“Веолия” въвежда най-прогресивните решения в областта на кръговата икономика, казва директорът на отдел "Стратегически проекти" на "Веолия" Волдемар Д'Амбриер

- Господин Д'Амбриер, вие сте част от отдела за развитие, иновации и пазари в групата “Веолия”, кажете кои са хитовите иновации в момента?

- Както вероятно знаете, “Веолия” присъства на пазарите на вода, на енергийния пазар и в областта на управление на отпадъците. В Париж имаме специален отдел, който е посветен на иновациите в областта на това, което наричаме “Кръгова икономика”.

Имаме много иновации в рециклирането, новите технологии за

сортиране на

отпадъците,

подлежащи на

рециклиране

Въвеждаме и по-голяма автоматизация в сортирането.

- Какви отпадъци, те са най-различни видове?

- Имам предвид всички видове отпадъци. Работим с пластмаса, с излязло от употреба електронно оборудване, с битови отпадъци, метал, а също и с опасни отпадъци.

В тези дейности работим така, че да сме сигурни, че управляваме процесите по най-безопасния начин и че природата се възстановява.

- Сигурно познавате последния проект за директива на ЕС за забрана на пластмасовите изделия за еднократна употреба. Какво мислите за нея?

- Европейската комисия осъществява сериозна регулация в Европеския съюз за начина, по който да управляваме отпадъците от пластмаса. Преди няколко години бе въведена такава директива, ограничаваща употребата на пластмасови торбички.

Но въпросът не е само в забраните, защото

невинаги те са

достатъчно

ефективни

Сегашната ситуация в световен мащаб изисква все повече да рециклираме тези отпадъци, т.е. непрекъснато да увеличаваме рециклирането на пластмасите.

Рециклирането е важно за природата, но то е от полза и за обществото. Пластмасата сама по себе си е практична, защото за производството ѝ се употребява по-малко гориво и други ресурси, отколкото за аналогични други продукти и тя генерира по-малко отпадъци като обем отколкото много други сравними материали.

Проблемът с пластмасата е по-скоро в края на жизнения ѝ цикъл, с това какво правим с нея, след като е била употребена. И върху това работим.

- Как точно? Пластмасата според мен има вечен живот.

- Да, точно в това е проблемът – тя е издръжлива. Именно затова трябва да се рециклира и да се употребява повторно. А за да става това по-лесно, трябва да се събира разделно.

Правени са например много експерименти и тестове за използването на

биоразградима

пластмаса

Но към момента нейната употреба все още не може да се индустриализира добре, т.е. да се приспособи за производство на абсолютно същите изделия при сравнима цена.

Затова ние вярваме повече в рециклираната отколкото в биоразградимата пластмаса.

-Т.е. тя все още е много скъпа?

-Да, има проблем с цената. Ако някой регулаторен орган изведнъж задължи всички производители да заменят едната пластмаса с друга, те тутакси ще прехвърлят разходите върху крайните потребители, а това не е много приятно.

- С кои видове пластмасови отпадъци все още не можем да се справим в ежедневието си и създават най-голям риск от замърсяване?

- Тези, които се използват най-много – например бутилките за безалкохолни и за минерална вода. Проблемът е по-скоро с организацията за събиране и оползотворяване на тези опаковки.

Очевидно има инициатива от страна на ЕК да се създадат подходящи мерки за събиране на отпадъците, за да може да се рециклират.

Ако организираме по-добре обработката на пластмасата в края на жизнения ѝ цикъл, тя няма по никакъв начин да навреди на околната среда.

Няма да попадне

в световния

океан

Сега тя създава огромни проблеми на околната среда именно във водите. В момента се е събрало толкова голямо количество пластмаса, че ако продължаваме със същите темпове, през 2050 година в океаните ще има повече пластмаса, отколкото риба.

Дори сега обемът на пластмасата, която плува в световните води е с размерите на една Австралия.

- Да, но пластмасата няма крака. Как е стигнала до морето?

- Прав сте, но вие живеете в Европа. В някои части на света, в Югоизточна Азия например, има много нерегламентирани депа, които са открити и отпадъците от пластмаса

отиват направо

в реките,

а оттам – в океана.

Бил съм на такива места и съм изпълнявал проекти в доста държави в този регион. Това е тотално различна околна среда, инфраструктурата не е същата като тук. И има огромни предизвикателства по отношение на опазването на околната среда.

Да вземем за пример Китай – има бурно икономическо развитие, но и огромни проблеми с околната среда. Вярно е обаче, че работят с впечатляващо темпо, за да се справят с тези проблеми.

- Има ли интересни иновации във “Веолия” по отношение на пречистването на водите и изобщо в областта на ВиК мрежите?

- Ние работим в момента – това е най-големият хит в тази област, по създаването на умни водни мрежи в населените места.

Такава мрежа помага на общините и на гражданите да виждат постоянно какво се случва по мрежата и да се следят операциите.

Това намалява водните загуби, защото дава информация в реално време, ако има изтичане на вода например.

- Вие сте тук само за няколко дни, какви са ви впечатленията, управляват ли се устойчиво ресурсите?

- Това, което ми прави впечатление, е, че има разделно събиране на отпадъците на много места. България е в преход в това отношение, но

върви в

правилната

посока

Следва като модел това, което е възприел като политика Европейският съюз.

Този преход отнема време, но решенията вече са взети.