мегаватчас. Производителите на зелен ток са предпочитали да продадат електроенергията на загуба, но да приберат премиите за производство.
Друг фактор, който влияе върху цените, е излишъкът от енергия. Заради топенето на снега и многото вода в язовирите
вецовете работят
на максимална
мощност, за да
няма наводнения
Към това се добавя и електроенергията от вятър и слънце, като мощностите са 1000 мегавата, казва Пламен Герджиков, шеф на Централното диспечерско управление.
В такъв случай спират тецовете “Бобов дол”, “Ей И Ес ТЕЦ Марица-изток 1” и “КонтурГлобал ТЕЦ Марица-изток 3”. За двете американски централи спирането не е такъв голям проблем, тъй като по договор те получават пари и за разполагаемост, тоест и в случаите, когато не работят. Изпълнителният директор на борсата Константин Константинов твърди, че спадът на цените не е нещо необичайно, дори е
нормално при
ниска консумация
и свръх-
производство
Освен това пазарите на ток са свързани и няма как да не влияят на българския. Когато цените на борсата вървят нагоре, недоволни са индустриалните купувачи и търговците, а когато падат, недоволстват производителите, обясни шефът на борсата.
След промените в закон и повечето количества на пазара
Експерти свързват спада в котировките и с промените в закона от декември, които задължиха всички с централи над 5 мегавата - без тези с преференциални цени, да търгуват тока си на борсата. Въпреки че според търговци това задължение е като да продаваш домати само в една голяма верига магазини, самите те не свързват поевтиняването с това ограничение.
Дори напротив - през януари спрямо декември на борсите в Унгария и Румъния токът е поевтинял с 10%, докато на нашата - с 2%.
Промяната в закона бе направена, защото имаше съмнения за манипулации на пазара след поскъпване на цените по двустранни договори. Дотогава производителите, които продават ток дългосрочно, имаха свои платформи и търгуваха и през тях, но сега електроенергията им е на борсата.
Шефът на БЕХ Петьо Иванов твърди, че
промяната не
засяга толкова
платформата
“ден напред”
на борсата,
а най-вече двустранните договори, поради което отражението не било голямо.
През април се очаква в действие да влезе и платформата за търговия в рамките на деня. На нея ще се купува и продава ток, който може да е заявен в рамките на 60 минути, а пакетите ще са по 100 киловатчаса. Този сегмент е добър за ВЕИ централите, тъй като тяхното производство е неравномерно. А този сегмент ще осигурява ток за клиенти, които в най-краткосрочен план трябва да си набавят енергия или пък да продадат излишък.
Търговци пък прогнозират, че на българската борса ще има сривове и скокове в цената на електроенергията, докато не се либерализира напълно пазарът. Ако на него отидат и битовите потребители, това щяло до доведе до стабилност и по-голяма прогнозируемост на цените.
Може да се стигне и до
отрицателни стойности
До отрицателни цени на тока може да се стигне след промените в Закона за енергетиката, които в момента се обсъждат. Те ще въведат договорите за разлика за производителите с преференциални цени, без американските централи.
Предвижда се токът на топлофикациите, заводските централи и от ВЕИ да се продава на борсата, а разликата, която се получава от цените по договори, ще се плаща като премия от фонд “Сигурност на електроенергийната система”.
Експерти казват, че дори тецове предпочитат да продават на моменти на отрицателни цени, отколкото да спират блокове и да ги пускат наново, защото разходите са по-големи.
Точно заради тази опасност за нулеви и отрицателни цени доведе до идея да се въведе праг на минималната цена на пазара, но заради еврозаконодателството тя отпадна.
Със затопляне на времето през пролетта ще има и излишък от енергия заради работата на вецовете и соларните паркове. А потреблението още няма да се е вдигнало, тъй като не е започнал активният летен туристически сезон и не са включени климатиците.
Този излишък ще доведе до спад на цените, което ще се отрази основно на тецовете и АЕЦ “Козлодуй”. Основният проблем и при атомната централа, тъй като тя няма как да спира и пуска блокове при излишък на ток. АЕЦ “Козлодуй” има ангажимент и да осигурява ток за борсата. Това е единствената в света ядрена централа, която продава ток на такава платформа и това е световен принос, казва Жаклен Коен, председател на борда на директорите на АЕЦ “Козлодуй”
Преседателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев обаче твърди, че промените задължават и електроразпределителните дружества да купуват тока, с който покриват технологичните загуби, от борсата. Ставало въпроса за 4 млн. мегаватчаса и с тях ще се уравновеси търсенето и предлагането.
“Булгаргаз” ще съди КЕВР
заради малко поскъпване
“Булгаргаз” обмисля да съди Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), тъй като дружеството е недоволно от твърде малкото според него поскъпване на природния газ, предвидено за 1 април. Това заяви ръководителят на дирекция “Лицензионна дейност” в компанията Иван Иванов след бурно открито заседание на регулаторната комисия.
Преди около месец газовата компания поиска от 1 април цената на синьото гориво да се вдигне с 4,85% до 369,99 лв. за 1000 кубика. По-късно КЕВР коригира увеличението на 2,6%, защото откри надвзет приход от 5,5 млн. лв. през минали тримесечия.
По време на заседанието в понеделник стана ясно, че има и спорове между “Булгаргаз” и КЕВР как да се изчислява калоричността на горивото. Компанията се чувства засегната и от това, че не ѝ признават разходи от 3 млн. лв. за покупка на газ през четвъртото тримесечие на 2017 г.
“Ако не си преразгледат решението, няма да имаме пари да купим газ за хранилището в Чирен”, каза Иванов.
Според КЕВР обаче “Булгаргаз” е надвзела дори 18 млн. лв. м.г. и като се коригира с 5 млн., остават още 13 млн. лв. И при двата вариант - с 4,85% и с 2,6%, няма да се стигне до повишение на цените на топлоенергията от 1 април, каза председателят на КЕВР Иван Иванов.
