Българи берат ягоди в Испания, в Германия са пощаджии
2133 заминали за година, 3275 доведени отвън
България изнася камериерки, зидари и селскостопански работници в чужбина, докато бизнесът изпитва остър глад за работна ръка и за същите позиции внася арменци, украинци и молдовци.
През миналата година с официалното посредничество на държавата зад граница сме изнесли нискоквалифицирани работници за хотелиерството, ресторантьорството и селското стопанство.
Общо 2133 българи са започнали работа зад граница по линия на европейската мрежа за заетост ЕURES, чийто член е Агенцията по заетостта през 2017 г.
Тенденциите показват, че в Испания са назначавали българи, за да берат ягоди. Обирането на малините и други меки плодове била водещата работа на българите в Португалия. Дания също е търсела предимно селскостопански работници. Готвач е водещата професия за Великобритания. 18% от българите на Острова всъщност са заети в една от
най-добре
платените
области -
финансовата
индустрия и
банковия сектор,
сочи доклад на статистическия институт на Великобритания. Той показва, че в началото на 2014 година на Острова са живели 230 хил. българи и румънци. Към края на 2016 година броят им вече е 413 хил. 79% от тях са граждани на Румъния.
Пощальони и разносвачи на пратки са водещите позиции в Германия. Там обаче са заминали и кадри за хотелиерството и ресторантьорството. На летни бригади студентите ни са назначавани във вериги за бързо хранене, почистване на офиси, селско стопанство, пощальони. По данни на КНСБ
над 300 хил.
българи живеят
в Германия,
като само през миналата година са получени 2000 жалби от некоректни работодатели. Към юли миналата година 30,4 на сто от българските граждани в Германия са получавали социални помощи.
Основна задача на ЕURES мрежата информиране, консултиране и предлагане на посреднически услуги на заинтересованите лица за условията на живот и труд в страните – членки на ЕС. От тази възможност са се възползвали 67 249, обясниха от Агенцията по заетостта. Общо 717 работодатели са проявили интерес към програмата.
През 2017 г. на сайта са публикувани 648 оферти зa 8164 работни места.
Българите, владеещи чужди езици, и ІIT специалисти са останали у нас, но работят за чужди работодатели в колцентрове, показва още анализът на АЗ.
По спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Израел сме изнесли 145 строителни работници – кофражисти, арматуристи, фаянсаджии и мазачи.
В същото време работодателите у нас изпитват остра нужда именно от такива кадри.
Всяка година у нас се пенсионират по около 100 хиляди души, докато през 2017 г. само 54 346 младежи са завършили средно образование. 45% от фирмите планират да назначат нови работници, а 29% посочват че има такава вероятност. Според данните, изнесени от Комисията по труда, социалната и демографската политика на Народното събрание, на мястото на всеки 100 души, напуснали пазара на труда, идват едва 63 нови работници. Според асоциацията на работо-мадателите в България в момента у нас безработните не представляват някакъв резерв на пазара на труда, като повечето от тях са без квалификация. Самата безработица е вече под 6%.
Според бизнеса
не достигат хора
с всякаква
квалификация
и за всички икономически дейности, от пастири, камериерки и берачи на плодове и зеленчуци през заварчици, стругари, медицински сестри и шофьори до машинни и електроинженери и IT специалисти.
Разчитат на чужди фирми да върнат българите, навиват се по 30 души на година
Затова държавата предприе редица мерки за облекчаване на вноса на ръботна ръка от трети страни. Общо 3275 чужденци от трети държави са дошли като сезонни работници за хотелите и селското стопанство у нас през миналата година. От тях 2711 са украинци, 137 са граждани на Молдова, като следват руснаци, турци и арменци. Внесли сме си и 3-ма индийци и двама тайландци.
Сини карти пък са получили 155 чужди висококвалифицирани работници. Преобладават руснаци, индийци, китайци и македонци, които са дошли като IT специалисти, инженери и мениджъри.
На чужди фирми, които откриват клонове у нас, разчита основно държавата, за да върне българите, отишли да учат и работят навън. Всяка година се организират кариерни форуми, като резултатът е, че 30-ина души годишно се връщат в страната.
Целта на събитията е българите, които учат или работят в чужбина, да се информират за предложения за работа на чужди компании у нас. На тях се канят местни компании, които имат бизнес в България. Освен това там има шефове и на световни комуникационни и IT компании. Българските фирми също могат да участват, за да намерят квалифицирана работна ръка.
Първият за тази година кариерен форум беше в Австрия. Посетиха го над 150 българи. Само преди дни се организира подобен форум и в Лондон. Над 250 специалисти от разнообразни сфери – икономисти, HR експерти, бизнес консултанти, физици, юристи, инженери и т.н. бяха там.
След малко повече от месец Българският кариерен форум ще се проведе и в Германия. Датата е 21 април, а мястото - Българският културен институт в Берлин. По данни на организаторите в германската столица и прилежащата ѝ провинция Бранденбург живеят над 33 000 българи, близо 2000 от които са студенти. Подобна е статистиката и в Лондон.
През годините събитията под щампата на Българския кариерен форум в Лондон, Единбург и Франкфурт са били посещавани от над 2000 студенти и млади професионалисти. В кампанията са участвали и над 100 работодатели, базирани у нас. Според статистиката, форумът помага ежегодно на минимум 30 души да започнат работа или стаж обратно в страната.
Продавачи и счетоводители ще са най-търсени тази година у нас
Продавачи, счетоводители и техници ще са най-търсените кадри у нас до август. Това показват междинните резултати от изследването за потребностите на трудовия пазар на Агенцията по заетостта.
Традиционно ще се търсят и монтьори, заварчици, строители, готвачи и сервитьори. Почти половината от работодателите искат от подчинените си да са отговорни и да работят добре в екип. Бизнесът иска хора с езици и добри компютърни умения. 60% от фирмите заявиха, че през следващите 6 месеца ще имат нужда от нов персонал.
Потребности от специалисти с висше образование са заявени предимно в направленията икономика, администрация и управление, машинно инженерство, информатика и комуникации, електроинженерство и автоматика. Най-търсените специалисти пък със средно образование са в областите стопанско управление, администрация, производство, строителство и преработка. Кадри със средно образование търсят в областта на хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга, заявиха 11% от участвалите работодатели, а с висше в областта на туризма – 140 работодатели (4%).
Проучването за нуждите на работодателите по региони се прави два пъти годишно с анкети до фирмите. Идеята е, че ако работодателите в София имат нужда от инженери, бюрото по труда ще обучава приоритетно хора за тази професия.
9 °
16 °
