Най-много инвестиции - над 1,7 млрд. лв., се планират за иновации, зелени технологии и дигитализация на малки и средни предприятия

Шок в положителна посока за България е вливането на 12,368 млрд. лв. европейски инвестиции по Плана за възстановяване и развитие до края на 2026 г. Това е записано в оценката на втория му вариант, който още е в процес на приемане. Финансовият пакет, от който страната ни може да се възползва, е около 6,217 млрд. евро грантове и 4,549 млрд. евро заеми. Засега не се предвижда страната ни да прибягва към кредити.

Преди дни на онлайн конференция за плана еврокомисарят по сближаване и реформи Елиза Ферейра заяви, че възможностите, които носят

бюджетът на ЕС и Планът за

възстановяване на обща

стойност 1,8 трилиона евро, се

случват веднъж на поколение

Сумата за България от ЕС до 2027 г. е общо 21,5 млрд. евро (в тях влизат парите за новия програмен период, новите финансови инструменти за преодоляване на пораженията от пандемията, както и финансиране на зеления преход).

В близките 6 години икономиката и животът на българите ще бъдат подпомогнати с едни много, много пари. Първите са тези 12,368 млрд. лв., които ще влязат много по-скоростно, отколкото финансирането по оперативните програми. В Механизма за възстановяване и устойчивост, който ще осигури финансирането, е записано, че първите години са особено важни, тъй като 70% от грантовете трябва да бъдат договорени до края на 2022 г., а останалите 30% - до края на 2023 г. Последните плащания по този инструмент са предвидени до края на 2026 г. Предвижда се възможност за предварително финансиране в рамките на 10% още през тази година. Така че в ударената от COVID-19 икономика ще могат да влязат авансово още тази година над 1,2 млрд. лева, извън грантовете по оперативните програми.

Преди това до края на април България ще представи своя план в Еврокомисията, в който е записала цели, реформи и инвестиции в четири стълба: “Иновативна България”, “Зелена България”, “Свързана България” и “Справедлива България”.

Между първия вариант на плана, публикуван на 30 октомври миналата година, и втория, който бе оповестен на 8 февруари, са получени 90 предложения от работодатели, синдикати, неправителствени организации. До внасянето му в ЕК могат да настъпят още промени. (Откъде се отнемат пари и къде отиват – виж инфографиката на X стр.).

Какво се промени? В стълба “Иновативна България”, в първия му вариант, бяха предвидени 20% от инвестициите. След обсъждането му и реакциите от бизнеса процентите станаха 25,8%. При него е и най-голямото увеличаване на ресурсите. “Зелена България” първоначално поглъщаше 37% от парите,  квотата е намалена на 34,8%. “Свързана България” щеше да бъде финансиран с 22%,  ресурсът е увеличен с половин процент - 22,5. “Справедлива България” е с дял 16,9% от парите в плана, беше 21%, при него намалението е най-осезаемо.  

Във варианта след общественото обсъждане се прави

опит да се съвместят новите

хоризонти – зеленият преход,

дигитализацията и иновативната

икономика, с инвестиции в

остаряла инфраструктура,

която поглъща милиони и милиарди.

За стълб “Иновативна България” са предвидени 3,1793 млрд. лв., при 2,2319 млрд. в първия вариант.   В сектора “Образование и наука”, който е част от иновациите и е с общ бюджет от 1,497 млрд. лв., са записани за инвестиране 552 млн. лв. в изграждане на STEM среда в училищата. Амбициозната задача, която е свита с близо 100 млн. лв. в сравнение с първия вариант, е за създаване на STEM центрове в училищата - лаборатории, зали за роботика и пространства за електронно съдържание, съвременни дигитални работилници, добиване на знания с добавена виртуална реалност и др. В същото време други едни 604,6 млн. лв. са за модернизиране на образователните институции, за чисти ремонти на детски градини и училища, нещо, което би трябвало да е факт.

В сферата на обучението, в която всички подобласти парите са намалени, е вкаран нов проект за 279,5 млн. лв. - за придобиване на цифрови умения от възрастни хора и създаване на онлайн платформа за тях. Предвижда се

безработни и заети да получават

цифрови знания, като за

обучението им ще се издават

електронни ваучери

След получаване на базови цифрови умения те ще получават електронни сертификати. Вторият проект е виртуалната платформа за онлайн обучение и дигитални клубове в читалища, библиотеки, бюра по труда, общински сгради и др., в които ще има наставници, ще съдействат за придобиване на дигитални умения.

С интервенцията се цели да се повлияе за преодоляване на изключително ниските нива на базови цифрови умения и компетенции, което е възпиращ фактор в процеса на икономическа трансформация и заплаха за “цифрово изключване”.

Най-голямата и мощна новост е в сектора “Интелигентна индустрия” на стълба “Иновативна България”. Странно, но в първия вариант на плана инвестиции в бизнеса почти липсваха. Записани бяха 490 млн. лв. за индустриалните паркове и за инфраструктурата им, които после бяха намалени на 416,5 млн. 100 млн. лв. бяха предвидени за проекти за рециклиране, от които по-късно се отказаха.

След реакцията на бизнеса се намериха 900 млн. лв., след свиване на други инвестиции, които да са за икономическа трансформация на малкия и на средния бизнес. Разчита се на допълващо частно съфинансиране на стойност 828 млн. лв. Или общо

бюджетът е 1,728 млрд. лв. за

трансформация на икономиката

Мотивите са, че българските предприятия се затрудняват да се възползват пълноценно от възможностите, предлагани от новите цифрови технологии - едва 6% от малките и средните предприятия продават онлайн (средната стойност за ЕС е 17%), 3% от тях продават зад граница и едва 2% от техния оборот идва от търговията онлайн. Друг съществен проблем на българските предприятия е ниското ниво на производителността на ресурсите - през 2019 г. тя е била 0,3288 евро/кг, при 2,1 евро/кг средно за ЕС.

Програмата се състои от три фонда: “Технологична модернизация”, “Зелен преход” и “Дигитализация”.

Фонд “Технологична модернизация” е за високотехнологични компании. Ще има две процедури. Първата е за въвеждане на нови технологии и за технологично обновление на производствения процес с ноу-хау, софтуер и машини от следващо поколение. Втората процедура е за ниско и средно технологични компании, като се разчита на проекти за нови технологии или иновации и закупуване на ново технологично оборудване за тази цел за ниско и средно технологични компании. Целта е те да придобият пазарно иновативно предимство, гъвкавост, ефективност и оригиналност за диверсификация на производството. Планирани са 400 млн. лв. от Инструмента за възстановяване и устойчивост, които да активират още 570 млн. лв. частни инвестиции.

Фонд “Зелен преход” предвижда инвестиции за изграждане на нови ВЕИ от малкия и средния бизнес за собствени нужди, както и локални съоръжения за съхранение на електроенергия. Второто направление на този фонд е подкрепа за внедряване на екологични решения и технологии от въглеродоинтензивните сектори. Планирани са 250 млн. лв. от Инструмента за възстановяване и устойчивост, които се очаква да привлекат и 237,5 млн. лв. частни инвестиции.

Фондът “Дигитализация” ще подкрепя решения от началните два етапа на дигитализация (първо ниво “Компютризация” и второ ниво “Свързаност”), както и подкрепа за въвеждане на мерки за осигуряване на киберсигурност на предприятията. Обект на подпомагане ще бъдат малки и средни предприятия от всички сектори на икономиката, а подкрепата ще се реализира чрез ваучери. Фондът ще подпомага и създаването на дигитални иновационни хъбове, като допълва изграждането на Европейската мрежа от иновационни хъбове чрез изграждане на местна регионална мрежа. Финансовият ресурс е 250 млн. лв. от Инструмента за възстановяване и устойчивост, които се очаква да привлекат 21 млн. лв. частни инвестиции.

Другите големи промени са в сферата на нисковъглеродната икономика и в транспорта. (За тях виж IX стр.)

В “Устойчиво селско стопанство” са отделени 895,2 млн. лв., като големите пари - 847 млн. лв., са за държавния хидромелиоративен фонд - за ремонт на канали, помпени станции и прочее, които са затлачени, и нереализирани модернизации. И само 23,8 млн. лв. за дигитално земеделие - от фермата до трапезата.

В “Местно развитие”  внушителните 606,3 млн. лв. отиват в модернизации на ВиК системи и за пречиствателни станции за отпадни води в населени места между 2000 и 10 000 жители. В предишния вариант сумата беше общо 575 млн. лв. 134,8 млн. лв. ще се влагат в цифровизация за комплексно управление, контрол и ефективно ползване на водите. 150,6 млн. лв. са за изграждане на цифровата ТЕТРА система и радиoрелейна мрежа на МВР за координация на държавните администрации за превенция и противодействие на престъпността, корупцията и за реакции при аварии и бедствия.