Всеки втори у нас е задлъжнял към банка, лизингово дружество
или фирми за бързи заеми
Профилът на клиента в просрочие продължава да бъде млад мъж около 30 г.
Стоковите заеми станаха истински хит
От няколко месеца насам се наблюдава ръст от над 10% на бързите кредити, които се вземат за почивка на море.
Всеки втори българин се оказва готов да отмаря на кредит, отчитат от фирмите за бързи заеми. Между 500 и 1000 лв. е най-търсената сума за почивка. Тези кредити се оказват предпочитани и от българи, живеещи и работещи в чужбина, които пристигат на едномесечна почивка у нас и теглят между 2000 и 5000 лв. срещу лична карта.
Според последните данни на БНБ българските домакинства са изтеглили кредити за над 22 милиарда лева.
Всеки втори българин е задлъжнял към банки, фирми за бързи кредити или лизингови дружества.
Средният размер на задълженията расте заедно с доходите и вече гони средната заплата.
По данни на колекторските фирми средностатистическият длъжник
виси с 1161 лв.
срещу 775 лв.
година по-рано
Над 10 милиарда лева са изтеглени, за да финансират покупка на имот, сочат данните. Средната вноска по тях е 600 лв.
С най-високи темпове растат потребителските заеми, въпреки че те са значително по-скъпи.
За година са изтеглени близо 18% повече заеми за потребление, показват последните данни на централната банка.
1 221 227 души
са дадени на
събирачи на
дългове
през 2018 г.
Броят им обаче е намалял два пъти за година. През 2017 г. хората, които са имали проблеми с колектори, са били 2 633 192.
Общата сума, предадена за принудително събиране за 2018 г., е 1,41 милиарда лева, отчитат професионалните събирачи.
Въпреки по-големия размер на средния дълг обемът на нововъзложен дълг се е стопил с около 600 млн. лв. в сравнение с 2017 г., когато е бил малко над 2 млрд. лв.
Най-надеждните кредитополучатели у нас вече не са мъже от големи градове, а жени от средно голям град, на възраст около 30 години с дълг до 10 000 лв.
Най-много образцови кредитополучатели живеят в София, Русе, Враца, Панагюрище, Пазарджик и Кърджали.
Най-рискови
за банките се
оказват Луковит,
Кнежа,
Берковица,
Добрич,
Бяла Слатина и Провадия. Профилът на клиента в просрочие продължава да бъде млад мъж на около 30 години, който трудно преценява правилно доходите и разходите си.
Номинално най-голям е броят на борчлиите в просрочие в Пловдив, Бургас и Стара Загора.
Компаниите, които предлагат абонаменти за телефонни разговори, интернет услуги и телевизия най-често и най-бързо търсят услугите на професионални събирачи на просрочени задължения.
Най-голям общ обем заеми със забавени плащания, възложени за
принудително
събиране, са на
банки -
700 млн. лв., отчетени към началото на тази година.
Така трезорите остават традиционно основен клиент на колекторските компании - около 50% от дълговете са техни.
С най-малък риск от просрочване се оказват стоковите кредити, които са отпуснати за закупуването на конкретен продукт.
Причините според експерти са основно две - сравнително малкият размер на сумите за тях - до 2 хил.лв., както и това, че заемът е гарантиран 100% с ценната вещ.
Все по-често българинът си купува жилище без собствени спестявания, показват пък анализи на кредитни консултанти.
Все повече сделки се финансират с
комбинация от
ипотечен и
потребителски
заем,
въпреки че кредитите за потребление са два пъти и половина по-скъпи, показват данните на БНБ.
Голямо търсене в последните няколко години банкерите отчитат и при ипотечни заеми със залог, но без ограничение във финансирането. Те се използват за финансиране на много покупки - от придобиване на нов имот до стартиране на нов бизнес проект.
Българите вече спазват и едно от златните правила, препоръчвани от финансисти при тегленето на заеми - те да бъдат
в тази валута, в
която получават
постоянни доходи
Основната причина за това е, че от 2016 г. насам офертите за ипотеки в лева стават по-атрактивни и постепенно изместват евровите.
Разликите в цената на заема и лихвените проценти позволяват покриване на курсовите разлики при обмяната, тъй като имотите се търгуват основно в евро. Данните на БНБ сочат, че за 2018 г. 79% от заемите са в левове.
По отношение на конкретните оферти по ипотечни заеми все повече хора предпочитат фиксирани пред плаващи лихви, тъй като така могат да планират вноските си по-добре. Все повече хора, взели заеми, използват рефинансиране или обединяване на задълженията си, показват данни от различни изследвания.
Всеки трети
ипотечен заем
е рефинансиран,
а 39% от потребителските са комбинация от нов и стар дълг.
Бумът на кредитирането от 2018 г., свързан с ниските лихви, ръстът на икономиката, на доходите и конкуренцията между банките се запазиха и през тази година.
Най-високи са опасностите при ипотечните заеми, които са дългосрочни и при които ръстът през миналата година бе най-голям - над 10%, което означава, че те растат по-бързо от доходите.
Очакваното повишение на лихвите обаче се отложи с поне една година, след като ЕЦБ наскоро обяви решението си да не ги променя поне до 2020 г.
Европейска директива обаче променя още от тази година правилата при кредитирането, които може да доведат до охлаждане в системата.
От 1 юли банки ще дават заеми по нови правила
Нови правила за управление на лошите кредити трябва да въведат банките. Насоките за тях са на Европейския банков орган и са одобрени от ЕНБ. БНБ ги одобри, а спазването им става задължително от 30 юни за тези трезори, при които брутните лоши кредити са 5% или повече от останалите заеми. Ако рисковите са концентрирани в регион, сектор или са раздадени на свързани лица, правилата действат независимо от размера им.
Всички банки вече ще правят рискови профили на кредитополучателите. Тези с най-слаб рейтинг ще се наблюдават непрекъснато от специални звена. При свързани лица най-лошият рейтинг ще се присъжда за цялата група. Клиенти, били вече в просрочие над 30 дни, автоматично получават най-високия рисков профил. Задължително ще се проучват освен кредитоискателите и гарантите, обезпеченията, имотният пазар, общата икономическа ситуация.
Заплащането в трезорите трябва да се обвърже с управлението на лошите заеми. Част от плана трябва да е и методика за управление на принудително иззети активи.
Специално внимание в правилата е отделено на оценителите на залозите при кредитирането. Те не трябва да имат отношение към размера на кредита, таксите и имуществото, което оценяват. Специално ще се следи за свързаност с продавача и с купувача на имота.
Преструктуриране на лош кредит при ипотека на имот ще се разрешава до 24 месеца, а при търговски обект - до 12 месеца. Останалите разрешени опции за преструктуриране включват намаляване на погасителните вноски за кратък период от време, още по-кратък гратисен период, капитализация на дълга, намаляване на лихвата, удължаване на падежа, допълнително обезпечение, разсрочени плащания, конвертиране на валута, рефинансиране на дълга или неговото консолидиране. До частично или пълно опрощаване на дълг ще се пристъпва само ако се докаже, че другите опции не работят.
От 1 април 2020 г. пък всяка банка ще отделя по 1% от капитала си като гаранция по рискови заеми, реши БНБ. До края на третото тримесечие на т.г. размерът на гаранцията остава 0% и ще е 0,5% за първите три месеца на 2020 г. Мярката трябва да охлади бума на кредитирането и да стимулира свиването на лошите заеми.
