Заради колебанията на цените търговци свиват дейност и изчакват промени
50 са действащите търговци на ток у нас - поне това показва списъкът на Електроенергийния системен оператор. Доскоро са били повече, но 16 вече не са на пазара - 9 са отстранени, което според бранша е равно на фалит, а 6 са се оттеглили.
Като основна причина за излизането на търговци от пазара се посочват колебанията в цените на тока, което пречи фирмите да направят точни разчети на финансите си.
В края на 2017 г. например заради невъзможност да изпълни договорите си фалира един от най-големите търговци - “Фючър енерджи”, който беше фаворит да купи активите на ЧЕЗ в България. Преди това от пазара бяха отстранени Кей Ар Джи, “Данс Енерджи”, “Енемона Ютилитис”, “Ар Си Пауър Енерджи” и “Тошел 92”. Три други компании вече се бяха оттеглили - “Гинмар съплай”, “Ват и ваолт”, “Ес И И Пауър Трейдинг”.
Експерти коментират, че от 2014-а до края на 2016 г. цените на тока в Европа са вървели надолу и са били атрактивни за началото на този бизнес у нас. Дъното е било в началото на 2016 г., когато стартира и българската борса.
Търговци са сключвали договори за дългосрочни доставки, без да са купили енергията и към онзи момент това е вървяло.
В края на 2016 и началото на 2017 г. са спрени френските атомни централи, има студена зима, следва суша и има поскъпване.
През 2018 г.
високите цени на
тока са заради
въглеродните
емисии,
които от 4-5 евро за тон стигнаха до 25 евро през септември. В момента се наблюдава леко връщане назад - в петък цената падна докъм 19 евро.
През 2018 г. от пазара бяха извадени “Енергийна финансова група”, а от октомври и “Енерджи пауър”. Един от собствениците на първата компания - Богомил Манчев, каза за “24 часа”, че излизането от пазара е свързано предимно с фалита на КТБ и с искането на синдиците да върнат втори път вече платен кредит. Манчев не отрече обаче, че на решението е повлияла и ситуацията на свободния пазар.
И през
тази година
цените на
борсата
продължават
да растат
Една от причините е, че около България токът поскъпва.
Недостатъчното предлагане на електроенергия по дългосрочни договори е друга причина, сочена от търговци и от индустрията, за трудната ситуация на пазара. Ако един търговец сключи договори с клиент за цялата 2019 г., то няма откъде да купи ток. Често единствената му опция е да купува от пазара “Ден напред”, където енергията е по-скъпа, което ги изкарва на червено. Затова търговците се отказват от големи клиенти, които искат дългосрочна доставка.
На тази платформа напоследък ток предлага само АЕЦ “Козлодуй”, на два търга постигна цени от 88 и малко над 90 лв. за мегаватчас с доставка 2019 г.
Третият фактор е, че износът на електроенергия расте с 39%. На нашия свободен пазар играят големи чужди търговци. “Нашите не могат да хванат ръка, а няма земна сила, която да спре купуването на енергия за износ”, казват експерти.
Според Мартин Георгиев - председател на Асоциацията на търговците на електроенергия, монополът на борсата лишава търговците от гъвкавост.
Освен това търговците са задължени да събират от клиентите си парите за таксата “Задължение към обществото” и да ги внасят във фонд “Сигурност на електроенергийната система”, т.е. съществува и рискът клиентът да не им ги плати.
От търговците се иска и банкова гаранция към фонда, които блокират средства. Търговците на ток събират и внасят пари на клиентите си за акциз, ДДС и мрежови услуги, което е допълнителен финансов риск.
Високи такси и
обезпечения се
изискват от
борсата
за всеки търгуван мегаватчас. Според асоциацията обемите се увеличават, но това води и до по-големи разходи.
Търговците имат задължения да постигат енергийни спестявания при клиентите си и съответно да внасят средства във фонд “Енергийна ефективност и възобновяеми източници”. Към момента тези разходи били непосилни за тях.
За да се постигне ценова стабилност, компаниите настояват на пазара на едро перманентно да се предлагат договори за пиков и базов товар с различна продължителност - от 1 месец до 1 година. Единственият начин да се купи пикова енергия сега била на сегмента “Ден напред” на борсата. Там средната цена за 2016 г. е 76,27 лв. за мвтч, а за 2017 г. - 104 лв., което е ръст от 36%. Никой търговец не е предвидил този ръст, което е довело до фалита на две от големите фирми - “Фреа Акспо” и “Фючър Енерджи”.
.Свили сме дейността си, отказваме се от клиенти ниско напрежение, оставаме с няколко големи, ще наблюдаваме година пазара, за да видим има ли промени в правилата и ще решаваме”, коментира Румяна Георгиева, собственик на “Енерджи МТ”.
Според Богомил Манчев сегашната ситуация ще доведе до оставането на само няколко големи търговци на пазара.
От 1 януари ще излезе на борсата токът от ВЕИ над 4 мегавата и този от когенерациите. Бизнесът очаква това да окаже благоприятно влияние на цените. Търговци обаче смятат, че ще има още по-големи амплитуди в цените на свободния пазар.
Въпреки вълненията на свободния пазар на ток не се наблюдава вълна на връщане на фирми от свободния на регулирания пазар, казва Пламен Стефанов, управител на “Енерго-Про Продажби” и член на УС на “Енерго-Про Енергийни услуги”. Не се наблюдава обаче и обратният процес - излизане на фирми от регулирания към свободния пазар.
Борсата: Таксите ни са като
тези в Хърватия и Сърбия
Таксите, които прилагаме, са калкулирани според разходите - настоящи и бъдещи. Сравнение на тарифите на европейските борси показва, че у нас не са най-високи, заявиха от българската енергийна борса.
Те били съпоставими и с тези, които са стартирали пазарен сегмент “Ден напред” едновременно с нас - CROPEX (Хърватия) и SEEPEX (Сърбия). Общата такса (оборот и сетълмент) у нас била идентична с тази на хърватската борса и значително по-ниска от общата такса за сетълмент и оборот, определена от сръбския оператор.
Българската борса била единствената в региона, която предлага две тарифи в зависимост от търгуваните обеми. Основната идея за въвеждането им била участниците, които реализират малки обеми, да бъдат натоварени с по-малки постоянни разходи. Затова те са освободени от плащането на годишна такса.
В утвърдения бизнес план се предвиждало постепенно намаляване на всички видове такси. От 1 ноември по-ниска е тази за сетълмент на сегмент “Централизиран пазар за двустранни договори”.
Изискваните обезпечения били едни от най-либералните в Европа, като моделът, който се следвал, се използвал на всички останали пазари, опериращи с платформата на Nordpool.
След промяната на Закона за енергетиката от 1 юли 2018 г. електроенергията на производители с мощност над 4 мегавата би трябвало да се продава през една или няколко платформи, оперирани от борсата. Изборът на конкретна търговска стратегия е въпрос, решим единствено от участниците, посочват от борсата.
Оттам допълват, че цената на отделните пазари и продукти силно се влияе от нивата при съседните и европейските пазари.
Търговците могат
да искат обезпечения
от клиентите
Търговците на ток винаги са събирали таксата “Задължения към обществото”, казва Диан Червенкоднев
Председателят на фонда каза още, че 95% от фирмите, които притежават веита с мощност 4 и над 4 мегавата, са се регистрирали, това са 128 от общо 136. Това е задължително, преди да излязат на борсата, което ще стане от 1 януари. Оттогава таксата “задължения към обществото” ще влиза във фонда, а не както досега - в НЕК. Регистрацията на когенерациите (мощности, които произвеждат топлинна енергия и ток) е приключила още на 30 юни и от 1 юли те продават на борсата. Техният брой е 16. От 1 юли на енергийната борса са ЕСО и електроразпределителните дружества, които са задължени да купуват електроенергията, с която покриват технологичните си разходи.
