Какво означава плюсът след BBB - нещо, което агенцията не дава на други в Европа

Международната рейтингова агенция Фич (Fitch Ratings) повиши перспективата пред дългосрочния кредитен рейтинг на България от стабилна на положителна. Така рейтингът на България е “BBB” с положителна перспектива. По този начин

"Фич" ни връщат

на нивото от

преди кризата

с коронавируса, заради която временно перспективата на страната беше намалена от положителна на стабилна.

Положителната перспектива е голямо постижение за България, тъй като в момента практически няма страни в Европа с положителна перспектива – заради ефектите от кризата перспективите са стабилни или дори негативни.

Например миналата седмица рейтингът на Унгария беше потвърден със стабилна перспектива, а в края на 2020-а рейтингът на Румъния беше потвърден, но с негативна перспектива, а при Хърватия перспективата е стабилна.

Сред страните от Западните Балкани също няма положителна перспектива, а и рейтингите на тези страни са и доста по-ниски от България. И сред западните страни положителна перспектива трудно може да бъде намерена в настоящия момент.

Какво все пак означава “положителна перспектива”? Това на практика означава, че се очаква повишение на рейтинга на България в следващите 6 до 24 месеца. С други думи очакванията на кредитната агенция са толкова положителни за България, че страната ни съвсем скоро ще получи по-висок рейтинг. И то доста по-висок. "Фич" споделя, че в периода между влизането на страната в чакалнята на еврозоната и влизането на страната в самата еврозона рейтингът на България ще бъде увеличен с две степени и ще достигне за първи път рейтинг, започваш с “А”, т.е.

ще се наредим

сред развитите и

богатите страни

Защо точно България получава положителна перспектива и очаквано повишение на рейтинга?

Една от причините е, страната беше сравнително леко ударена от кризата, включително заради антикризисни мерки и по-малко ограничения, свързани с вируса. От агенция "Фич" очакваха 5,7% икономически спад за България през 2020 г., но сега с оглед на добрите данни ревизира спада на 4%, а това е много по-ниско, отколкото в другите страни с подобен рейтинг, където икономическият срив е близо 7%. Също така се очаква растежът на икономиката да се ускори през 2021 и още повече от 2022 година нататък.

Особено важно е, че България успя да влезе във валутния механизъм ЕРМ2 (чакалнята на еврозоната), а в същото време запази и успешния валутен борд в страната.

По този начин

имаме двойно

подсигуряване,

което се оценява положително от външните наблюдатели. Друго положително развитие е, че както отбелязва "Фич", България ще бъде един от основните получатели на средства по европейския план за възстановяване от 750 милиарда евро и по 7-годишния европейски бюджет от 2021 до 2027 г. Чисто финансово това ще вкара сериозни ресурси в страната – но ефектът ще бъде дори по-висок ако програмите се изпълняват ефективно и се придружават от реформи, насърчаващи инвестициите и производителността.

Вероятно докато четете тези неща, си мислите, че в тях няма нищо ново. И наистина многократно и аз, и други колеги сме писали за значителното подобрение на прогнозите за икономиката в последните месеци (всяка нова прогноза е по-добра от предишната), за ползите от валутния борд и ЕРМ2 (особено в криза) и за това, че България ще може да получи най-много евросредства като дял от БВП. За ползата от реформите вероятно сме изписали тонове мастило.

Но от това нещо да е известно в страната до това да го знаят в чужбина има огромна разлика, както сме се убедили през годините. Това е основният принос на "Фич" и другите агенции за кредитен рейтинг, както и други световни аналитични звена, които покриват и България.

Те са широко следени и
четени от международните
инвеститори,
а често и от местни инвеститори.

Анализите на рейтинговите агенции са един от важните канали, по които информация за страната достига до международна публика.

Особено за малки икономики като България, които не са в центъра на международното внимание.

Каква ни е реалната полза от тези положителни оценки на кредитни агенции или от влизането в ЕРМ2? Това може да се види съвсем ясно от всеки, ако сравни предишните кризи със сегашната. В предишната криза преди десетилетие лихвите скочиха рязко – и по държавния дълг, и по кредитите за домакинства и бизнес. Този път не се получи нищо подобно. Напротив, в момента имаме рекордно ниски лихви и по държавния дълг, и по кредитите за фирми и домакинства. Банковият сектор се подготви за влизане в банковия съюз, мина през стрес тестове и сега се радва на висока стабилност и доверие. Банките продължават да кредитират, дори по време на кризата – нещо, което не се случи в предишната криза. Всичко това подпомага по-лекото и бързо преминаване през кризата.