Къде в България има условия за алпинизъм, сърф, гмуркане, рафтинг, парапланеризъм или площадки за наблюдение на птици
В България има поне 15-ина места, на които са изградени професионални площадки за наблюдение на птици. Въпреки че у нас са слабо известни, те всъщност са много посещавани от чужденци, при това от цял свят, дори от далечната Австралия, САЩ, Япония. И са част от световна мрежа за т.нар. бърдуочинг - наблюдение на птици.
В една от тях, намираща се в хасковското село Маджарово, има изградена цяла професионална система от площадки, места за отдаване под наем на професионални бинокли, фотоапарати, високопроходими коли и др., заедно с мрежа от хотели и заведения.
В България има 26 вида световно застрашени птици, а през страната ни преминава вторият по значимост в Европа миграционен път на птиците.
Великотърновските
скали са привлекатeлни
за бърдуочинг
По масивите около старата столица се наблюдават гнездящи черни щъркели, скални орли, а доскоро и египетски лешояди, които са световно застрашен вид.
Скалите над древната патриаршеска обител “Св. Троица” са и предпочитано място за скално катерене. Преди 2 г. местната екоинспекция дори препоръча ограничаване на катерачите, за да не смущават редките пернати. С бинокъл в ръце и вперен нагоре поглед да ги наблюдават от манастирите “Св. Троица” и Преображенски, предпочитат предимно млади хора. Те посещават и места покрай пътя Велико Търново-Русе и поречието на Янтра.
Освен скалните височини около Велико Търново привлекателни за бърдуочинг са и остров Вардим край Свищов, както и районът на Елена и село Миндя. Крайдунавските птици са влаголюбивите като бяла лопатарка и водно шаварче, а в Предбалкана – екзотични пойни птици и ливадният дърдарец.
Този нишов вид туризъм, който е част от по-широкото понятие приключенски туризъм, е относително слабо популярен у нас, но е част от една тенденция, която тепърва набира сила. Това е свързано с тренда човек все повече да търси автентични преживявания и все по-малко да се интересува от звездите на хотела, в който е отседнал, или от храната в него.
Изграждане на връзка с природата в съчетание с определена активност или спорт като планински преходи, скално катерене, алпийски преходи с планински водач, спускане с надуваема лодка в бързи води, вникване в тайните на пещерите, планинско и шосейно колоездене, конна езда, плаване с каяк в езера, реки или море, преходи със ски в планината и много други.
В представите на мнозина това се свързва с екстремни преживявания, но всъщност около 90% от пътуванията са т.нар. леки турове – трекинг, колоездене, пътувания за опознаване на местни обичаи и участия в местни активности.
Приключенският туризъм ни позволява да избягаме от стреса и шума на града, да презаредим батериите, за да се върнем на работа с нови сили и добро настроение. Едновременно с това той осигурява повече работни места и е по-печеливш за местната икономика, отколкото масовият туризъм.
България заради географското си разположение, разнообразен релеф,
умерен климат, липса на
силно отровни насекоми
и други опасни диви животни, а и заради наличието на много екологично чисти региони има огромен потенциал за развиване на приключенския туризъм.
За този вид туризъм няма чак такава нужда от добре изградена пътна инфраструктура и лошото състояние у нас не е толкова голяма пречка.
В Рила, Пирин, Стара планина и Родопите са пълни с множество маршрути с различна дължина и натовареност, а през последните години условията в хижите стават все по-добри и достъпни за по-неподготвените туристи, търсещи алтернатива на хотела.
Източните Родопи са водещи в предлагането на възможности за активен отдих. Там се намира и голяма мрежа от малки семейни хотели и къщи за гости, както и чудесни маршрути за неколкодневни велосипедни планински преходи по множество горски пътища. Дори Черноморието въпреки презастрояването си все още предлага автентични девствени кътчета, където човек спокойно може да се наслади на разходка с каяк. Едно от тези места е устието на река Велека.
Приключенският туризъм расте ежегодно, а Източна Европа, Южна Африка и други региони са обявени за най-горещите дестинации за приключенски туризъм през 2018 г. от Търговската асоциация за приключенски туризъм (ATTA) – световна мрежа, която обединява 1300 членове в над 100 страни по света: туроператори, туристически бордове, специализирани агенции, места за настаняване, журналисти, в името на устойчивото развитие на приключенския туризъм.
През същата година България бе класирана на трето място в индекс за развитието на този вид туризъм сред развиващите се страни.
Алпинисти катерят над 200 маршрута в Родопите и Врачанския Балкан
Вече е пуснат най-дългият алпийски тролей в България
ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ, ВАЛЕРИ ВЕДОВ
Любителите на алпинизма сочат района на Смолян като един от най-подходящите за скално катерене. Различните терени изискват различни техники. Около Смолян са известни няколко катерачни обекта: Беширов камък, Иглата, Турлука, Червената скала, Караманджа.
Най-посещаваното място е Турлука в местността Невястата над Смолян. Скалата е компактен гранит, на места доста ерозирал. Повечето маршрути на Турлука са екипирани с анкерни болтове и лепени клинове. Не са рядкост и стари клинове по позабравени маршрути.
Освен катерачни маршрути има изградени интересни инфраструктури като Via ferrata и алпийски тролей в района на Невястата. Via ferrata, известна още като
Пътя на желязото,
е система от
метални въжета,
въжени мостове, стълби и парапети. Тя позволява да се стигне до трудно достъпни кътчета и феномени в природата, които без нея са достъпни само на професионалните катерачи.
Пътят на желязото позволява скално катерене без висока специална подготовка. Via ferrata има и в скалите на Гарга дере край Смилян, край Харамийската пещера в Триград и Чепеларе.
По пътя за Пампорово има изградена изкуствена алпийска стена. Тя се намира до входа на манастира “Св. Пантелеймон” и е особено подходяща за начинаещи алпинисти и за такива с опит за усъвършенстване на отделни техники. Тя предлага няколко разноцветни маршрута, всеки с различна трудност.
Близо до Чепеларе по пътя за Пловдив за това лято е пуснат най-дългият алпийски тролей в България - той е с дължина 400 метра и е на височина 50 метра. Със съседния алпийски тролей, дълъг 165 метра, се пресичат, но на различна височина.
Новият тролей е с оригинална система за спускане, постигната със сбруи, които поставят тялото в легнало положение и създават усещане за летене. Спускането започва от скала с височина 35 метра и преминава над река Чая, като я пресича на два пъти. В съседство с атракциона има още въздушно колело - вид въздушен велосипед с 200-метрово въже, железен път - катерене на 32 метра височина по 120 стъпала, както и къщичка от глина, слама и дърво.
Алпийски тролеи има още при природния феномен Чудните мостове, Ягодинската пещера и Дяволското гърло.
Врачанският Балкан също е изключително подходящ за алпинизъм и всяка година е посещаван от катерачи от страната, от Европа и от целия свят. Най-популярни са
почти отвесните
и високи скали
на пролома
Вратцата край Враца, които се катерят от алпинисти през всички сезони.
Тук са провеждани и много международни състезания, организирани от Българската федерация по алпинизъм. Тя е направила и класация на най-добрите и оборудвани маршрути в района. Това са 10-те най-емблематични, красиви и трудни линии от всички подмасиви на врачанските скали, твърдят алпинистите, които познават над 200 маршрута в целия балкан.
Сред туровете се открояват “София-7”, “Иван Вазов”, “Мазохисти”, “Милен”, “Медуза”, “Космос” и много други, които са с различна категория на трудност и дължина. Най-голямото предизвикателство сред тях е “Ела и ме вземи”. Прокаран от долу на горе с трудно изкуствено катерене, маршрутът е естетика, събрана в две въжета.
Необходими са джаджи, но може и без тях, ако не се притеснявате от големи падания. Досега този маршрут е преминаван от алпинисти само два пъти.
Смайващи гледки от панорамни площадки, строени на ръба на скали
ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ
Панорамните площадки са също за смелчаци. В повечето случаи те предлагат 360-градусова гледка и обикновено са високо над земята. В света има спиращи дъха такива места, но и у нас вече са изградени.
Орлово око е до смолянското село Ягодина и е по подобие на тази от Гранд каньон в Колорадо, САЩ. Тя е на ръба на скала на високия 1563 метра връх Свети Илия, където погледът може да стигне до далечни земи и безкрайни хоризонти. Отдолу остава Буйновското ждрело, но се виждат около 2/3 от него. Това е един впечатляващ с красотата си природен кът в Родопите и привлича посещението на много туристи.
Направена е от туристическо дружество “Родопея” през 2009 г. Стоманеното съоръжение е на 670 м над ждрелото и криволичещия успоредно на реката път.
Проектирано е да издържа 3 тона
тежест. Самата рампа е 2,6 тона
Направена е от стомана 65G, от два профила двойно Т - 20/10. Дължината е 11,9 метра. Всички материали са пренасяни с високопроходими машини.
Наблюденията са напълно безплатни. Единственото условие за туристите е да не се качват до върха в лошо време, защото падат много гръмотевици. Затова върхът носи името на повелителя на гръмотевиците свети Илия. До върха от Ягодина се стига по пътека за малко повече от половин час.
Туристическата пътека е около 4,5 км по прекия път. Дотам има черен път, който е непроходим за леки коли, но с джип може да се мине. Местните превозват туристите по офроуд трасе с дължина 7165 метра.
От пика на най-старата скална повърхност на връх Свети Илия се откриват величествени панорамни изгледи. На запад се виждат връх Виденица, връх Боздаг, Пирин. На север се открояват Чернатишкият дял с върховете Голям и Малък Персенк, билото на Стара планина с връх Ботев. На изток човешкият поглед опира до Перелишкия дял с върха Перелик (2191 м) и цялата верига от върхове.
На югоизток се издига обраслият с вечнозелена иглолистна гора връх Дурдъга (в превод “стой и гледай”), който разделя землищата на Ягодина и Триград.
Другата панорамна площадка е Вълчи камък. Мястото стана достъпно за туристи, след като младежи от село Гьоврен построиха на върха две площадки за панорамни наблюдения на 1650 метра надморска височина.
Едната е вертикална и е висока 10 метра. Конструкцията е изцяло от дърво. До самата площадка от 3 кв. метра водят стълби, а конструкцията е подпряна на метален електрически стълб. Насочена е към Пирин планина.
На север се откроява Чернатишкият дял с върховете Голям и Малък Персенк. На югозапад пък стърчи гръцкият връх Боздаг. Тъй като върхът е на западния склон на Триградското ждрело, голяма част от извивките му се виждат от нея. В съседство има и хоризонтална площадка. Тя е на 10-ина метра от височина и се крепи на издаден над пропастта вековен бор, чиито корени са плъзнали из скалите.
Дървото, което подпира е площадката, е рядко срещано. Пораснало е само и няма типичния връх. Заедно с още едно то доказва колко приспособимо е всяко живо нещо в природата. Двете площадки са на връх Вълчи камък на 6 км над селото, докъдето стига черен път.
Площадката носи името си по една легенда - закъснял гьовренец в миналото намерил през нощта малко скимтящо вълче в района и го прибрал вкъщи, било люта зима и щяло да умре. Вълчето пораснало и почти било опитомено. След време обаче то било набедено от местни чобани, че е сдавило няколко овце. Стопанинът му бил принуден от тях да го хвърли от скалата.
Той поел с вълка към нея, но вместо да го хвърли, го оставил жив. Никой след това не го е видял и не знае съдбата му. Но оттогава той вие при наближаващи бедствия над Гьоврен и винаги предупреждава хората, вярват местните.
Рафтингът - приключение с висок адреналин
ТОНИ МАСКРЪЧКА, ВАЛЕРИ ВЕДОВ
Любителите на високия адреналин не пропускат спусканията с лодки в буйни реки, придошли от снеготопенето напролет.
У нас най-добри условия за рафтинг предоставя река Струма в района на Кресненското дефиле. Други подходящи места са реките Арда, Чая, Места, Велека, Рилска река, Бели и Черни Вит.
И докато разходката в Рила на гърба на коня действа по-скоро успокояващо, то спускането с лодки по река Струма категорично вдига адреналина. Рафтингът по реката от март до октомври става все по-популярен в последните години и вече има изградени няколко бази по бреговете - от района на Симитли до Кресненските ханчета.
За спускане в
буйните води са
необходими
малко смелост
и никакъв страх, защото в базите имат отлични инструктори, които ще ви обяснят как се управлява рафт в бързеите.
В базите предлагат екипировка - неопренов костюм, яке, боти, каска и жилетка. Трасето е 12 км и е с различна трудност - има по-леки участъци, но и доста екстремни.
Минава се за около 2 часа Начинаещите каякари могат да гребат в бързеите с по-нисък клас, естествено, с помощта на инструктори и водач.
Ще се поизмокрите от речното приключение, но си струва такова изживяване през най-красивите бързеи и гледките в сърцето на уникалното Кресненско дефиле.
Някои от базите предлагат и други атракции като въжена градина и тролей, пейнтбол, стрелби с въздушна пушка и лък. Тролеят е около 100 метра, като спускането започва над река Струма и продължава около минута, но адреналинът е гарантиран.
Рафтинг по друга българска река - Искър, в живописното Искърско дефиле е едно приключение, което може да опита всеки. Маршрутът е комбинация между екстремни моменти и релакс сред природата.
Пълната екипировка, необходима за рафтинг по река Искър, се осигурява от клубове в Лакатник, Мездра и близкото село Дърманци.
Тя съдържа неопрен, неопренови обувки, каска, яке, жилетка, както и преди всяко спускане се провежда инструктаж за безопасността.
По време на рафтинга се минава през множество бързеи с различна степен на трудност, като между тях има възможност за почивка от гребането.
Бързеите на реката са подходящи за всеки. Програмата съчетава адреналинови моменти с релаксиращо пътешествие и е добър тест за тези, които желаят да се включат и в по-сложно приключение по други реки в България.
От април до
октомври е
подходящият сезон
за истински рафтинг с най-много емоции, казват любителите на този екстремен спорт. По маршрута от Бов и Лакатник до Мездра можете да посетите манастирите “Седемте престола” и Черепишки, местността Ритлите или да преминете по Вазовата екопътека до водопада Скакля.
Планински бази предлагат езда с расови коне
ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ, ТОНИ МАСКРЪЧКА, ВАЛЕРИ ВЕДОВ
Край Смолян има няколко конни бази, но най-посещаваните и известни са тези край Каньона на водопадите, на Смолянските езера и до село Левочево. Тази по маршрута на екопътеката разполага с 13 коня и предлага на туристите езда по красивите околности към водопадите, до местността Червената скала, както и двудневни и тридневни преходи до различни забележителности.
Конната база до Смолянските езера е създадена преди 10 г. и използва две локации - през летните месеци на Малката стена - Пампорово, а другата е в района на самите езера. Изградени са и манежи, които са подходящи за уроци и тренировки. В нея има чистокръвна арабска порода коне, англо-арабска, източнобългарска, хафлингер и пони. Базата до Левочево е със 70 коня от породи за планинска езда, за впряг и теглене на трупи.
Разложкото село Бачево е наричано царството на конете. От незапомнени времена жителите са избрали точно Тодоровден или Конски Великден, за свой празник и го отбелязват по уникален начин. За тях това е най-почитаният празник. В центъра на селото правят водосвет и ритуално захранване на нагиздените коне, а след това и атрактивни надбягвания, в които участват жени и деца наравно с мъжете.
В изградените 3 конни бази има над 80 коня и там успешно се развива приключенски туризъм с гости от Великобритания, Холандия, САЩ, Русия, Германия, Австралия. Бачево е на 10-ина километра от Банско и Разлог, както и от спа курортите Баня и Добринище.
Конните бази са построени по европейски стандарти и разполагат с всички удобства за посрещане на туристи. Дори и никога да не сте се качвали на кон, може да изкарате курс по езда. Ако вече имате първоначална подготовка, инструкторите ще ви обучат и в дисциплините прескачане на препятствия и обездка.
Може да наемете кон за езда в района по предпочитан от вас маршрут или по препоръка на собствениците на базите. Почасовата езда се провежда сред Рила планина, като се преминава по терен, включващ препятствия като реки, изкачване и спускане по наклони, провиране в гората. По-дългите маршрути включват посещение на природни и исторически забележителности - водопади, чешми с лековита вода, параклиси и др.
Най-често ездачите предпочитат да отидат до Геpгьова cкала. Легендата гласи, че по тези места е живял св. Георги. Светецът стигнал с коня си до скалата, но вместо да падне от нея, му се появили крила и той прелетял в подножието. Под краката му пък бликнала лековита вода. Сега на скалите още личат отпечатъци от копитата на коня, казват местните жители. И вярват, че който докосне с ръка стъпките, ще получи закрила от светеца.
Минералният извор, който бликнал изпод копитата на коня на светеца, е един от трите, които имат най-високи лечебни питейни качества. Водата е с температура около 27 градуса, лекува стомашно-чревни заболявания. Най-добър ефект обаче има при екземи и външни рани. Конете от близките бази често сами стигали до извора и топели краката си, ако са наранени след дълъг преход, казват от селото.
Ездата сред природата може да е няколко часа, но има възможност и за няколкодневен преход със спане на палатки или хижи. Ентусиасти стигат на кон и до Рилския манастир, но за това се изисква повече опит, защото преходът трае близо 8 часа.
Освен любителска езда базите предлагат и терапия с коне. Може да се учат да яздят и съвсем малки деца, дори непроходили още. Ръка за ръка върви ездата със стрелбата с лък, което е другата атракция за туристите. Старите българи са били изкусни стрелци и затова всеки може да се пробва да стреля със старинен лък, докато галопира с коня.
Най-добрата база за конна езда във Врачанско е в развлекателен комплекс в непосредствена близост до Враца. Сред невероятна природа комплексът предлага на своите гости невероятни преживявания със състезални и английски коне. Тук можете да се потопите в атмосферата на Средновековието и да почувствате духа на древните българи.
Гостоприемните домакини са помислили и за по-малките гости - детски кът и езда на пони. За бизнес гостите комплексът предоставя зала за 100 души, подходяща за делови срещи и семинари.
Любителите на ездата може да се възползват и от възможностите на още няколко конни бази във Врачанско - в с. Борован, в Криводол, в Козлодуй и в с. Бутан. В тях сами можете да си изберете конете и маршрута за езда.
Враца - раят за любители на полети с делтапланер или парапланер
ВАЛЕРИ ВЕДОВ
Планинският масив, разположен непосредствено до Враца, с многобройните си и достъпни отвесни скални стени предлага великолепни условия за делта- и парапланеризъм.
Най-известните места за любителите на този екстремен спорт са под връх Околчица във Врачанския Балкан - над селата Челопек и Паволче, край с. Дърманци до Мездра и в близкото до Враца с. Згориград.
Най-доброто време за летене е от март до септември според посветените.
Постоянните въздушни течения в района на Балкана позволяват на любителите да прелитат огромни разстояния над красивата природа и многобройните селища в полето под Враца.
Там можете да се доверите на едни от най-опитните пилоти инструктори в страната. За вашата безопасност и адреналиново преживяване ще се погрижи Ангел Кацарски, който лети с делтапланер от 1987 г. От 1988 г. е инструктор по делтапланеризъм. Първата си републиканска титла печели през 1994 г. като шампион по делтапланеризъм в индивидуалното и груповото класиране. През 2019 г. е втори в страната в индивидуалната надпревара.
В зависимост от вашата подготовка и опитност, както и желание, може да изберете опознавателен полет над Врачански Балкан с мотоделтапланер или обучение за летене с парапланер или делтапланер. Обучението се извършва в околностите на Враца в зависимост от метеорологичните особености. За напредналите се предлагат полети с парапланер.
Край морето: гмуркания до рифове, с каяк по Камчия или пирати
Приключенският туризъм измести магарешките каручки от соца
Младоженци се спускат до подводен параклис край Приморско
ЦАНКО ЦАНЕВ, ТОНИ ЩИЛИЯНОВА
Навярно жители на бившата ГДР още въздишат по ваканционните си спомени от Златни пясъци и Дружба. Сред най-смешните преживявания беше разходката по брега с камила и снимка с нея. Тази камила, с която легендарният Георги Парцалев игра във филма “С деца на море” и която умря на преклонна възраст във варненския зоопарк.
Другото соцзабавление бе надбягване с магарешки каручки и проведеното единствено рали с тях. Кушията бе на път да се провали, защото били впрегнати едновременно мъжки и женски магарета и нагонът на самците едва не довел до тежки контузии.
В началото на демокрацията първи пробив направиха неколцина рибари от Златни пясъци, които набързо преоборудваха лодките си за разходки и риболов. Бизнесът се развихри, докато кеят не се оказа в частни ръце и това наложи нароилите се пиратски съдове да се преместят на Морската гара във Варна.
В момента 20-ина корабчета предлагат разходка в морето, при която туристи слагат шапките на капитан Морган и под звуците на мощна българска чалга се отправят на бой с друг подобен съд.
Двата съда с
флагове с
черепи и кости
се доближават един до друг и се стрелят с водни оръдия. Шоуто завършва със салата, ракия, мезе и танци на палубата.
Звездата на приключенския туризъм са центровете за гмуркане и за кандидат-водолази. Те са на Шкорпиловци, Варна, Златни пясъци, Русалка и Тюленово. От Шкорпиловци признават, че туристите, които идват да се гмуркат, обикновено са начинаещи.
“В случай, когато нямаме сертифицирани водолази, първо обучаваме кандидата за гмуркане, виждаме как диша с апарата и го пускаме на не повече от 3-4 метра дълбочина под строг контрол. Имаме един риф близо до брега и водим туристите там да се гмуркат. Първото водолазно преживяване струва 90 лева.
“Самолетът на Тодор Живков, който бе пуснат на дъното край Варна, се закотви на 23-24 метра дълбочина - там е трудно да се пуснат дори сертифицирани водолази. Пълно е с тиня и нищо не се вижда. Трябваше да го поставят на скалата на Аладжа банка на 14 метра дълбочина, но не успяха”, казват водолази.
Друго ярко приключение е каякинг туризмът. В района има голямо разнообразие на места, където могат да се организират преходи и спускания с туристически каяци, предлагащи различна трудност. С каяк може да се гребе в бурни или спокойни реки, в язовири или в морето.
Независимо от физическата си подготовка
за всеки може
да се намери
подходящ маршрут
Преходите са по река Камчия, която се образува от сливане на реките Голяма и Луда Камчия. Реката е много красива, а в устието се намира резерват с най-обширните лонгозни гори в България.
На юг е защитената местност Камчийски пясъци. Цялото поречие предлага идеални условия за каякинг. Не по-малко атрактивен е и морският каякинг, който може да се организира по цялото Северно Черноморие.
Друга дестинация в района, която заслужава внимание за организиране на каяк приключения, е яз. “Цонево”, който е разположен сред невероятно красива природа. В южната му част се намира природният феномен Чудните скали, който има възможност да бъде разгледан именно с каяк от водата. С дължината си от 28 км и гледките си язовирът се превръща в атрактивна дестинация.
Подводен параклис в местността Крокодилите край Приморско е едно от местата по Южното Черноморие, подходящи за приключенски туризъм.
Параклисът “Св.
Никола” е на
дълбочина 7-8 метра
и е сравнително лесно достъпен за любителите на дайвинга. Създава го преди 7 г. местен водолазен център.
Всяко лято до каменните икони, монтирани на морското дъно, се гмуркат стотици родни и чужди летовници. Не закъсняват и желаещите младоженци, които си казват “да” под водата в присъствието на инструктори от дайвинг клуба.
Наред с каменните икони, дело на скулптора Никола Диков, има и свещник, в който се палят химически свещи. На всеки Великден местни водолази слизат до морския параклис, за да се сборят с боядисани яйца.
Няколко години след като създават параклиса, Тодор Попов и синът му Иво от водолазния център добавят още една нестандартна атракция. Правят първата по рода си подводна галерия и я кръщават “Домът на русалката”. На метри от параклиса монтират картини - първо репродукции на шедьоври на Леонардо да Винчи, а след това и авторски на Никола Диков.
Организираното спускане до параклиса или галерията край Приморско става след кратък инструктаж и курс във водалазния център.
