Складовете на почти всички млекопреработвателни предприятия са пълни със сирене и кашкавал, но продажбата им е невъзможна заради свит пазар. В годината на пандемията потреблението на млечни продукти е намаляло с около 20%, заяви шефът на асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров. При някои производители спадът в продажбите дори бил по-голям - минавал и 30 на сто. Други, предимно по-големи мандри пък опитвали да пласират по-големи количества през веригите със значително

свалени цени

и продажби

на загуба

Имало няколко възможни обяснения за намаленото потребление на млечни продукти, въпреки че те са стока от първа необходимост. Едното е, че заради минаването на хоум офис хората не изразходват толкова енергия, колкото допреди това, и съответно имали по-малка нужда от висококалорични храни.

Другото обяснение е, че заради несигурността за бъдещите доходи потребителите са започнали да пазаруват много внимателно и са се преориентирали към по-евтините млечни продукти. Затова и производството на имитиращи сирена с растителни мазнини като палма расте. По оперативните данни на земеделското министерство само за 11-те месеца на миналата година - от януари до ноември, количеството е 12 799 тона или повече от произведеното за цялата 2019 г., когато е било 11 766 тона.

Според статистиката на агроведомството през миналата година за 11 месеца са

произведени

156 610 тона

кисело мляко

За същия период на предходната година количеството е по-малко с около 3000 т. Ясна тенденция има за намаление на производството в последните месеци на 2020 г. От средата на годината с всеки следващ месец киселото мляко, което са направили мандрите, намалява. И от 16 347 тона през юли е свито на 12 491 тона през ноември. За декември все още няма обобщени данни.

Иначе като цяло млекопреработката не е намаляла според земеделското министерство. 663 млн. литра са преработени от мандрите за 11 месеца на 2020 г. при 628 млн. литра за същия период на 2019 г. И е почти колкото за цялата 2020 г., когато преработеното мляко е 677 млн. литра.

Преработката обаче няма нищо общо с реализацията, просто в последните месеци мандрите изкупуват повече мляко, отколкото им е нужно, защото в противен случай ще фалират животновъдите и после няма да има суровина, твърди Димитър Зоров. Това обаче нямало как да продължава дълго и се задавала

опасност от

верижни фалити

А ако се загуби българското производство на мляко, после трудно можело да се възстанови.

При статистиката за киселото мляко намалението отговаряло на реалното, защото продуктът е малотраен и нямало как да се държи дълго в складове. Затова и спадът в производството през 2020 г. бил заради намалено потребление. Според бранша е непонятно защо в статистиката на земеделското министерство кашкавалите влизат в количеството на сиренето, а не са дадени отделно. Така не можели да се правят и изводи например колко е реалното влагане на мляко за сирене и кашкавал, защото по традиционната технология то е 7 литра за единия продукт и 10-11 л за другия.

Свитият пазар не позволявал и корекции на цените, защото разходите в животновъдството нараснали значително, фуражите поскъпнали с 30% заради слабите добиви от сушата и високите международни котировки на зърното.

Например при шрота цената от 360 лв. станала 560 лв./т без ДДС за 3 месеца. Допълнителен удар на българския пазар нанасяла и инвазията на вносните жълти сирена, които се продавали на ниски цени у нас. Те влизали от Полша, Германия, Словакия и се продават по 8,50 лв./кг.

“Няма как ние да постигнем такава цена, само 10-те литра мляко за 1 кг кашкавал са 7,50 лв.”, твърдят българските производители. С ДДС-то ставали 9 лв./кг, а имало и още 3-3,50 лв. производствени разходи. Така от мандрата кашкавалът излизал на минимум 13 лв./кг, а с търговската надценка в магазина ставал поне 16 лв.

Вносните жълти сирена се продавали евтино у нас, защото западните производители предпочитали да ги пласират на ниски цени в чужбина, отколкото да си съсипват собствените пазари, твърдят нашите мандраджии. Според тях най-големият проблем бил, че постепенно българските потребители забравяли вкуса и аромата на истинските наши млечни продукти. Свиквали с “пластмасовите” кашкавали, а

оригиналните

им миришели

и спирали да

ги купуват

А когато един млечен продукт узрее, има специфичен вкус и аромат, неслучайно колкото по-отлежало е едно италианско “пармиджано”, толкова е по-скъпо, коментират браншовиците. Именно това било най-страшното - объркването на вкусовете на българските потребители, което имало дългосрочни последици и обезличавало традиционните наши млечни продукти. Защото временните затруднения и дори продажбите на загуба се поемали по някакъв начин от производителите, но потребителското търсене било дългосрочен проблем. А и много от хората вече не смятали, че по-скъпите продукти са различни, и предпочитали да купуват по-евтините и нискокачествени.

Решението е въвеждане на реален контрол на пазара, смята шефът на асоциацията на млекопреработвателите. Наредбата с изискванията към млечните продукти стояла “на трупчета” вече 3-месеца след приключването на общественото обсъждане. Както “24 часа” писа, в нея се забранява продукти с наличие на над 60% вода да се продават като сирене. Проверка на “Активни потребители” показа, че оводненото сирене е масов проблем на българския пазар, особено при по-евтините марки. Според експерти и около 70% от продавания у нас кашкавал на практика не бил истински. Имало и вратичка в законодателството, защото никъде не пишело, че кашкавал се прави само от мляко. Затова и нелоялни производители се изкушавали да влагат евтини полуфабрикати и междинни продукти, които опаковани били нещо като евтина жълта моцарела.

За да оцелее истинското производство, трябва да се намери решение на проблема с реализацията, смятат браншовиците. Те предлагат

държавният

резерв да се

намеси, като

изкупи млечни

продукти

Това можело да понамали количествата сирене и кашкавал в складовете.

На консултативен съвет по животновъдство в края на миналата седмица е обсъждана и помощ “де минимис” за бранша. Нейните правила обаче залагат лимит от 25 000 евро на стопанство за последните 3 календарни години. Мнозина вече били близо до горната граница от предишните подпомагания и сега на практика нямало да вземат нищо. Освен това за големите ферми също сумите били символични. “50 000 лв. при 1000 крави за 3 години за какво стигат? Да им купуваме бонбонки ли?”, питат иронично производители. Според тях България трябва да поиска нова държавна помощ за сектора. В кризисната пандемична година Еврокомисията не била отказала нито една за земеделието на другите страни членки. Дори можело да се ползва вече одобрената от Брюксел рамкова подкрепа за секторите, които имат над 20% спад от пандемията. По нея можело да се подпомогнат фермите с до 125 000 евро, а преработвателните предприятия - с до 1,2 млн. евро.

Потребителите също можели да помогнат на бранша, като купуват само български млечни продукти, защото така инвестирали в здравето си и в икономиката.