ЕК зове за минимална заплата във всички членки ще 

Защита на европейските пари от измами и корупция, създаване на санкционен режим, аналогичен на американския “закон Магнитски”, намаляване на въглеродните емисии на ЕС с 55% до 2030 г. и минимална работна заплата във всички страни членки.

Това са част от приоритетите на Еврокомисията, представени от шефката ѝ Урсула фон дер Лайен в първата ѝ годишна реч “За състоянието на съюза” пред Европарламента. Всяка година през септември ЕК дава отчет за постигнатото до момента и представя плановете си за следващите 12 месеца.

Урсула фон дер Лайен потвърди ангажимента на институцията към обвързването на фондовете от следващия многогодишен бюджет на ЕС с върховенството на закона. Темата се появи около час след началото на речта ѝ, често прекъсвана от аплодисменти.

“Комисията отдава най-високо значение на върховенството на закона. Затова ще гарантираме, че парите от бюджета и от “Следващо поколение ЕС” ще бъдат защитени срещу всякакви измами, корупция и конфликт на интереси. Това не подлежи на преговори”, каза шефката на ЕК. Преди края на месеца комисията ще излезе с доклад за правовата държава - ранно средство за откриване на проблеми, което да е отправна точка за всички членки, “за да няма отстъпление от общите принципи”, добави Фон дер Лайен.

В речта си тя заяви, че

Русия

систематично

опитва да

елиминира

опозиционните

активисти

и политици както в страната, така и извън нея. Шефката на ЕК определи отравянето на опозиционера Алексей Навални като “модел от зловредни дейности, който не е единичен случай, не се променя и нито една тръба няма да го промени”. Погрешно е да се смята, че газопроводът “Северен поток 2” ще помогне за подобряването на връзките между ЕС и Русия, каза тя.

“ЕС е на страната на хората в Беларус. Ние всички се развълнувахме от куража на тези хора, които мирно се събраха на площад “Независимост” и знаем, че става въпрос за брутален отговор на правителството. Хората в Беларус не са пионки в нечия табла за шах”, каза Фон дер Лайен и обяви, че в ЕС ще бъде създаден санкционен режим, аналогичен на американския “закон Магнитски”. ЕК вече е разработила конкретни предложения, предвиждайки санкции за нарушители на човешките права и участници в мащабни корупционни схеми по света. Фон дер Лайен подчерта, че

дъмпинговите

заплати

опорочават

стойността

на труда,

наказват предприемачите, които плащат добри заплати, и изкривяват честната конкуренция в общия пазар. “Всеки трябва да има достъп до минимална заплата или чрез колективно договаряне, или чрез установена по закон минимална заплата”, подчерта германката. И добави, че самата тя е силен привърженик на колективното договаряне. Очаква се ЕК да излезе с предложение за подкрепа на държавите членки за създаване на наредба за минимална работна заплата.

Фон дер Лайен обяви и амбициозни климатични цели. Сред тях е намаляване на въглеродните емисии до 55% до 2030 г. Сега целта е през следващото десетилетие емисиите да бъдат ограничени с 40%.

“Осъзнавам, че увеличаване от 40 на 55% е много за някои и малко за други”, каза председателката на ЕК и допълни, че новата цел, ако бъде одобрена от държавите членки, ще върне ЕС на пътя към целта за нулеви емисии до 2050 г.

Според Фон дер Лайен анализите на колегите ѝ потвърждават, че

намаляване на

емисиите с 55%

до 2030 г. е

възможно

Изпълнението на тази цел ще изисква големи инвестиции в енергетиката, индустрията и транспорта. Предвидено е 37% от средствата от пакета за възстановяване на ЕС след пандемията от COVID-19 на стойност 750 млрд. евро.

Урсула фон дер Лайен отбеляза, че Европа е тръгнала към кръгова икономика. При прехода към по-добър климат никоя от държавите няма да бъде изоставена и само заедно страните ще успеят.

Според нея няма по-голяма необходимост от ускорение, когато става въпрос за бъдещето на планетата.

“От ледниците в Алпите до пожарите в Орегон - виждаме как природата се връща в нашето ежедневие. Жадуваме за чист въздух. Европейският зелен курс е нашият план за зелено преобразувание”, обясни тя.

Председателката на ЕК не пропусна да критикува управляващите в Полша за политиките им спрямо ЛГБТ общността (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални - б.р.). В началото на 2020 г. в много градове в страната бяха въведени “зони, свободни от ЛГБТ”, а управляващата партия “Право и справедливост” от години води открита кампания срещу хората с различна сексуална ориентация.

“Зоните, свободни от ЛГБТ, са зони, лишени от човечност. А те нямат място в нашия съюз”, заяви Фон дер Лайен.

Тя съобщи, че ЕК ще представи стратегия за защита на правата на хората от тази група и ще настоява за взаимно признаване на семейните отношения в държавите от ЕС. Сега някои страни признават браковете и съжителствата между хора от един и същи пол и разрешават те да бъдат родители, но други не. Това води до ситуации, в които две жени могат да бъдат признати като родители на едно дете в Белгия, но ако отидат в Полша, няма да имат същите права.

“Ако си родител

в една държава,

си родител

във всяка”,

заяви по този повод Фон дер Лайен.

Председателката на ЕК настоя Турция да не прави никакви опити да заплашва съседите си в конфликта във връзка с проучванията за газови находища в Източното Средиземноморие, които я противопоставиха на Гърция.

“Да, Турция се намира в район, в който имаше безпокойства. И да, тя прие милиони бежанци, за което ние плащаме значителна финансова помощ. Но нищо не оправдава опитите за заплашване на нейните съседи”, каза тя.

По думите на Фон дер Лайен ЕК ще предложи

стратегия

за бъдещето

на Шенген

“Въз основа на общия пазар европейската промишленост осигурява препитание за милиони. Темповете се ускоряват - когато конкуренцията търпи промени, ние не бива да изоставаме. Благодарение на всичко това Европа ще се изправи на крака”, каза още тя.

Урсула фон дер Лайен говори за европейски облак, технологии, изкуствен интелект и по-сигурна цифрова идентичност. Тя отбеляза, че в момента 40% от селските райони нямат достъп до бърз интернет. ЕК има намерение да инвестира 8 млрд. евро в производството от ЕС на собствени суперкомпютри за постигане на дигитален суверенитет, каза още фон дер Лайен.

ЕК подкрепя идеята на Паси и Борисов за общ здравен съюз

Да създадем общ здравен съюз! Това призова шефката на Еврокомисията. Тя предложи увеличаване на разходите за здравеопазване и научноизследователска дейност. В началото на септември премиерът Бойко Борисов се зае да изпрати писмо до шефката на ЕК и да я запознае с плана на Соломон Паси за общ европейски здравен щит.

Борисов първо лансира идеята пред лидерите на Стратегическия форум в Блед, Словения. Предложението бе да се въведат единни протоколи за действие в ЕС при обща заплаха за здравето на гражданите, както и определянето на санитарни зони и протоколи за действие.

През юни проектът за общ здравен щит, лансиран още в началото на април от Соломон Паси и екип от още 27 български и чуждестранни капацитети, получи подкрепа от Германия. Тогава германският министър на здравеопазването Йенс Спан нарече идеята “нещо като здравно НАТО”, чрез което да се осигурява взаимопомощ по време на кризисни ситуации като пандемията с коронавируса. Преди това пък Соломон Паси го определи като “медицински Шенген”.

“В последните няколко месеца духът на съюза беше поставен пред тежко изпитание. Изразявам почит към онези, които спасяваха човешки животи през последните месеци”, започна речта си Урсула фон дер Лайен и добави, че сме станали свидетели на крехкостта на нашата цивилизация.

“Нужно е да създадем Единен европейски здравен съюз. За да се превърне той в реалност, предлагам увеличаване на бюджетната обезпеченост. Ще предложим да се дадат повече правомощия на Европейската агенция по лекарствата и ще изградим Европейска агенция за съвременни биомедицински изследвания и разработки”, добави председателката на ЕК. Фон дер Лайен пое ангажимент да работи за гарантиране, че новата програма “ЕС за здравеопазване” ще устои на изпитанията на времето.

По повод пандемията шефката на ЕК подчерта, че национализмът на тема ваксина поставя в риск здравето на хората. “Откриването на ваксина не е достатъчно. Трябва да следим за това гражданите на Европа и на целия свят да имат достъп до нея. Никой от нас няма да е в безопасност, докато всички не бъдем в безопасност”, заяви Фон дер Лайен.

Евродепутати искат реакция от ЕК на протестите у нас

Сергей Станишев
Сергей Станишев
Орязани бюджети за следващите години не са начин за глобално лидерство, заяви лидерът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев след речта на шефката на ЕК “За състоянието на съюза”.

“Вече повече от два месеца хиляди граждани протестират за тези ценности, за които говорите - за отчетно правителство, за прозрачност и демокрация. Те очакват гласът им да бъде чут в ЕС и да има реакция. Призовавам ви да действате по този начин”, каза Станишев.

Чуждестранни евродепутати също споменаха България. “Що се отнася за онези, които се борят за демокрацията в България и другаде, всичко това трябва да бъде подкрепено”, каза Ска Келер от групата на Зелените.

“Хората в България протестират от месеци срещу безнаказаността и корупцията, а Еврокомисията не забелязва нищо”, коментира евродепутатът от Европейската зелена партия Свен Гиголд. “Виждаме, че не само лагерът (“Мория” на о. Лесбос - б.р.) горя в пламъци, но горят в пламъци и европейските закони. Европа нарушава собствените си правила, същото важи и за България”, добави германският евродепутат.

Мониторинговата група към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред на ЕП официално зададе 29 въпроса към българските власти. Сред запитванията, публикувани на сайта на ЕП, са дали прокуратурата разследва сигнала за пране на пари в Барселона, в който е замесено името на Бойко Борисов. Има и въпрос за изтеклите записи с глас, приличащ на този на премиера.