Ако нещо хубаво се случва при тази зараза, то е успешният преход към дистанционно обучение

“Виновен” е Красимир Вълчев, който откакто е просветен министър тласка учители, ученици, родители и издателства в тази посока

Ако нещо хубаво се е случило напоследък с неочакваното бедствие, това е успешното въвеждане на дистанционното образование.

Направо не е за вярване как стана за 3 дни пред очите на всички и при целия скептицизъм. Отзивите на родители и ученици са, че сега те учат повече и по-ефективно.

Даже най-патологичните хейтъри го признават при целия мрън за противоепидемичните мерки. Впрочем това също е противоепидемична мярка - вероятно най-ефективната.

Тук трябва да похвалим и благодарим на всички учители и учителки, които показаха отговорност и бързо се пренастроиха. Въпреки представата за тях като за някакви спрели лели с показалки и тебешир те демонстрираха на цялата нация как трябва да се държи в мигове на изпитание. Заслужава похвала и министърът Красимир Вълчев за смелостта и решителността. Наистина сме във време, което има нужда от герои и те се родиха - такива са българските учители.

Изобщо образователната система се оказа на ниво и заслужава благодарността ни като общество. Те не мрънкат, въпреки че, показвайки, че може да се учи успешно дистанционно, всъщност режат клона, на който седят. Защото нали се сещате, че когато урокът се разказва по БНТ от един учител на стотици хиляди деца, в един момент, когато изпитанието премине, ще се замислим като общество дали има нужда от толкова класни стаи и преподаватели.

Прави впечатление учителската отговорност, която рязко контрастира с егоизма на други браншове. Бедствието ни връща по един труден начин към уважението към квалифицирания и отговорен човек. Има надежда - базовите ценности на обществото ни са запазени и сигурно ще оцелеем. Докато останалата администрация прояви някаква мудност и помайване, образователната е на изключително ниво.

Случи се най-важното - децата продължават да учат и в тази извънредна обстановка без особени сътресения. И даже съм уверен, че когато след време се направи проверка на наученото, то ще е повече, отколкото ако се бе запазила практиката на пълните с учебни тетрадки ученически чанти.

Да кажем добра дума и за още няколко фактора - телекомуникационните компании, които поддържат свързаността ни, и за БНТ, която се оказа на висотата на обществената си функция и реагира светкавично.

Спорадично се чува някое родителско оплакване (даже не сме сигурни, че е родителско, а по-скоро форма на разчистване на сметки) за реалното обучение, което не бе прекъснато и продължава успешно дистанционно. Но то не е по същество, а е зле прикрито отчуждение към децата. Всъщност много родители не ги траят и са свикнали децата им да са по цял ден в клас. Сега им е криво, че трябва да им обръщат повече внимание. Всъщност най-важното нещо днес е личната отговорност. Просто всеки трябва да си върши нещата и ще преминем през бедата. Рано или късно.