Бизнес и синдикати искат максимално бързо да стигне в ЕК, за да дойдат пари навреме
След много политическо говорене и два неуспешни опита за дискусия новият парламент най-сетне стигна до Националния план за възстановяване и устойчивост, по който България може да получи над 12 млрд. лв. безвъзмездно от ЕС и още над 8 млрд. като дългосрочни заеми.
Документът влиза за обсъждане в бюджетната комисия днес. На заседанието ще участва вицепремиерът в оставка Томислав Дончев и хора от екипа му, както и от други министерства, работили по плана, работодатели, синдикати, Икономическият и социален съвет и сдружението на общините.
Планът, който е прерогатив изцяло на изпълнителната власт, стана тема на парламента, след като
правителството в оставка се отказа да го представи в Брюксел
Мотивът - ще има нов кабинет, който да го изпълнява, и той може да има други приоритети. Затова от ГЕРБ предложиха депутатите да се произнесат дали изготвеният от кабинета “Борисов” вариант да се внесе в ЕК, или да се правят промени.
Планът за възстановяване трябва да бъде депозиран в Брюксел до 30 април, ако страната ни иска да получи през септември авансово 13% от тези милиарди. Това обаче ще стане възможно само ако парламентът реши, че подкрепя сегашния вариант.
Ако служебно правителство внесе плана, ЕК ще го приеме с едно наум, защото после друг кабинет може да се отметне,
предупреди преди ден пред “24 часа” председателят на бюджетната комисия в парламента Георги Ганев.
Ако се забави внасянето му с няколко седмици, което ЕК обяви за допустимо, може да се променя стратегическата част на плана, която, веднъж внесена, после не може да се пипа. Когато комисията по бюджет и финанси изслуша всички страни, най-вероятно ще излезе със становище по националния план. Тя няма правомощия да го внесе в ЕК, нито да го редактира. И решението дали да се внесе до 30 април, или да се остави за по-късно, е в ръцете на изпълнителната власт. Може да се стигне до ситуация правителството в оставка да внесе плана, доколкото още не е заменено от следващо.
Според предварително обявения дневен ред на парламента бюджетната комисия ще обсъжда плана в продължение на два дни - във вторник и в сряда. Това означава, че ако се постигне някакво съгласие да се внесе вариантът, изработен от кабинета в оставка, ще има само 2 дни - 29 и 30 април, за да стигне документът до Брюксел.
Представители на браншови организации, към чиито сектори е насочена основна част от парите по плана, и синдикатите искат документът максимално бързо да бъде подаден в ЕК, за да дойдат пари навреме.
Третият и последен вариант на документа запазва четирите стълба, на които е разделен - “Зелена България”, “Иновативна България”, “Справедлива България” и “Свързана България”, но има разместване на заложените инвестиции в тях. Три пъти са увеличени средствата за пилотни проекти за производство на зелен водород и сумата вече е 234,7 млн.
С още 100 млн. лв. са увеличени и първоначалните инвестиции от 434,3 млн. лв. в газопроводи, пригодени и за транспортиране на водород към централите от комплекса “Марица-изток” и към ТЕЦ “Бобов дол”.
За “Зелена България” най-голямо финансиране е предвидено за нисковъглеродна икономика,
в което влизат вече изброените инвестиции. Най-много пари в това направление - 2,093 млрд. лв., са за саниране. Общо инвестициите в зеления преход в плана са 3,8 млрд. лв. при 3,377 млн. в предишния вариант.
В стълба “Иновативна България” в частта за образование и умения няма промени при изграждането на STEM среда в училищата за насърчаване на цифрови умения - парите остават 552 млн. лв. В подобен размер са и сумите, които ще отидат за ремонти на училища, детски градини, общежития и кампуси - 604,6 млн. лв. Само се уточнява, че проектът планира да отвори около 2000 нови места в детските градини и още толкова в училищата. Със 100 млн. до 292 млн. лв. са увеличени парите за ваучери за придобиване на базови дигитални умения на работещите.
Валентин Николов, изпълнителен директор на КСБ:
Строителството е двигател за излизане от кризата
Строителният бранш е доволен от последната версия на плана за възстановяване, въпреки че Камарата на строителите в България все още не е излязла с официална позиция.
Планът съответства на политиката на Европейската комисия, която залага на сериозно застъпване на строителството като мотор за излизане от кризата.
При обсъжданията, които са правени още миналата година от ЕК заедно с ФИЕК - Европейската конфедерация на строителната индустрия, се стигна до решение, че 50% от средствата по Европейския план за възстановяване и развитие трябва да бъдат насочени пряко или косвено към строителния сектор. И в четирите основни стълба - “Зелена България”, “Иновативна България”, “Справедлива България” и “Свързана България”, са предвидени средства за строителни дейности. Най-големият единичен разход за строителство е сумата от 2,093 млрд. лв. за саниране, но и в другите стълбове има предвидени средства за газопроводи, реновиране на сгради и т.н., които също ще бъдат усвоени до голяма степен от строителния бранш.
Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия:
Повече пари за съхранение на енергия
Най-голямото притеснение на бизнеса е, че заради политическата ситуация у нас планът на възстановяване и устойчивост няма да бъде внесен в срок. Има какво да бъде променено, като една от темите освен производството на зелен водород е и съхранението на електроенергията от ВЕИ.
Има тенденция на падане на цените на батериите за съхранение на ток с по 20-30% на година, но те все още не позволяват навлизането им на пазарен принцип и затова подпомагането на инвестициите в тях много навременно.
От асоциацията ще искаме и промени в нормативната база, тъй като тя все още е ограничителна. Едва през последните 2 години са направени промени, които да насърчат инвестициите във възобновяема енергия.
“Аутомотив Клъстер България”:
500 млн. са малко за дигитализация
От “Аутомотив Клъстер България” са категорични, че планът трябва да бъде изпратен в ЕК колкото се може по-бързо в този му вид, за да не се изпусне крайният срок. След това може да се правят корекции в него.
Дигитализацията трябва да се засегне в още по-голяма степен, смята председателят на клъстера Любомир Станиславов. В сегашния вариант за електронни услуги са предвидени над 500 млн. лв., но според Станиславов те не са достатъчни за дигитализация, софтуер за всички услуги и електронно правителство. Дигитализацията на всички градски системи и функции е необходима, тъй като е основата на т.нар. умни градове. “Тук влизат и автомобилна свързаност, и автономни автомобили. Има проучвания, че в следващите 5 до 10 г. делът на автомобилния софтуер в печалбите на компаниите ще нарасне драстично. Голяма част от автомобилните софтуери се правят у нас, така че това е голям шанс за България”, каза Станиславов.
Трябвало да се преразгледа и енергийната ефективност. “За нас това значи не само на сградите, но и на транспорта - електрически коли, зарядни станции, по-нови автомобили”, допълни той. Важно е и насърчаването на стартъпи и малки и средни компании, които да навлязат в индустрията и да се осигури поминък в неразвитите райони на страната.
Минната индустрия:
Финансиране на хранилища за въглероден диоксид
МАРИЯНА БОЙКОВА
Минно-геоложкият университет “Св. Иван Рилски” е внесъл предложение в плана за възстановяване да бъде предвидено финансиране на технологии за улавяне, транспортиране и съхраняване на въглероден диоксид. Това съобщи изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара Иван Митев.
Камарата, рудниците и университетът работят от година по проучване на технологиите, от три месеца активно са се присъединили и тецовете в Източномаришкия басейн, министерствата на образованието и енергетиката. Според Митев това е единственият изход за централите от комплекса “Марица-изток”, а технологията би могла да бъде внедрена у нас за 5 г., предварителното проучване ще бъде готово след 7-8 месеца. Митев обясни, че “Св. Иван Рилски” има споразумение с водещи в темата университети - в Дакота и Аризона, за трансфер на технологии.
Според прогнозите цената на съхраняването на въглеродния диоксид би била 35 евро на тон при котировки на емисиите от над 45 евро, очаква се тази година да стигнат и 50.
Работи се по предварително проучване кои от технологиите в света са приложими у нас, както и за местата, където това може да се направи. Обследва се зоната в радиус от 100 км на комплекса “Марица-изток” за изграждане на хранилище. Според Митев у нас има геоложки структури, в които може да се съхранява въглероден диоксид, а има и опит с хранилището в Чирен.
Подобна инвестиция прогнозно е оценена на 3 млрд. евро, но не е задължително цялото финансиране да бъде от плана за възстановяване, разчита се на частно финансиране и на външни източници.
Пламен Димитров, президент на КНСБ:
Пишем на плана много добър (4,5), но той трябва да се внесе сега
След осем месеца работа това е възможният план на България към настоящия момент. Настояваме той да бъде внесен максимално бързо - дали ще бъде до петък, или веднага след Великден, няма голямо значение. Той не може да се преработва, защото няма време. Всяко добавяне на нови проекти изисква и нова съгласувателна дейност с ЕК, което предполага минимум месец-месец и половина за проект.
Това означава, че ако искаме да отпаднат 5 проекта и да сложим други 5, отиваме до края на годината да предоговаряме и няма да можем да влезем във втората вълна, която на 24 и 25 юни Европейският съвет ще одобри. И колкото плана минат, толкова ще бъдат финансирани от юли насетне. Ако искаме бързо да дойдат пари в бизнеса и домакинствата и да финансираме редица мерки, които са за бизнеса и хората, трябва да внесем плана час по-скоро.
Той е доста по-различен от първоначалния, в никакъв случай не е идеалният, безспорно може да бъде по-добър и тези, които го критикуват, имат своите основания, но с общи усилия през тези 8 месеца над 90 организации от неправителствения сектор, ние синдикатите и работодателите успяхме да променим между 30 и 40% от него и да оправим другия. Там има около 2 млрд. за знания и умения, като тук е и програмата за базови дигитални умения и знания, която влезе по наше настояване. 3,4 млрд. към нисковъглеродната икономика, а вътре са 900 млн. за трите нови фонда, които се създадоха по наше искане, и 400 млн. лв. допълнително за водород.
Много е важна и транспортната свързаност. Освен енергийната ефективност, която продължава да бъде критикувана програма и към която трябва да се включи и заемният ресурс, трябва непременно да се добавят и всички средства, които отиват за социалната сфера - близо 1 млрд. лв. от плана отиват за подпомагане на социално слаби и основно хора с увреждания.
Има пари и за здравеопазването, ВиК системата. Нашата оценка е много добър (4,5), има много до отличен, но това е средното ниво, което към момента можем да постигнем. Трябва да внесем плана, а след това, който иска, може да го коригира. Има начини да се изтеглят проекти и да се заместват във времето в зависимост от това кой ще управлява държавата в следващите месеци, а и вече е ясно, че отиваме към предсрочни избори.
Брюксел оценява по 11 критерия
За да се възползват от европейското финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост, държавите членки са длъжни да изготвят национални планове за възстановяване, които да определят последователен пакет от реформи и инвестиционни инициативи, приложени до 2026 г. Тези планове ще бъдат оценени от ЕК и одобрени от Съвета на ЕС.
Срокът за представянето им започна да тече от 15 октомври 2020 г. Възможни бяха корекции до окончателните версии на плановете. Срокът изтича на 30 април.
ЕК ще направи оценка на плановете за възстановяване и устойчивост въз основа на 11 критерия, посочени в самия регламент. Изискванията са инвестициите и реформите, заложени в плановете, да:
- представляват балансиран отговор на икономическото и социалното положение на държавата членка, като допринасят по подходящ начин за всичките шест стълба на европейския план за възстановяване;
- допринесат ефективно за справяне със съответните специфични за страната препоръки;
- отделят поне 37% от общите разходи за инвестиции и реформи, които подкрепят климатичните цели;
- отделят поне 20% от общите разходи за цифровия преход;
- допринасят за укрепване на потенциала за растеж, създаване на работни места и икономическа, институционална и социална устойчивост на държавата членка;
- не вредят значително на околната среда.
ЕК ще завърши своята оценка на плановете за възстановяване и устойчивост в рамките на 2 месеца след получаването им. Оценка обаче дава и Съветът на ЕС, в който влизат всички членки. Срокът е до четири седмици, за да се разгледа оценката на ЕК и да се приеме решение за изпълнение с квалифицирано мнозинство.
Така се очаква процесът да продължи до три месеца и ако държавите свършат своята работа възможно най-бързо, средствата ще дойдат към края на юли.
